Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 688 от 18.12.2025, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно търговско дело 524/2025
Вид
Определение № 688
Подписан
18.12.2025
Състав
Анета Николова Братанова, Дарина Стоянова Маркова, Ванухи Бедрос Аракелян

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 688 гр. Варна, 18.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно частно търговско дело № 20253001000524 по описа за 2025 година И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК, образувано по частна жалба на Н. И. Й. от гр.*************** срещу определение от съдебно заседание от 21.10.2025г. по гр.дело .№ 252/24г. по описа на Окръжен съд – Шумен Варна, с което производството по делото е спряно на основание чл.229 ал.1 т.5 от ГПК до приключване на производството по ДП № 104/2023г. по описа на РУ – Угърчин.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно.

Сочи, че съобразно константната практика на касационния съд производството по гражданското дело се спира, когато са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на правния спор и когато е невъзможно тези обстоятелства да се установяват в самото гражданско производство по реда на ГПК. Излага, че правилото на чл.52 от ЗЗД изисква съобразяване с редица обстоятелства при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, сред които не фигурира дали деянието е съставомерно по НК и поражда наказателна отговорност или съставлява само деликт, пораждащ единствено гражданската отговорност.

Твърди, че няма пречка в гражданския процес да бъдат установени релевантните за спора обстоятелства. Твърди, че освен наказателния съд и гражданският съд също разглежда и се произнася относно противоправността 1 на конкретното деяние, като в тази връцка може да обоснове вината на деликвента и в този смисъл притежава правомощия и компетентност да се произнесе по въпроса за вината.

Твърди също така, че наличието на висящо наказателно производство в досъдебна фаза е правно ирелевантно за гражданския процес. Гражданският съд не е обвързан от постановените в досъдебното производство актове, поради което и може да приеме за установени различни факти.

Счита, че пречка за надлежно упражняване на правото на иск е наличието на образувано наказателно производство в съдебна или досъдебна фаза, когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която по изключение престъпно обстоятелство може и следва да бъде установено самостоятелно от гражданския съд по реда на чл.124 ал.5 от ГП

Твърди, че в настоящата хипотеза не са налице основания за спиране на делото по чл.229 ал.1 т.5 от ГПК, въпреки образуваното досъдебно производство. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл.276 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД със седалище гр.София.

Частната жалба е подадена от надлежна в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.

По жалбата, съдът намира следното:

Производството по търг.дело № 252/24г. по описа на ШОС е образувано по предявен от Н. И. Й. осъдителен иск срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП на 01.11.2023г., виновно причинено от Н.К.А. при управление на лек автомобил с рег.№ ***********, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество.

С обжалваното определение след извършена размяна на книжа и проведени съдебни заседания първоинстанционният съд е спрял производството по делото до приключване на производството по ДП № 2

104/23г. по описа на РУ – Угърчин на основание чл.229 ал.1 т.5 от ГПК.

Не е спорно между страните, че ДП № 104/23г. по описа на РУ – Угърчин е образувано за това, че на 01.11.2023г. при възникнало ПТП на главен път ПП I-4 в землището на с.Микре, с МПС с рег.№ ***********, е била причинена средна телесна повреда на Н. И. Й. – престъпление по чл.343 ал.1 б.Б вр.чл.342 ал.1 от НК. Не е спорно че като обвиняем е привлечен Н.К.А..

С оглед на така събраните от първоинстанционния съд доказателства за образувано досъдебно производство срещу виновния за ПТП водач, съставът на въззивния съд намира, че са налице предпоставките за спиране на производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.5 от ГПК.

Налице е постоянна практика на ВКС, според която съдът спира производството по делото, когато се разкрият престъпни обстоятелства, установяването, на които е от значение за разрешаването на гражданско правния спор. Когато установяването на тези обстоятелства е предмет на съдебната фаза на наказателно производство спирането на гражданското се извършва на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК. В останалите случаи производството по гражданското дело се спира на основание чл.229 ал.1 т.5 от ГПК. За това обаче е необходимо съдът, разглеждащ гражданскоправния спор, да констатира съществуването на престъпните обстоятелства, които са от значение за правилното разрешаване на спора и че установяването им в исковото гражданско производство е невъзможно.

Трайна и последователна е съдебната практика по приложението на чл.229 ал.1 т.4 и т.5 ГПК, че спиране на производството по гражданско дело може да се допусне само при тъждество на делинквета, деянието и неговата противоправност, предмет на доказване в исковия процес, и извършеното престъпно действие от лицето, срещу което е образувано наказателно производство. Еднозначно се приема, че пречка за надлежното упражняване на правото на иск е наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза или в досъдебната такава, когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл.124 ал.5 от ГПК. В тези случаи производството по гражданското 3 дело следва да бъде спряно - при образувано наказателно производство в съдебна фаза - на основание чл. 229 ал.1 т.4 от ГПК, а при образувано наказателно производство в досъдебна фаза - на основание чл. 229 ал.1 т 5 от ГПК.

