Решение № 279 от 20.12.2021, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Гражданско дело 1318/2021
- Вид
- Решение № 279
- Подписан
- 20.12.2021
- В сила
- 19.01.2022
- Състав
- СТЕЛА ВЕСЕЛИНОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл.2, ал.1, т.1 · Закон за общинската собственост
- чл.77 · Закон за собствеността
- чл.10 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.10, ал.1- ал.14 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.10, ал.1- ал.14 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.10, ал.1- ал.14 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.10, ал.1- ал.14 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.10, ал.1- ал.14 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.10, ал.1- ал.14 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.10, ал.1- ал.14 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.10, ал.1- ал.14 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.10, ал.1- ал.14 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.10, ал.1- ал.14 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.10, ал.1- ал.14 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.10, ал.1- ал.14 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.10, ал.1- ал.14 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.10, ал.1- ал.14 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
РЕШЕНИЕ
№ 279 гр. К., 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: С. В. Г. при участието на секретаря М. Т. М. като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20215510101318 по описа за 2021 година
В исковата молба ищците, чрез пълномощника си адв. М. заявяват, че на *** г. закупили с писмен договор 1 дка лозе в местността „Т.", гр. К., при съседи: на изток-път; на запад - С.С.К., север - С.С.А. и на юг - Я.Ц. и Х.Н., за сумата от 800 лв., който имот е идентичен към настоящия момент с поземлен имот с идентификатор №*** от 962 кв.м. урбанизирана територия - нива в местността „С." в гр.К. при граници: имоти № ***
Сочат, че предишният собственик, от когото закупили имота, нямал нотариален акт, а решение на РС – К., но това не ги притеснило, тъй като познавали продавача много добре, знаели, че имотът е негов и че впоследствие ще се снабдят с документ за собственост.
Твърдят, че от момента на закупуване на имота - *** г. до настоящия момент, ползват, стопанисват и владеят имота само те, а преди тях - техният праводател. Облагородили имота, като са го поддържали и поддържат и до ден днешен в добро състояние, оградили са го, засаждали си вътре различни зеленчуци и никой не им го е спорил през всичките тези години. Никой не е заявявал претенции към него, нито пък се е опитвал да им отнеме владението върху него, и те знаели, че е техен.
Тази година - 2021 г. решили да се снабдят с документ за собственост.
Оказало се, че този договор за покупка, който притежават, не е достатъчен и че следва да се извърши процедура по т.н. „обстоятелствена проверка".
Когато обаче подали молбата-декларация до Община К., на нея общината отразила, че имотът е общинска собственост по силата на чл. 2, ал. 1 т.1 и т.7 от Закона за общинската собственост.
1
От записаните в молбата законови разпоредби не можело да се направи обоснован извод на какво точно основание ответникът се счита за собственик на имота. От скицата също не можело да се извлече информация за правно основание и титул за собственост на имота.
Горното породило у тях правен интерес да се обърнат към съда и да поискат да бъде установено, че имотът е тяхна собственост, тъй като те са го закупили и са го владяли повече от 10 години, а ответникът без основание претендира същият да е негова собственост. Тъй като процесният имот вероятно е частна общинска собственост, считат, че за него няма пречка да бъде придобиван по давност.
Сочат, че макар ответникът Община К. да не предприема фактически действия, с които да смущава владението им, безспорно е от записването на молбата-декларация, че ответникът счита имота за свой. Това обуславя правния им интерес от успешното провеждане именно на установителен иск за собственост и то срещу ответника.
Предвид изложеното молят съда да постанови съдебно решение, с което да признае по отношение на ответника, че ищците Н. ЗЛ. ТР., ЕГН ********** и Д. Т. ЗЛ., ЕГН ********** са собственици по давностно владение и покупка на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № *** от 962 кв.м. урбанизирана територия - нива в местността „С." в гр.К. при граници: имоти № *** Претендират присъждането на разноски. С допълнителна молба вх. № 1033/14.05.2021 г. по описа на Районен съд – К. ищците, чрез пълномощника си адв. М. заявяват, че цената на предявения иск е 8 153 лева. В съдебно заседание исковата молба с поддържа от адвокат Ц. М., която моли съда да уважи предявеният иск като основателен и доказан.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от Община К., представлявана от Г.С. – кмет, чрез юриск. З. Б., с който заявява, че счита предявения иск за допустим, но неоснователен, поради което го оспорва изцяло.
