Присъда № 71 от 19.10.2020, Окръжен съд - Пловдив

МОТИВИ към присъда № 71/19.10.2020г. по НОХД № 1746/2020г. по описа на Окръжен съд Пловдив.

Окръжна прокуратура - гр.П. е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Д. Й. Й. , за това, че на ***г. в гр.П. при условията на опасен рецидив - извършил е престъплението след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението, на което не е било отложено по чл.66 НК и след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 НК, е отнел чужди движими вещи – черно кожено портмоне на стойност 2 лева, мобилен телефон *** на стойност 20 лева и сумата от 40 лева, всички вещи на обща стойност 62 лева от владението на В. П. К. от гр.Пловдив с намерение противозаконно да ги присвои като е употребил за това сила - престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б. ”а” и „б” НК.

По делото няма предявен за съвместно разглеждане граждански иск, пострадалата се яви в съдебното производство, но заяви, че няма да се конституира като страна и няма претенции към подсъдимия.

Делото беше разгледано по реда на чл.371, ал.1, т.2 от НПК, предвид направено от подсъдимия пълно признание на фактите по обвинителния акт.

В хода на съдебните прения, представителят на Прокуратурата, поддържа обвинението, така както е повдигнато, счита, че от доказателствата по делото се установява фактическа обстановка, идентична с отразената в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предлага, с оглед данните за личността на подсъдимия, обстоятелствата около извършване на деянието и характера на последното, да се наложи наказание Лишаване от свобода към минимума на предвиденото в закона, което да се изтърпи ефективно, при първоначален строг режим. Разноските да се възложат на подсъдимия, а вещественото доказателство – диск да остане по делото.

Защитата на подс.Й., в лицето на адв.П. К., не оспорва фактите по делото, предлага съдът да прояви снизходителност и да наложи наказание Лишаване от свобода към минимума – 5 години Лишаване от свобода, което да се намали с една трета до 3 години и 4 месеца, предвид проведената процедура.

Подсъдимият Д. Й. лично, се разкайва за извършеното и моли за по-ниско наказание.

Съдът, след като обсъди на основание чл.14 и чл.18 вр. чл.373, ал.3 от НПК всички доказателства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Подс.Д. Й. Й. е роден на ***г. в гр.П. обл.П., живущ в гр.Б., обл.П., българин, български гражданин, без образование, безработен, осъждан, ЕГН **********.

Подс.Д. Й. призна изцяло фактите, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които са следните:

С Определение № 416 от 06.06.2014г. по НОХД 3251/2014г. по описа на PC – П. влязло в законна сила на същия ден, e одобрено споразумение, с което подс.Й. е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. с чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 вр.чл.20, ал.2 вр. чл.29, ал.1 б.“а“ и „б“ от НК, за което му е било наложено наказание 1 година и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим.

С Определение, влязло в законна сила на 25.09.2014г. по НОХД 4190/2014г. по описа на PC - Пловдив е одобрено споразумение, с което подс.Й. е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. с чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, 1 ал.2 вр. с чл.29, ал.1, б.”а” от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца при първоначален строг режим.

С Определение, влязло в законна сила на 25.11.2014г. по НОХД 6572/2014г. по описа на PC - Пловдив е одобрено споразумение, с което подс.Й. е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. с чл.195, ал.1, т.3 и т.5 вр. чл.194, ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б.”а” от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца при първоначален строг режим.

Наказанията по посочените три дела са били групирани, като с определение по ЧНД № 7323/2014г. по описа на Районен съд П. на подсъдимия е било наложено едно общо найтежко измежду тях – Лишаване от свобода в размер на 1 година и 6 месеца, увеличено на основание чл.24 от НК с 6 месеца, като общото наказание на подсъдимия става 2 години, при строг режим.

Общото най-тежко и увеличено наказание е било изтърпяно от подсъдимият на 23.03.2016г.

С Определение 15.09.2017г. по НОХД 5770/2017г. по описа на PC – П. влязло в законна сила на същия ден, e одобрено споразумение, с което подс.Й. е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. с чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1 б.“а“ и „б“ от НК, за което му е било наложено наказание 2 години за деяние, извършено през 2017г., при първоначален строг режим.

