Решение № 652 от 20.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 652 гр. София, 19.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Костадинка Костадинова

СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова в присъствието на прокурора Й. К. Ч. като разгледа докладваното от Костадинка Костадинова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100602521 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С Присъда от 22.11.2022 г. постановена по НОХД № 1104/201 7 г. по описа на Софийски районен съд, Н О , 9 - ти състав, съдът е признал подсъдимия А. В. А. з а ВИНОВЕН в това, че на 04.04.2016 г., около 20:00 часа в гр. София, ж.к. „Люлин“ пред блок 159 чрез нанасяне на удари с неустановен предмет е причинил на А. А. Н. средна телесна повреда изразяваща се два медико биологични признака както следва: Порезна рана на пети пръст на дясната ръка със срязване на сухожилие на мускула разгъвач на пети пръст на дясната ръка довело до постоянно разстройство на здравето не опасно за живота, както и порезна рана на дясната буза довело до обезобразяване на лицето А. А. Н., като деянието е извършено по хулигански подбуди - пристъпил към саморазправа към А. А. Н. с думите „какво ме гледаш бе, сега ще ти *******“, като действията са видни, осъществени на публично място в присъствието на В.П. и В.Л.Г., проявил е демонстративно и пренебрежително отношение и не е зачел установения правен ред и неприкосновеността на личността, без да е бил провокиран от А. А. Н. при липса на лична причина за поведението му - ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, ПОРАДИ КОЕТО и на основание чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК вр. чл.54 от НК районният съд го е ОСЪДИЛ на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 3 (три) години, чието ефективно изтърпяване СЕ ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 5 (пет) години, считано от влизането в сила на постановената присъда.

1

Със същата присъда съдът е ПРИЗНАЛ подсъдимия за ВИНОВЕН в това, че на 04.04.2016 г. около 20.00 часа в гр. София, ж.к. ******* се е заканил с убийство на А. А. Н. и това заканване е възбудило у Н. основателен страх за осъществяването му, като му причинил лека телесна повреда и го заплашил с думите "Предай се, ще те убия”- престъпление от общ характер по състав на чл. 144, ал.3, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 144, ал.З вр. ал.1 вр. чл.54 от НК първоинстанционният съд го е ОСЪДИЛ на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, чието ефективно изтърпяване е ОТЛОЖИЛ на основание чл. 66, ал.

1 с изпитателен срок от 3 години, считано от влизането в сила на постановената присъда.

Районният съд е ОПРЕДЕЛИЛ на основание чл.23, ал.1 от НК едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ измежду наложените на ПОДСЪДИМИЯТ А. В. А., ЕГН ********** (и със снета по делото самоличност) за извършените престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл.

129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК и чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, а именно НАКАЗАНИЕ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА “ за срок от 3 (три) години, чието ефективно изтърпяване СЕ ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 5 (пет) години, считано от влизането в сила на постановената присъда.

Първостепенният съд е приспаднал на основание чл. 59, ал.2 вр. ал. 1 от НК и в случай, че наложеното общо най-тежко наказание бъде приведено в режим на ефективно изтърпяване, времето, през което ПОДСЪДИМИЯТ е търпял ограничения на свободното си придвижване със задържане по реда на ЗМВР за срок от 24 часа по силата на издадена заповед по чл.72 от ЗМВР на 05.04.2016 г.

Проверяваната инстанция е ПОСТАНОВИЛА събраните в цялото наказателно производство оптични носители - дискове, съдържащи медицински данни в електронни файлове ДА ОСТАНАТ ПРИЛОЖЕНИ към доказателствените материали по делото.

Съдът е ОСЪДИЛ на основание чл. 189, ал. 3 от НПК А. А. да заплати в полза на Държавата и по сметка на СДВР сумата от 251.16 лева, представляваща сторените в досъдебното производство разноски за възнаграждения за вещи лица, както и сумата от 5 лева в полза на СРС за държавна такса за служебно издаден изпълнителен лист, както и да заплати в полза на Софийски районен съд и по сметка на Висш съдебен съвет сумата от 8 810.00 лева, представляваща сторените в съдебното производство разноски за възнаграждения за вещи лица и свидетели, както и сумата от 5.00 лева в полза на СРС за държавна такса за служебно издаден изпълнителен лист.

Срещу присъдата депозирана жалба на защитника на подсъдимия, с доводи за неправилност и несправедливост. Критикуват се съжденията на проверяваната инстанция относно нанасянето на травматичните увреждания с нож, като се отправя критика към кредитирането на свидетелските показания на пострадалия и на свидетелката Г.. Твърденията на посочените свидетели се съпоставят с тези на разпитаните лица М., С., В. и П., като се посочва, че последните не са възприели подсъдимото лице да държи остър предмет.

Изтъкват се още разсъждения за случайно събитие. Отправя искане към съда да отмени обжалваната присъда и да постанови оправдателна такава, алтернативно моли за изменение на атакувания съдебен акт, като се намали наложеното наказание.

2

Настоящата инстанция е сезирана и с въззивна жалба от повереника на частния обвинител, в която се изразява недоволство от присъдата в частта относно отлагане на наложеното наказание за изпълнение с изпитателен срок, тъй като същото не би могло да постигне целите, изложени в чл. 36 от НК.

Отправя се искане да се измени присъдата като се отмени приложението на чл. 66 от НК и да се постанови ефективно изтърпяване на наложеното наказание.

В проведеното закрито заседание на 18.05.2023 година въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и експерти пред настоящата инстанция, както и ангажирането на нови доказателства.