По въпросите извършено ли е деянието, противоправно ли е и дали е виновен деецът, на основание чл.300 от ГПК евентуалната присъда, респ. споразумение, ще бъдат задължителни за гражданския съд, разглеждащ спора за репариране на вредоносните последици от деликта, поради което и изходът на образуваното наказателно производство срещу причинилия произшествието водач, се явява от значение за исковото производство по 423 от КЗ и последното подлежи на спиране.

Видно от данните по делото противоправното деяние на застрахования водач Н.К.А., което е обуславящо за неговата деликтна отговорност и за обезпечаващата я отговорност на застрахователя, е предмет на образувано досъдебно производство и съответно наказателното производство се явява преюдициално по отношение на производството по предявените искове по чл.432 от КЗ. Поради което и производството по настоящето дело следва да бъде спряно на основание чл.229 ал.1 т.5 от ГПК до приключване на досъдебното производство, по което като обвиняем е привлечен посочения виновен водач Н. Асенов.

С оглед на така изложеното, съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от съдебно заседание от 21.10.2024г. по гр.дело № 252/24г. по описа на Шуменски окръжен съд, с което производството по делото е спряно на основание чл.229 ал.1 т.5 от ГПК.

Определението подлежи на касационно обжалване на основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК при предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящето определение.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 688 гр. Варна, 18.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно частно търговско дело № 20253001000524 по описа за 2025 година И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК, образувано по частна жалба на Н. И. Й. от гр.*************** срещу определение от съдебно заседание от 21.10.2025г. по гр.дело .№ 252/24г. по описа на Окръжен съд – Шумен Варна, с което производството по делото е спряно на основание чл.229 ал.1 т.5 от ГПК до приключване на производството по ДП № 104/2023г. по описа на РУ – Угърчин.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно.

Сочи, че съобразно константната практика на касационния съд производството по гражданското дело се спира, когато са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на правния спор и когато е невъзможно тези обстоятелства да се установяват в самото гражданско производство по реда на ГПК. Излага, че правилото на чл.52 от ЗЗД изисква съобразяване с редица обстоятелства при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, сред които не фигурира дали деянието е съставомерно по НК и поражда наказателна отговорност или съставлява само деликт, пораждащ единствено гражданската отговорност.

Твърди, че няма пречка в гражданския процес да бъдат установени релевантните за спора обстоятелства. Твърди, че освен наказателния съд и гражданският съд също разглежда и се произнася относно противоправността 1 на конкретното деяние, като в тази връцка може да обоснове вината на деликвента и в този смисъл притежава правомощия и компетентност да се произнесе по въпроса за вината.

Твърди също така, че наличието на висящо наказателно производство в досъдебна фаза е правно ирелевантно за гражданския процес. Гражданският съд не е обвързан от постановените в досъдебното производство актове, поради което и може да приеме за установени различни факти.

Счита, че пречка за надлежно упражняване на правото на иск е наличието на образувано наказателно производство в съдебна или досъдебна фаза, когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която по изключение престъпно обстоятелство може и следва да бъде установено самостоятелно от гражданския съд по реда на чл.124 ал.5 от ГП

Твърди, че в настоящата хипотеза не са налице основания за спиране на делото по чл.229 ал.1 т.5 от ГПК, въпреки образуваното досъдебно производство. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл.276 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД със седалище гр.София.

Частната жалба е подадена от надлежна в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.

По жалбата, съдът намира следното:

Производството по търг.дело № 252/24г. по описа на ШОС е образувано по предявен от Н. И. Й. осъдителен иск срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП на 01.11.2023г., виновно причинено от Н.К.А. при управление на лек автомобил с рег.№ ***********, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество.

С обжалваното определение след извършена размяна на книжа и проведени съдебни заседания първоинстанционният съд е спрял производството по делото до приключване на производството по ДП № 2

104/23г. по описа на РУ – Угърчин на основание чл.229 ал.1 т.5 от ГПК.

Не е спорно между страните, че ДП № 104/23г. по описа на РУ – Угърчин е образувано за това, че на 01.11.2023г. при възникнало ПТП на главен път ПП I-4 в землището на с.Микре, с МПС с рег.№ ***********, е била причинена средна телесна повреда на Н. И. Й. – престъпление по чл.343 ал.1 б.Б вр.чл.342 ал.1 от НК. Не е спорно че като обвиняем е привлечен Н.К.А..