Решение № 94 от 26.09.2023, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Търговище, 25.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. А. като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно гражданско дело № 20233500500139 по описа за 2023 година Производството е по чл. 258 и сл.от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ДАМИКРА“ ЕООД, гр. Търговище, чрез адв. А.С., ТАК, срещу решение № 156/06.04.2023 г., постановено по гр.д.

№ 1974/2022 г. по описа на РС – Търговище, с което дружеството Е ОСЪДЕНО да заплати на ищеца „ИБТ“ ЕООД, ЕИК *******, гр. С.-2730, общ. С., обл. Благоевград, представлявано от управител - Илиан Борисов Тачев, чрез пълномощник - адв. Кр. А., АК-Хасково, съдебен адрес: гр.

София, с. Казичене, ул. „Ц.Б.Т.“ № 29, сумите, както следва: 2937. 40 лв. главница по Фактура № *******/06.06.2022 год. с ДДС, представляваща стойността на превоз по договор-заявка за транспорт № 17975/30.05.2022; и стойността на допълнителни разноски - паркинг, такса паркинг, командировки, Автомобил Е0203КР/Е2774ЕЕ"; 400 лв. - главница по Фактура № *******/08.06.2022 год., представляваща неустойка по договор-заявка за транспорт № 17975/30.05.2022г., за автомобил Е0203КР/Е2774ЕЕ", начислена на основание чл. 14.3 от посочения договор- заявка за транспорт; 60.26 лв. мораторна лихва върху главниците, начислена от деня на изискуемост на главниците - 19.06.2022 г. до датата на предявяване на настоящата искова 1 молба - 22.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на общо 2132 лв., на осн.чл.78, ал.1 ГПК.

С оплаквания за необоснованост, незаконосъобразност и съществени нарушения на процесуални правила, въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции.

Основните доводи и съображения в жалбата се свеждат до следното:

Необоснован е изводът на съда, че в договора-заявка между страните не е имало упоменато задължение на превозвача да разтовари стоката, върху който извод е изградено и постановено съдебното решение - в случая не ставало въпрос за физическо разтоварване на стоката, както навсякъде в решението посочва съдът, а за придвижване на 80 бр. малки ролки от задната част на камиона до отвора на каросерията му, от която да могат работниците на получателя да разтоварят стоката от товарния автомобил до складовото помещение. Необосновано е и приетото от съда (в края на стр.8, нач. на стр.

9), че получателят „Практикер Гърция“ отказал да разтовари физически стоката. Такъв отказ няма и приетата от първоинстанционният съд фактическа обстановка не отговаря на обективната истина.

Служителите/работници на получателя не отказват да разтоварят стоката, напротив, те няколко дни са в готовност да го направят и да приемат товара, но имат забрана /по силата на техни вътрешни правила за работа/ да влизат в товарния сектор на камиона и да разместват чужда стока, поради което молят за съдействие шофьора на превозното средство да им придвижи ролките пред другата стока, за да могат те да разтоварят своята доставка. Това действие не е физическо разтоварване, а съдействие, малозначително действие от страна на превозвача, което не оправдава осуетяването на целия превоз в нарушение на материалното право. Според въззивника, първоинстанционният съд не е приложил правилната материална норма - чл.15 и чл.16 от ЧМР Конвенцията, която дерогира приложението на Закона за автомобилните превози (ЗАвП), в т.ч. и цитираната от съда разпоредба на чл. 57 от ЗАвП, и макар да е цитирал разпоредбата на чл. 368 от ТЗ, не я е съобразил изцяло. Неправилен е и доводът, че указанията на изпращача щофьорът да съдейства на получателя и да предаде ролките до отвора на ремаркето, представлява новиране на договора, тъй като в случая се касае за празнота в договора, подлежаща на 2 запълване със законово уредените хипотези, позовавайки се на чл. 15 от ЧМР Конвенцията. Счита, че не дължи плащане, тъй като не е налице и изпълнение от страна на превозвача на задължението му по чл. 9 от договора (да представи заверени от получателя документи: ЧМР товарителница), всичко изложено обуславящо неоснователност на исковата претенция.