По време на съдебните прения повереникът на частния обвинител намира, че първостепенният съд е направил задълбочено изследване на относимите към настоящето производство доказателства. Отправя се искане подсъдимият да изтърпи ефективно наложеното му от районния съд наказание, като се аргументира с обществената опасност на извършителя и проявената от него дързост. Отправя се искане за присъждане на разноските пред въззивния съд и се прилага договор за правна помощ.

Частният обвинител поддържа становището на процесуалния си представител.

Защитникът на подсъдимия намира постановения съдебен акт за немотивиран и неаргументиран. Излагат се твърдения, че е доказано с безспорност единствено обстоятелството, че е имало физически конфликт между страните. Коментират се показанията на свидетелката Г. като единственият свидетел очевидец на случилото се и се изтъкват доводи, че не е излагала твърдение за хвърлен камък. В тази насока се излага защитна теза, че подсъдимият е предприел защитно поведение спрямо частния обвинител и е действал в условия на неизбежна отбрана. Излагат се доводи, че двамата преки очевидци на случилото се не са забелязали режещ предмет, като се изтъква че информация за това обстоятелство се съдържа в свидетел, намиращ се в близки отношения с частния обвинител. В края на пледоарията посочва, че подсъдимият е невинен и е защитавал живота си, отправя искане към съда да постанови оправдателна присъда.

Представителят на СГП излага доводи, че не са налице данни за отмяна на постановения съдебен акт, както и че преценката на съда относно съпричастността на подсъдимия А. към престъплението е правилна и подробно обоснована. Относно индивидуализацията на наказанието заема позиция, че следва да се изтърпи наложеното наказание ефективно и да не се прилага чл. 66, ал. 1 от НК, като се аргументира позицията с конкретните белези на извършеното престъпление.

Частният обвинител се възползва от правото си на реплика, като разяснява на съдебния състав данни относно причиненото му травматични увреждане, които подкрепят обвинителната теза, че травмите са нанесени с остър, режещ предмет.

Подсъдимото лице взема становище, че описаните от частния обвинител наранявания не са нанесени от него. В правото си на последна дума А. А. отрича да е нанесъл травматичните увреждания на пострадалото лице.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите 3 и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционната присъда е постановена при изяснена, подробно описана фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени достатъчно подробно в мотивите на присъдата. С оглед на което въззивният съдебен състав изцяло възприема установените от първостепенния съд факти, които се изразяват обобщено в посоченото:

Подсъдимият А. В. А. е роден на ******* г. в гр. Симитли, българин, български гражданин, с висше образование, трудово ангажиран, с чисто съдебно минало, с постоянен адрес гр. София, ж.к. „******* ЕГН ********** и настоящ адрес в гр. София, ж.к. *******.

А. А. имал и жилище, което посещавал, намиращо се в ж.к. *******, вх. единствен, ет. 5. Пред блок ******* в ж.к. „Люлин“ имало паркомясто, от двете страни на което паркирали автомобилите си живущите в блока. В непосредствена близост до посоченото паркомясто се намирали детска площадка и тревиста площ.

На 04.04.2016 г. около 20:00 часа в светлата част на денонощието, А. А.

Н. паркирал автомобил марка „Волксфаген Голф 10“ с рег. № ******* на избрано от него свободно паркомясто, разположено от дясната страна на намиращия се пред блок ******* паркинг. Свидетелят Н. звъннал на своята приятелка С.И.В., която живеела в в бл. ******* като и съобщил, че я чака.

Междувременно, в близост до паркирания автомобил на А. Н. се намирала лека кола марка „БМВ“ с рег. № ******* управлявана от В.Л.Г., приятелка на подсъдимия А., като автомобилът бил спрян пред паркираните на паркинга други автомобили по начин, който не позволява същите да бъдат изкарани. В него се намирали свидетелката Г. и подсъдимия А.. А. Н. излязъл от своя автомобил, като се отправил към входа на приятелката си, като същият бил забелязан от подсъдимото лице и свидетелката Г.. А. А. хвърлил цигарения си фас по гърба на свидетеля Н. през отворения прозорец на автомобила марка „БМВ“, заради паркомястото, на което частния обвинител спрял автомобила си. Веднага след което подсъдимото лице слязло от леката кола и се насочил към А. Н., като се обърнал към него с думите „Какво ме гледаш бе, сега ще ти *******!“. В. Г. също излязла от лекия автомобил и наблюдавала двамата мъже. През това време А. А. нападнал А. Н., като започнал да нанася множество удари в областта на лицето и тялото на пострадалия Н., като държал в лявата си ръка, свита в юмрук, режещо-остро средство с остър връх и дължина между 10.15 см. Ударите на подсъдимия попадали в областта на дясната буза на свидетеля Н., в горната част на шията, на двете предмишници и в областта до лявото рамо. А. Н. предприел действия по самозащита, като започнал да движи двете си ръце на посоки пред тялото и лицето си, с които действия успял да нанесе удар с юмруци по лицето на подсъдимия А.. Частният обвинител направил няколкократни опити да се отдръпне, но бил последван от А. А.. Пострадалото лице започнало да усеща болка от нанесените му порезни рани, като продължавал да се опитва да се предпази от ударите на подсъдимото лице. Междувременно, А. А. заплашвал 4 свидетеля Н., като му казвал да се предаде и че ще го убие. През това време свидетелката Г. изкрещяла към двамата мъже „стига бе“. А. Н. залитна и се хванал за А. А., като двамата мъже паднали на земята в позиция, в която подсъдимият затиснал пострадалия. А. А. продължил да нанася удари с режещото-остро средство по тялото на А. Н..