Решение № 33 от 27.03.2024, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Л., 27.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Л. в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ при участието на секретаря Н. П. Х. като разгледа докладваното от ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ Гражданско дело № 20224320100183 по описа за 2022 година

Производството е образувано по повод подадена искова молба от М. Н. М., действаща чрез процесуалния си представител адв. Ц. Ц., срещу ответника Р. П. И., представляван от адв. Р. М. за установяване на вземане в размер на 8000,00 лв., произтичащо от запис на заповед, издаден на***** г., предявен на падежа – *****г., за която в полза на ищцата била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК.

Ищцата твърди, че записът на заповед бил издаден от ответника, за да обезпечи връщането на предоставените му в заем от ищцата суми в периода от **** до ***** г., които били описани в списък и за които иска да ангажира свидетели. Иска и съдебно-счетоводна експертиза, която да изчисли лихвата върху сумата по записа на заповед, натрупана за периода от падежа му – ******г. до подаване на заявлението в съда.

Ответникът в срока за отговор оспорва изцяло основателността на иска, като счита, че искът е допустим. Едновременно с това възразява, че има вътрешни противоречия и неясноти относно твърденията в исковата молба, че записът на заповед обезпечава каузални правоотношения – заеми, които не са индивидуализирани.

По същество оспорва истинността на записа на заповед, като твърди, че не издаван от него и подписът за издател не е положен от него, нито му е предявяван за плащане, съответно подписът, удостоверяващ това, също не е положен от ответника.

Счита, че е налице злоупотреба с личните му данни и че подписът му е фалшифициран, като обръща внимание, че данните за дата на издаване на личната му карта – ****** г., сочат именно на това, доколкото това е обективно невъзможно, ако действително записът на заповед е бил издаден на ***** г.

1

Иска ищецът да заяви дали ще се ползва от записа на заповед и ако е така, съдът да постанови да се извърши проверка на истинността му, като иска да се открие производство по оспорване на основание чл. 193 ГПК.

По доказателствата има следните възражения: списъкът на суми счита, че няма автор и е с неясни сметки; искането за експертиза счита за неоснователно, тъй като съдът може да направи служебно изчисленията или евентуално да се допусне след установяване истинността на записа на заповед; свидетелските показания счита за недопустими поради забраната по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК и стойността на претендираната сума от 8 000 лв.

Съдът прие направеното от ответника оспорване на документ – запис на заповед, издаден на 24.7.2019 г., предявен на падежа – 24.8.2019 г., с посочен автор на изявленията в него ответника Р. П. И..

От страна на ищцата е заявен частичен отказ от иска. Предвид на това и съобразявайки възраженията на ответника за недопустимост на процеса, съдът прие, че е сезиран с искова молба от М. Н. М., която иска от съда да установи, че ответникът Р. П. И. й дължи сумата от 7 194.00 лева, за която в нейна полза е била издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № **********г. по описа на РС - Л..

Ищецът претендира, че вземанията му произтичат от 10 договора за заем, сключени в устна форма с ответника Р. П. И. като собственик на магазин, в периода ***.****г. до ****6.*******г., както следва:

1. Договор за заем от ********** с падеж на **** год. за сумата от 800 лева /осемстотин/лева за зареждане със стока на магазина.

2. Договор за заем от ********** год. с падеж **** год. за закупуване на пасти, десерти за сладкарница за сумата от 634 /шестстотин тридесет и четири/ лева.

3. Договор за заем от ********** с падеж ***** год. за сумата от ****0 лева /двеста и десет/ лева за пасти за сладкарница и магазин.

4. Договор за заем от **********. с падеж ****.******* год. за сумата от 1 400 лева /хиляда и четиристотин/ лева за закупуване на стока за магазина.

5. Договор за заем от ********. с падеж ****.******* год. за сумата от 1 550 лева /хиляда петстотин и петдесет/ лева за откуп на Р. П. И..

6. Договор за заем от 06.05.******* год. с падеж ****.******* год. за сумата от 270 лева /двеста и седемдесет/ лева за магазина.