От ответната страна, в срока и по реда на чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор със становище за неоснователност на жалбата, с молба за потвърждаване на решението като правилно, законосъобразно и съответно на установената фактическа обстановка и приложимите правни норми, по изложени подробни съображения, които се свежздат до следното: няма спор между страните, че договорът за транспорт е извършен, тъй като товарът е превозен от началната до крайната точка, а физическото разтоварване на стоката не е осъществено по вина на въззивника; позовава се на чл. 57 от Закона за автомобилните превози, според която разпоредба натоварването и разтоварването се извършват от изпращача, получателя или спедитора, освен ако не е уговорено друго, а в случая друго не е уговорено, изложени са съображения по възраженията и оплакванията в жалбата по установената фактическа обстановка и приложимите правни норми. Претендира разноски В с.з. процесуалните представители и на двете страни поддържат становищата и възраженията си, изложени във въззивната жалба и отговора по нея.

Решението е валидно и допустимо.

Въззивната жалба е допустима и частично неоснователна.

След преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, съдът съобрази следното:

Предявените осъдителни искове са обосновани с неизпълнение задълженията на ответника за плащане, съгласно уговореното в сключения между страните договор за превоз, обуславящо и дължимост на вреди и на предвидената с договора неустойка (чл. 14, т. 3), както и лихви за просрочие.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е оспорил исковете с възражения, че не дължи плащане, тъй като превозът не е осъществен по вина на ищеца.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът 3 приема за установено следното:

Между „КРОНОШПАН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр. Бургас, в качеството му на товародател и ответника „ДАМИКРА“ ЕООД , в качеството му на превозвач, на 20.10.2021г. е сключен Рамков договор за превоз на товари.

Съгласно чл.5.1. товародателят се задължава да натовари товара на превозното средство, с което ще се извърши превоза. В чл.9.1. и чл.9.2. страните са договорили, че в задължение на перозвача е да ведоми получателя на товара за пристигането на стоката в пункта по местоназначението; да предаде товара на получателя в срок и във вид, в който го е приел от товародателя. Съгласно чл.17.2. в случай, че превозвачът не извършва превоза със свои средства, а в качеството си на спедитор организира превоза на стоката посредством сключване на договори с превозвачи, договорите между страните не обвързват товародателя, като превозвачът носи пълна отговорност в случай на изгубване, погиване и повреждане на превозвания товар. На осн. чл.18 в случай, че получателят на товара не може да бъде открит на посочения адрес или откаже приемането на товара, превозвачът е длъжен да уведоми незабавно товародателя и да пази товара докато получи последващи инструкции от товародателя.

В съответствие с чл.17.2. от горецитирания Рамков договор, между страните по делото е сключен Договор-заявка за транспорт № 17975/30.05.2022г. (по изпратена по имейл заявка от 30.05.11.30ч.) , по силата на който, в качеството му на спедитор, ответникът „ДАМИКРА“ ООД, възложил на ищеца „ИБТ“ ЕООД - гр. С., в качеството му на превозвач, извършването на международен автомобилен транспорт на товар, със следните параметри: Дата и час на товарене: 30.05.2022г.; от товарен адрес:

Кроношпан България ЕООД, Индустриална зона Верила, BG-2121 София, 2129, Равно поле, на товар с тегло 24 000 кг., безопасен комплектен товар, който е следвало да бъде превозен до два разтоварни адреса /първия в Солун, втория в Атина/; със срок на доставка: 31.05.2022г. и 01.06.2022г.

По искане на спедитора от 31.05.2022 г. страните договорили включването на още един адрес в Атина - на 20 км. от първия адрес в Атина, след изпратена от спедитора до превозвача на 31.05.2022г., 16.29 ч. по имейл, коригирана заявка (л. 49), приета от ищеца.

В представения договор и коригираната заявка няма изрична договорка 4 относно срока за доставка до всеки един от трите адреса. Крайният договорен срок за доставка е 01.06.2022 г. (съгласно първоначалната заявка на спедитора).

Не е спорно, а и от приложените товарителници, в графа 3 Товарене на стоките-място, държава, дата /л. 22-30/ е видно, че товаренето на стоките е на дата 31.05.2022г., а не на 30.05.2022г., както е записано в договор-заявка за транспорт.