Наказанието по това дело е изтърпяно на 07.05.2019г.

Пострадалата - св.В. К. живеела в гр.П. на ул. ***, заедно с внука си – св.В. К., ***.

За да има връзка с баба си, която била на 86 години, св.К. й закупил мобилен телефон *** за сумата от 20 лева.

На ***г. около обяд св.К. отишла до аптека, за да си купи лекарства. В себе си носела черно кожено портмоне, закупено за сумата от 2 лева и мобилния телефон ***, закупен от внука й. Пострадалата влязла в аптека от веригата ***, закупила си лекарства и на излизане, преброила останалите в портмонето й пари, при което установила, че са 40 лева. Докато брояла парите си, покрай нея минал подсъдимият който посегнал да й ги вземе, но св.К. му се скарала и той се отдръпнал. След това свидетелката тръгнала към друга аптека – ***, в която като помощник фармацевт работела св.Ч. Когато св.К. влязла в аптеката, св.Ч. описвала съдържанието на касата, поради което я помолила да изчака на пейка в помещението. Пострадалата седнала на пейката и докато чакала, държала в ръце портмонето с парите и телефона си. Подс.Й. се намирал пред същата аптека и я изчаквал, като в 12.41ч. влязъл вътре, много бързо отишъл до пострадалата, дръпнал силно портфейла от ръцете й и избягал навън. Св.К. извикала „Оле, обраха ме!“ и тръгнала след подсъдимия, но била много бавна поради възрастта си. Св.Ч. която станала свидетел на агресията на подсъдимия, също тръгнала след него, но не успяла да го настигне, тъй като той се отдалечил много бързо.

В хода на разследването е било извършено разпознаване на подс. Й. от св.К. и от св.Ч.

В хода на досъдебното производство с протокол за доброволно предаване е предаден диск, съдържащ запис от охранителната камера, поставена в аптека ***. На диска е извършен оглед.

За установяване на стойността на отнетите от подсъдимия вещи е била назначена и изготвена СОЕ. В заключението й вещото лице е посочило, че стойността на всички отнети вещи от подсъдимия възлиза на 62.00 лева.

Така изложените факти, подсъдимият Д. Й. призна и се съгласи за тях да не се събират други доказателства.

2

Описаната фактическа обстановка, се установява безспорно от събраните по делото доказателства. Тя се установява, на първо място от признанието, направено от подс.Й., по реда на чл.371, т.2 от НПК, и на следващо - от показанията на свидетелите, разпитани в хода на досъдебното производство, които съдът преценява като логични, последователни, взаимно допълващи се и в съответствие с останалия събран доказателствен материал, от заключението по изготвената в хода на досъдебното производство експертиза, неоспорена от страните, от писмените доказателства - прочетени на основание чл.283 от НПК и приобщени към доказателствения материал по делото, и от приложеното веществено доказателство, като събраните доказателства в хода на досъдебното производство, подкрепят признанието, направено от подсъдимия.

Анализ на доказателствата:

Установява се, че на инкриминираната дата, подс.Й. насила е издърпал портмонето на св.К. от ръцете й, в което били мобилният й телефон и сумата от 40 лева, след което бързо се отдалечил.

Действията по извършения грабеж се потвърждават от показанията на св.К., св.Ч., станала неволен очевидец на посегателството и данните от огледа на вещественото доказателство – компакт диск. Показанията са обективни, добросъвестно дадени, подкрепят се от останалите събрани доказателства, поради което и съдът ги ползва изцяло. Св.К. добросъвестно излага обстоятелствата по извършения спрямо нея грабеж, дърпането на портмонето е възприето и от св.Ч. Последното обстоятелство е запечатано на запис приложеното по делото веществено доказателство, като при прегледа му действително се забелязва изненадващото за пострадалата посегателство от страна на подсъдимия. Той първо е огледал вътрешността на аптеката отвън, след което влязъл, огледал витрините и на излизане, минал точно до пострадалата, от която издърпал портмонето й. Данните за наличието на парична сума в портфейла и на телефона *** са подадени само от пострадалата, но предвид последователността на всичко съобщено от нея, потвърдено и от останалите доказателства, съдът дава вяра на съобщеното в тази част.