7. Договор за заем от *********** с падеж ***.******* год. за закупуване на стока от борса и магазин Лидъл за сумата от 661 лева /шестстотин шестдесет и един/лева за магазина.

8. Договор за заем от *********** с падеж ***.******* год. за сумата от 2 247 лева /две хиляди двеста четиридесет и седем/ лева за закупуване на захар, десерти и превоз на стока за магазина.

9. Договор за заем от **********. с падеж **********. за сумата от 450 лева за ток на магазина.

2

10. Договор за заем от ************ с падеж ***.******* год. за сумата от 1 589 лева /хиляда петстотин осемдесет и девет/ лева за зареждане на магазина със стока и закупуване на кафе-машина.

Ищцата пояснява и за какви нужди на ответника ме у предоставила сумите в заем, а именно негова търговска дейност в обект „М. и с." находящ се в центъра на с. Т.

В с.з. ищцата направи отказ от първоначално предявената претенция за установяване на вземане в размер до 8 000 лева, като се отказва от претенцията за сумата над 7194 лева, поради изтичане на погасителна давност.

Ищцата заявява отказ да се ползва от оспорения документ Запис на заповед от **********. за сумата от 8 000 лева, с посочен издател Р. П. И., приложен към заявлението за издаване на Заповед за изпълнение /л.№8/ от ч.гр.д. № **********г. по описа на РС Л..

Съдът прие заявения отказ от иска за разликата над 7194 лева до първоначално заявения размер на претендираното вземана в размер на сумата от 8000 лева, както и че предявеният иск за сумата 7194 лева е допустим. Вземането в случая е парично, като едва след въведените възражения от ответника, ищцата - заявител се отказва от документа, с който е искала да установи вземането си - Запис на заповед. Този документ е послужил първоначално, за да се допусне на основание чл. 417, т. 10 ГПК незабавно изпълнение на издадената Заповед за изпълнение.

С определение № 80/ 03.04.2023 г. постановено по ч.гр.д. № ******* г. друг състав на съда е обезсилил частично издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

На основание чл. 193, ал. 2 ГПК изключи от доказателствата по делото Запис на заповед от **********. за сумата от 8 000 лева и посочен издател Р. П. И. (приложен на л. № 8 от ч.гр.д. № ********** г.

С Определение № *********. по въззивно ч.гр.д. № *********. по описа Окръжен съд – Ловеч, е обезсилено като недопустимо определение № ********* постановено по ч.гр.д. № ********** г. на РС - Л. и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия чрез препращане на искане на Р. И., обективирано в частна жалба с вх. № ***********а съда, разглеждащ гр.д. № ******** за произнасяне съобразно т.

13 и т. 17 последен абзац от ТР № 4/ 2013 г. по т.д. № 4/ 2013 г. по описа на ОСГТК.

Предмет на делото е установителен иск предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от М.

Н. М. срещу Р. П. И., с който ищцата иска да бъде признато за установено съществуването на вземане от ответника за сумата от 7194 лева, произтичащо от горецитираните договори за заем, сключени в устна форма в периода ************.

За установяване на твърденията си и двете страни поискаха и по делото са били разпитани посочените от тях свидетели

От разпита на свидетеля И. Д. З. се установява, че живее в с. Т. познава страните от 2015г. Р. държал в селото Л.ския хранителен магазин, той бил собственик на магазина, а М.

3 работела в един кратък период като негова продавачка, през ****г. за 3 месеца. Относно отношенията между страните свидетелят заяви, че Р. го е изпращал на 2 пъти за пари при М. и той лично е ходил до дома й. Сумите била от по 500 лв. Конкретни дати не си спомня.

Условията М. да даде парите били, че Р. трябва да й ги върне.

