Акт от 20.11.2019, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ гр. Плевен, 20.11.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА при секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2851 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „Топлофикация

Плевен“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор *** срещу И.А.М. ЕГН **********,***, съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 461,22 лева за консумирана топлинна енергия, от които 414,16 лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2016 г. до 31.12.2018 г., както и 47,06 лева, представляващи лихва за забава за периода от 02.06.2016 г. до 14.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на задължението, както и направените в заповедното производство разноски.

Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че с определение по ч.г.д. № 1019/2019 г. по описа на ПлРС е уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. В обстоятелствената част на исковата си молба навежда доводи, че ответникът като собственик /ползвател/ на топлоснабден имот- апартамент с абонатен №20804, находящ се в *** е клиент на топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.

Сочи се, че именно поради това за него важат разпоредбите на действащото законодателство в областта на енергетиката. Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г. са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“ бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в това число и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.- „Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия / в това число и ответника/ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Излага се, че в този случай задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Излага се, че с изтичането на последния ден от месеца ответника е изпаднал в забава за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди се, че от приложената по ч.г.д. № 1019/2019 г. извлечение от сметка за абонатен номер № 20804 ответника е използвал доставяната от ищеца топлинна енергия, но не са погасили задължението си.

Излага се, че процесната сума включва: сума за отопление без ИРУ, начислена за процесния период в размер на 179,87 лева, сума за отопление отдадена от сградна инсталация в размер на 229,09 лева, сума за услуга дялово разпределение в размер на 5,20 лева. Твърди се, че в имота на ответника има монтирана една щранг лира. Сочи се, че сградата, в която се намира топлоснабденият имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем сървисис“ ЕООД. Излага, че сумите за топлинна енергия за процесния период за топлоснабдения имот са начислявани от ищеца по изготвяни отчети от топлофикационното дружеството на базата на реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба №16-3334/06.04.2007 г. за Топлоснабдяването. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск. Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното производство разноски.

В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявените искове и да му присъди разноски.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК особеният представител на ответника е депозирал отговор. Сочи, че исковата претенция е допустима, а съобразно доказателствата и основателна.

В проведеното по делото о.с.з. особеният представител на ответника поддържа депозирания отговор и моли съда на базата на събраните по делото доказателства да постанови решение.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е присъединено ч.гр.д. № 1019/2019 г. по описа на ПлРС, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: сумата от 414.16 лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.10.2016 г. до 31.12.2018 г.,; лихва върху главницата в размер на 47.06 лв. за периода от 02.12.2016 г. до 14.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на молбата 19.02.2019 г. до окончателното изплащане на същата, както и направени деловодни разноски в размер на 25.00 лв. и юрисконсултско възнаграждение – 50.00 лв. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 628/21.02.2019 г., връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и ищецът е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.

Приобщени като част от исковото производство са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Плевен” ЕАД на потребители в гр. Плевен, публикувани във в. Посоки и в. Нощен труд, от които се установява какви са общите условия, които действат по отношение на потребителите на топлинна енергия в гр. Плевен.

От приложената по делото препис - извлечение от сметка за задълженията на консумирана топлинна енергия се установява и какви са задълженията на ответника по делото за исковия период.

Установява се от приложената по делото справка за лице от СлВП Плевен и от представените по делото НА за учредяване на договорна ипотека, че ответникът по делото е собственик на процесния топлоснабден имот.

Видно е от приложените по делото фактури, че ищецът е издавал такива на ответницата за процесния период.

Приобщено като доказателство по делото е и Договор №119/01.10.2019 г., сключен между ЕС, находяща се в *** и „ Техем сървисиз“ ЕООД, от който се установява, че ЕС е възложила на изпълнителя да извърши: доставка и монтаж на термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на ел. енергия; извършване на индивидуално измерване на потреблението на ТЕ и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, вкл. и издаване на индивидуални сметки.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да установи, че учреденото по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника, че етажната собственост на посочения адрес е присъединена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация-Плевен” ЕАД, съответно че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия изискуемост и ликвидност на вземането, както и размерът на задължението - главница и лихви, както и фактът на реалното доставяне на начислената топлоенергия - по количество и качество.

Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

От представените по делото доказателства безспорно се установи, че ответницата е собственик на недвижим имот, находящ се в ***.

Установява се и, че сградата, в която се намира имотът е присъединена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация Плевен“ ЕАД. Поради изложеното съдът приема, че ответникът е потребител на топлинна енергия по см. на чл.153 ЗЕ според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, като видно от събраните доказателства, същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2 ЗЕ, без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Спрямо ответника са влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация Плевен“ ЕАД на потребители за битови нужди, доколкото същият не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ. В чл.31, ал.1 от ОУ е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия, какъвто безспорно е ответника са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в тридесет дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. Уредена е и отговорността на потребителя при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на дължимите суми, а именно: да заплаща на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната енергия.

По делото не се спори, че претендираната от ищеца сума е за топлинна енергия, отдавана на топлоснабдения имот, сградна инсталация и за дялово разпределение. Установява се, че в топлоснабдения имот няма ИРУ и водомер, а има само щранг лира.

Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ.

Съгласно чл. 142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Разпоредбата на чл.144, ал.6 предвижда, че при липса на средства за дялово разпределение за отопление в отделен имот и/или в отделно помещение топлинната енергия за отоплението им се изчислява, като инсталираната мощност на монтираните в тях отоплителни тела се умножи с максималния специфичен разход на сградата, определен по реда на Наредбата по чл. 125, ал. 3.