В съдебно заседание освен признание на фактите по обвинителния акт, подсъдимият призна и вината си.

Така, съдът намери за безспорно установено авторството на деянието, в лицето на подс.Д. Й..

От правна страна:

Подсъдимият Д. Й. Й. е осъществил състава на престъплението по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.29, ал.1 б.”а” и б.”б”от НК, затова, че на ***г. в гр.П. при условията на опасен рецидив - извършил е престъплението след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението, на което не е било отложено по чл.66 НК и след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 НК, е отнел чужди движими вещи – черно кожено портмоне на стойност 2 лева, мобилен телефон *** на стойност 20 лева и сумата от 40 лева, всички вещи на обща стойност 62 лева от владението на В. П. К. от гр.П. с намерение противозаконно да ги присвои като е употребил за това сила.

По тази правна квалификация, съдът го призна за виновен.

От доказателствата по делото безспорно се установи, че на инкриминираната дата, подсъдимият, внезапно за пострадалата, от която преди това направил опит за вземе портмонето й пред друга аптека, издърпал силно портфейла й, който този път успял да вземе. Така, с действията си, подсъдимият е прекъснал фактическата власт на св.К. върху отнетите й вещи – портфейл с пари и телефон, като е употребил за това сила, с което състава на престъплението грабеж се явява изпълнен. Деянието е извършено в условията на опасен 3 рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. “а“ и б. „б” от НК, което се обуславя от осъжданията на подсъдимия, изрично цитирани в началото на настоящото изложение. Видно е, че срока по чл.30, ал.1 от НК не е изтекъл към датата на осъществяване на деянието по настоящото дело, считано от изтърпяване и на двете наказания по вече цитираните дела – едното определено като общо най-тежко измежду три такива, и правилно, деянието му е квалифицирано като извършено в условията на опасен рецидив в двете възможни хипотези, която квалификация се възприе и от съда.

Деянието е извършено от подсъдимият при форма на вината пряк умисъл, единствено възможен в случая, като той е съзнавал обществено опасният му характер, предвиждал е и е искал настъпването на неговите обществено опасни последици.

По наказанието:

Предвид процедурата, по която протече делото, съдът е обвързан от разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, указваща прилагане на чл.58а от НК при определяне на наказанието.

За престъплението по чл.199, ал.1, т.4 от НК е предвидено налагане на наказание Лишаване от свобода от 5 до 15 години, както и възможност за налагане на наказание конфискация до ½ от имуществото на виновния. За да определи размера на наказанието Лишаване от свобода по отношение на подсъдимият, съдът прецени всички обстоятелства по чл.54 от НК. Така, обществената опасност на конкретно извършеното от подсъдимия Й. деяние се явява завишена. Касае се за тежко престъпление, широко разпространено, към което обществената търпимост е изключително чувствителна. Завишена е и степента на обществена опасност на дееца, като това се обуславя от лошите му характеристични данни, и от предходните му осъждания, извън тези, предопределящи квалификацията опасен рецидив. От друга страна, следва да се вземе предвид и това, че подсъдимият призна вината си в съдебно заседание, изказа съжаление за стореното, причинените имуществени вреди от деянието са минимални. Предвид всичко изложено, съдебният състав, единодушно направи преценка, че наказанието Лишаване от свобода, следва да се определи към минимума предвиден в закона, а именно в размер на 5 години Лишаване от свобода. Същото беше намалено с 1/3 предвид разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК и окончателното такова, което съдът наложи на подсъдимият е Лишаване от свобода в размер на 3 години и 4 месеца. По този начин успешно могат да се постигнат целите на наказанието. Макар и крайният размер наказание да попада под законово-установения минимум, то следва да се отбележи, че съдът не намери основания за самостоятелно прилагане разпоредбата на чл.55 от НК, спрямо подсъдимия, предвид данните за личността му – 12 пъти осъждан все за престъпления против собствеността – кражби и грабежи, с изключение на едно изцяло против личността.