Излага следното становище:
Ищците твърдят, че са закупили процесния имот на *** год. с писмен договор, тъй като нямал нотариален акт, а съдебно решение, с което се титулувал като собственик, освен това нямали притеснения, тъй като те го познавали и знаели, че той е собственик.
Счита за безспорно, както осъзнават и ищците, че с представения към ИМ писмен договор, собствеността не може да бъде прехвърлена. Освен това липсата на нотариален акт не е пречка за сключване на договор за продажба на недвижимия имот в предвидената от закона форма. Съдебното решение също по безспорен начин доказва правото на собственост. В този смисъл, странен е факта, че ищците не представят, нито искат да бъде приложено по делото цитираното решение. Позовават се единствено на изтекла в тяхна полза придобивна давност, но счита, че тя също не е налице, като мотивите им за това са следните:
Представения към исковата молба „договор за покупко-продажба на недвижим имот", не може да бъде ползван от ищците дори и за начало на 2 давностно владение. В този договор, предмет на продажба е лозе от 1 декар при посочени съседи - физически лица. Имотът, предмет на ИМ е поземлен имот с идентификатор ***, който е в урбанизирана територия и представлява нива с площ от 962 кв.м. По предходен план имота е с номер *** и в разписните списъци към него е записан като собственик без посочен документ за собственост Б.М. Б.. Видно е, че този собственик няма нищо общо с посочения в договора С.С.К., още по малко със С.П.С.. Освен това и съседите посочени в разписния списък и тези в договора не съвпадат. От всичко изложено следва извода, че имота, посочен в ИМ и този в представения към нея писмен договор не са идентични.
Това се потвърждава и от друго обстоятелство. При изготвяне на Кадастралния план на гр. К., одобрен със Заповед № *** год. е извършвано анкетно проучване на територията по отношение на собствеността, включително и за процесния имот, като от лицето извършило анкетата не установяван нов собственик или ползвател на процесния имот и отново е вписал в регистъра на имота като собственик Б.М. Б.. От това следва също така и че към 2000 год. ищците дори не са владяли имота - т.е. не е налице една първата от предпоставките за придобиване на собственост чрез давностно владение — осъществяване на фактическа власт. Ако ищците, просто са минавали покрай процесната нива в продължение на 10 години и са чакали да се появи собственикът и в случай, че не се появи те да претендират за придобиване правото на собственост, тогава не е упражняване на фактическа власт спрямо вещта.
Освен всичко посочено до тук, представения договор няма и достоверна дата.
По отношение на втората материална предпоставка за придобиване по давност - намерение за своене на вещта. За да се признае правото на собственост на основание придобивна давност разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС изисква освен да е упражнявана фактическа власт в продължение на 10 години и демонстриране по отношение на невладеещия собственик поведение, което несъмнено да сочи, че упражнява собственически правомощия за себе си. В ИМ ищецът нито твърди, нито представя доказателства за това. Напротив, при служебна проверка в Дирекция „Местни приходи" при община К. не се установи ищците да са декларирали имота като свой и да заплащат данъци за него, което би направил всеки собственик. По този начин безспорно биха манифестирали собственическото си намерение, включително по отношение на Община К., но тези обстоятелства не са налице. Ако както се твърди в ИМ ищците са го засаждали тайно и скрито, то това определено сочи, че не владеят имота като собственици защото няма собственик на имот, който да се крие, че е такъв.
На следващо място, противно на твърдението на ищците, че тъй като имота най-вероятно бил частна общинска собственост, то за него нямало пречка да бъде придобиван по давност, процесния имот като общинска собственост, макар и частна общинска собственост не може да бъде придобиван по давност, защото същата е спряна и към настоящия момент по силата на §1 от ЗИДЗС (Обн. - ДВ, бр. 46 от 06.06.2006 г.; в сила от 01.06.2006 г.; изм., бр. 105 от 22.12.2006 г.; изм., бр. 113 от 28.12.2006 г., в сила от 31.12.2007 г.; изм., бр. 109 от 23.12.2008 г., в сила от 31.12.2008. г.; изм., бр.