Основните задължения на превозвача са в чл. 13 от Договора, като сред тях няма клауза, регламентираща задължение на превозвача за физическото разтоварване на стоката при доставяне на товара на адрес. Няма други писмени или гласни доказателства, че към момента на сключване на договора-заявка или по-късно страните да са постигнали устно договорка за това - превозвачът да разтовари стоката. В чл.14.1. е посочено, че всички транспорти са подчинени и се извършват в съответствие с Конвенцията за договора за международен превоз на стоки по шосе /CMR/. Съгласно чл.14.2. превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса и/или повреда на товара от момента на приемането му до момента на доставянето му.

Превозвачът гарантира спазването на всички трудово-правни и социалноправни разпоредби, свързани неговата дейност, в т.ч. и законови разпоредби на други държави, на чиято територия заявката за превоз се изпълнява, когато законите на тази чужда страна могат пряко или косвено да бъдат приложими във връзка с изпълнението на заявката за превоз (чл. 14.5). За всяко нарушение на задълженията му по т.14.5. превозвачът дължи неустойка в размер на 5 000 евро.

Ищецът е представил по делото заповед за командировка в чужбина № 31/30.05.2022г., с която управителят на „ИБТ“ ЕООД е командировал за срок от 30.05.2022 г. до 04.06.2022 г. Г.К. - шофьор на товарен автомобил /международни превози/.

Страните не спорят, че превозвачът "ИБТ" ЕООД е приел изпълнението на транспортната услуга и е превозил стоката до договорения първи разтоварен адрес на 01.06.2022 г. От разменената кореспонденция по имейл /от л. 42 към л. 31/ е видно, че превозвачът е уведомил спедитора за пристигането си на разтоварен адрес в Солун на 01.06.2022 год. в 11:30 ч. и за проблем във връзка с разтоварването на стоката на същия адрес, с получател 5

“Практикер“ - Гърция /л.42/. Превозвачът е насочен от страна на спедитора към директна връзка с товародателя на стоката - „Кроношпан България“ ЕООД, който в 16.58 ч. е дал указания камионът да отиде на паркинг, докато се разреши казуса с „Практикер“ сутринта на следващия ден за разтоварването /л.41/.

На 02.06.2022г. в 09.09 ч. „ДАМИКРА“ ЕООД се обръща към товародателя „КРОНОШПАН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с въпрос дали има развитие по казуса от вчера и как ще процедират /л.41/. В 9.15 ч. /л.40/ , превозвачът „ИБТ“ ООД е насочен от товародателя, с копие до спедитора, да посети отново разтоварен адрес на „Практикер“ в Солун, с указания към шофьора: от „Практикер“ ще му дадат кош, в който шофьорът да им „нахвърли“ 80 бр. ролки - всяка с тегло 0.5 кг., за да могат да разтоварят палетите (най-отзад откъм вратите на ремаркето), с уточнение, че в камиона има 240 бр.ролки, от които само 80 за този адрес. Посочено е, че от снимките (не са приложени) е видно, че ролките са най-отзад в ремаркето. Като разтоварят най-задните палети – останалите ролки ще изпаднат от другите палети и щофьорът единствено трябва да ги подаде до коша, докато стигнат до 80 бр. Тези указания са дадени с обяснението, че „Практикер“ Солун имат вътрешни правила, които забраняват техен служител да влиза в ремарке.

В отговор от същата дата - 02.06.2022г. , 10.16 ч./л.39/, ищецът е отказал неговият шофьор да извършва разтоварването на стоката, с доводи, че съгласно вътрешните правила на дружеството, като работодател, шофьорите нямат право да извършват товаро-разтоварни дейности, а и с цел защита на превозвача и на стоката на товародателя. Ищецът е настоял за намирането на друго разрешение за разтоварване на стоката, като е уведомил възложителя на транспортна услуга, че дължи обезщетение при престой не по вина на превозвача, а при решение стоката да бъде върната обратно до адрес на натоварване, също ще следва да му се заплатят разходите за това.