От разпита на свидетеля А. М. Д. се установява, че живее в с. Т. познава Р. от **** г., когато започнала при него работа като продавач-консултант. М. я познава, тъй като живее в с. Т. Преди това М. е работела в съседния магазин. Свидетелката заяви, че през април 2017 г. са изключили тока на магазина, тя нямала възможност да плати, при което М. дошла и плати тока. Същата заяви, че не знае какви отношения е имало между страните. Самият Р. е работел в магазина на длъжност продавач-консултант, а М. преди това е работела в кафето, продавала закуски.

От разпита на свидетеля Н. Й. Х. се установява, че живее в с. Т. познава страните.

През ******** е работела в хранителния магазина като продавач-консултант. В съседно помещение което направили на сладкарница, в последствие постъпила на работа и М.. В този период М. и Р. са били в колегиални отношения, като М. доста пъти плащала доставките за сладкарницата, пасти и безалкохолни. Същата заяви, че М. е купувала стока, тъй като е била свидетел при доставката на пасти, безалкохолни и торти, тя плащала на момента на доставчика. Това е било **** г. като М. си записвала плащанията в тетрадката и доколкото знае, двамата имали уговорка Р. да възстанови парите. Същата заяви, че не може да предположи колко пари е давала М..

От разпита на свидетеля Х.Н.З се установява, живее в гр. Л., знае, че Р. П. И. е работил в магазин в с. Т.преди месец април месец ******* г. тъй като заминал за А. да работи. Същият заяви, че магазинът е бил на баба му Н., а Р. не е бил собственик. Заявява, че не познава М..

От разпита на свидетеля Х.Й.В.в се установява, че живее в гр. Л., познава Р. П. И., но не знам той да е работил в магазин в с. Т. Магазинът бил на баба му Н.М. След *******г. или 2019 г. той започнал да стопанисва магазина. Същият заяви, че няма информация Р. да е вземал пари от М. М. на заем, както и че е ходил до дома на М. да му дава пари, ама не за Р..

Заявява, че М. не му е казвала Р. да й дължи пари. Не са били толкова близки, че да му казва такива работи.

По реда на чл. 176 ГПК съдът допусна обяснения от ответника Р. П. И., който заявява, че Н.Г.М. от гр. Л. е негова баба по майчина линия, която има регистрирана фирма ЕТ „Н.Г.М.“, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление: гр. Л., област Ловеч, ул.

„И. В. № 4. Същата е имало търговски обект в с.Т. община Ч.б., но фирмата в момента не функционира. Той е работел в търговски обект в с. Т. като продавач консултант от създаване на магазина, докато приключила дейността през *******г. Същият заяви, че познава ищцата М. Н. М. от с. Т. тя била негова колежка. Заяви също, че ищцата категорично не му е представяла парични средства. Случвало се е М. да заплати доставената стока в магазина, когато е нямало пари в касата, но след това са й били връщани от касата на магазина.

4

По реда на чл. 176 ГПК съдът допусна обяснения от ищцата М. Н. М., която заяви, че средно месечните и доходи за периода **** г. - юни ******* г. са от получавана пенсия на куп за година и 4 месеца, руската й пенсия, тъй като е руски пенсионер. Тогава е получила повече от над **** долара. Това било през **** г. и е имала спестявания. Работела е с ответника в магазин в с. Т. след като той я поканил на ***.**** г. да работи като продавач в сладкарница, но не по трудов договор. Работила е до ****.****г. и след това е напуснала.

Същата заяви, че плащала с нейни пари за стока и постоянно от касата са липсвали пари, и накрая решила да напусне. Същата заяви, че не е съставяла годишни данъчни декларации.

Заявява, че през лятото на **** г. е дала на ответника сумата от 1200 лева, които той и поискал за закупуване на автомобил.

От приложеното ч. гр.д. № ********** г. на РС - Л., се установява, че на ******* в полза на заявителя М. Н. М. е издадена Заповед № **** за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, против ответника за сумата от 8 000 лева, което парично вземане произтича от договор за заем, обезпечен със запис на заповед за сумата 8000.00 лева, издаден на ******** от длъжника, с падеж на ******* г., ведно със законна лихва за период от датата на подаването на заявлението - ****** г. до окончателно изплащане на вземането.