3
105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.; изм. и доп., бр. 107 от 24.12.2014 г., в сила от 31.12.2014 г.; изм., бр. 7 от 19.01.2018 г., в сила от 31.12.2017 г.; доп., бр. 18 от 28.02.2020 г.). Дори и да се приеме, че от *** год. ищците владеят процесния имот, то той не е могъл да бъде обект на придобивна давност предвид забраната на чл. 86 ЗС в редакция до изменението ДВ бр. 33/1996 г., а след този момент до предявяване на иска не е изтекъл предвиденият в закона 10 годишен давностен срок, тъй като с § 1 ЗИДЗС /ДВ, бр. 46/2006 г./ придобивната давност за общински имоти е спряна.
Предвид изложеното по-горе, възразява изцяло срещу предявения иск.
С оглед изложеното, моли съда да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения иск от Н. ЗЛ. ТР. и Д. Т. ЗЛ. с предявен иск срещу Община К. за признаването им за собственици чрез давностно владение и покупка на поземлен имот с идентификатор *** с площ от 962 кв.м., като неоснователен и недоказан. В съдебно заседание юрисконсулт К. Бяйков в качеството му на процесуален представител моли съда да отхвърли предяявеният иск като неоснователен и недоказан.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното:
По делото е представен договор за покупко – продажба на недвижим имот от ***г., от който се установява, че Д. Т. ЗЛ. и Н. ЗЛ. ТР. са купили от С.П.С. един декар лозе в местността „Т.“ при граници : на изток – път, на запад С.С.К., север С.С.А. и на юг – Я.Ц. и Х.Н. за сумата от 800 лева.
Договора е подписан от двама свидетели.
От представената молба – декларация от Н. ЗЛ. ТР. до Община К. се установява, че същия е поискал да му бъде признато правото на собственост върху поземлен имот ***, местност „С.“, при съседи *** на основание чл.79 от ЗС.
Представено е удостоверение от Община К., че посочения в молбадекларация недвижим имот *** е общинска собственост на основание чл.2, ал.1, т.1 от Закона за общинската собственост. Съгласно изготвените кадастрални планове от 1996г. и 2000г. имот пл.№ *** е идентичен с ПИ *** и е собственост на Община К..
Представена е скица на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД -1888/26.11.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот : град К., местност „С.“, трайно предназначение на територията :урбанизирана, начин на трайно ползване : нива, съседи : ***.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите И.И.А., Н.А.К. и А.И.А., за да установи обстоятелството, че от ***г ищците владеят процесния имот.
От показанията на свидетеля А. се установява, че познава Н. и Д..
„комшии сме в Източното и по места. Моят имот е на 100 м. над тях“. Съседи били С.К. на запад, на север С.А., на изток път. Имота представлявал „правоъгълник, около 1 дка. имота били купили преди 15 – 20 години и оттогава го обработвали. „Сеят зеленчуци, картофи“. Заявява, че само тях бил 4 виждал в имота и никой не им спорил имота. Имота бил ограден с мрежа, другите имоти в радиус 200 метра били запустели.
Свидетелят Касабов знаел, че Д. и Н. имат имот в „С.“. „Когато го купуваха аз бях свидетел, когато отидоха да платят имота“. Заявява че подписа положен в договор за покупко продажба за свидетел е негов. Д. и Н. закупили имота от С.. „от тогава до ден днешен те ползват имота“. Имота бил около 1 дка, правоъгълник, при съседи : запад – С.К., север С.А., изток път.
Имота се обработвал с фреза сеели зеленчуци от 1991г. - домати, картофи, боб, пипер Имота бил ограден. Останалите имоти били пусти. Само техния имот се обработвал. Заявява, че в мота не бил виждал други хора. Н. поливал всяка вечер през лятото от чешма под имота. Не знаел „някой да е спорил имота“.
От показанията на свидетеля А. се установява, че „комшии сме в източното с Д. и Н. по апартаменти, и горе местата са ни близо“. Местата били над 46 – ти блок – С.. Знаел, че са купили имота „може би над 20 години“. Имотът представлявал правоъгълник, около декар. Съседи на имота били от изток път, от север С.А., С.К.. Имотът бил ограден с мрежа. “Нашето е на около 100 метра над тяхното“. В имота сеели, домати, чушки, краставици.