Акт от 12.01.2010, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер

19

Година

22.05.2009 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

04.30

Година

2009

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Деян Георгиев Събев

Секретар:

Светла Веселинова Радева

Веселина Атанасова Кашикова

Йорданка Георгиева Янкова

Прокурор:

Светлозар Лазаров като разгледа докладваното от

Деян Георгиев Събев

Въззивно наказателно общ характер дело номер

20095100600061 по описа за

2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 10/26.02.2009 година, постановена по Н.о.х.дело № 81/2009 год., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия Ш. С. М. от с.Среднево, общ.Черноочене, обл.Кърджали за виновен в това, че на 02.10.2008 год. в гр. Кърджали , с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у другиго - С. Х. Х. от гр. Кърджали, и с това му причинил имотна вреда в размер на 295 /двеста деветдесет и пет/ лева, поради което и на осн. чл.209 ал. 1, във вр. с чл. 54 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, при първоначален „общ” режим на изтърпяване на наказанието, на основание чл.46 б"б" от ЗИН. С присъдата, на основание чл.68 ал. 1 от НК, съдът е постановил подс.М. да изтърпи отделно и наложеното му с присъда № 428/17.10.2006 год. по Н.о.х.дело № 581/2006 год. по описа на Районен съд - Димитровград, наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, изтърпяването на което е било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от четири години, влязла в сила на 02.11.2006 год. С присъдата съдът се е разпоредил какво да стане с веществените доказателства.

Недоволен от така постановената присъда е останал подс.Ш. М. от с.Среднево, общ.Черноочене, обл.Кърджали, който я обжалва като неправилна, като счита наложеното му наказание за явно несправедливо. Твърди, че действително е извършил инкриминираното деяние, но счита, че същото е с ниска степен на обществена опасност, с оглед ниския размер на щетата – 295 лв., които пари към настоящият момент бил върнал на пострадалия С. Х. Твърди в жалбата си, че е с влошено здравословно състояние и е безработен, грижел за възрастните си родители в с.Среднево, като отиването му в затвора щяло да ги постави в тежко положение. Намира, че съдът му наложил изключително завишено наказание „лишаване от свобода” вместо да му наложи такова към законовия минимум или да му определи друг вид наказание при приложението на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК – „пробация”, за което нямало законна пречка. Моли да бъде изменена обжалваната присъда, като при приложението на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК му бъде наложено наказание „пробация”, а алтернативно моли да бъде намалено наложеното му наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година, и му бъде наложено такова наказание към законовия минимум. В съдебно заседание, лично и чрез защитника си поддържа жалбата така, както е предявена. Защитника на подсъдимия представя ново писмено доказателство – трудова характеристика на подсъдимия.

Прокурора от Окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна, а присъдата на първоинстанционния съд – правилна, обоснована и законосъобразна, като счита наложеното на подсъдимия наказание за справедливо. Моли присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена. Не сочи нови доказателства.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, с оглед доводите и оплакванията, съдържащи се в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по предявеното на подсъдимия М. обвинение, събрал е необходимите, възможни и искани от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл. 102 от НПК, като в проведеното въззивно съдебно следствие е прието ново писмено доказателство - трудова характеристика на подс.М. Въз основа на събраните в производството и пред двете съдебни инстанция доказателства, от фактическа страна се установява следното:

Подсъдимият Ш. С. М. е роден на 10.01.1971 год. в гр.Кърджали, като постоянно живее в с.Среднево, общ.Черноочене, обл.Кърджали. Има завършено средно образование, не е женен, безработен е, осъждан. По местоживеене не се ползва с добри характеристични данни.

На 02.10.2008 год. подс. М. отишъл в кв. "Гледка" в гр. Кърджали, до къщата на своя позната — свидетелката Ш. Х. Тъй като не я намерил, по указание на съседка на св.Ш. Х., подсъдимият отишъл до намиращият се наблизо дом на родителите на посочената свидетелка. Там видял свидетеля С. Х. /баща на свидетелката/. Тъй като имал нужда от парични средства, за да ги набави подс.М. решил да измами св.С. Х., като му казал, че дъщеря му Ш. Х. е поръчала доставка на фаянсови плочки и дограма за къщата от Република Турция. Казал още, че камионът с материалите вече пътува от гр. Хасково за гр. Кърджали и че всеки момент ще пристигне в кв. "Студен кладенец", в склад на някаква фирма, като трябвало камиона да бъде посрещнат там, както и предупредил свидетеля, че трябва да плати за транспорта на строителните материали, като му казал, че същият възлиза на 300 лв. Тъй като първият и третият етажи на къщата били недовършени, св. С. Х. предположил, че дъщеря му и зет му действително са направили такава поръчка. Свидетелят потърсил дъщеря си по телефона, за да се увери, че е направила такава поръчка. Св. Ш. Х., която в този момент била на работа в гр. София, му казала, че тя не е правила такава поръчка, но е възможно съпругът й да е поръчал тези материали. Обещала да говори със съпруга си и след това отново да се обади на баща си. Междувременно, подс.М. настоявал пред св. Х., че трябва да тръгват за кв. "Студен кладенец", тъй като камиона щял скоро да пристигне и нямало да ги чака. Свидетелят имал у себе си 95 лева, а от дома си взел още 200 лева, като без да изчака дъщеря му да му се обади, тъй като подсъдимият твърдял, че работата е спешна, двамата с подсъдимия наели такси, с което се придвижили до кв.”Студен кладенец”, в близост до хотел „Ардастрой”.

Подс. М. завел св. С. Х. до склад за стъкла и алуминиева дограма, но тъй като вече било след 17.00 часа, в склада нямало никого. Двамата седнали в кафене, находящо се в близост до същия склад, и си поръчали кафе. Подс. М. уверявал св. С. Х., че ще им бъде направена много добра отстъпка за поръчаните материали. В кафенето св.С. Х. дал на подсъдимия парите – общо 295 лв., а последният предал на свидетеля личния си задграничен паспорт, като гаранция, че няма да го измами. Свидетелят се уверил, че това е паспорта на подъдимия, но не забелязал, че срокът на паспорта изтичал на същия ден. Почакали около 10-15 минути, като на няколко пъти подс. М. излизал под предлог, че отива да провери дали камионът не е пристигнал. След поредното си излизане от кафенето, подс. М. повече не се върнал. След като заподозрял, че е измамен, св.Х. се оплакал на районния инспектор, на когото предал с протокол за доброволно предаване задграничния паспорт на подс.М., като потвърдил, че това е лицето, на което е дал пари за транспорт при доставка на фаянсови плочки и дограма. Впоследствие, след разговор по телефона с дъщеря си, св.Х. разбрал, че нито тя, нито зет му са поръчвали плочки и дограма от Турция.

След като взел парите, подс. М. си купил алкохол, а след това останал за една вечер в хотел в гр. Кърджали, като заплатил за престоя си там също с тези пари. В хода на разследването подс. М. предал доброволно на органа по разследването сумата от 95 лева, която е приложена по делото.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от обясненията на подс.М., дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, които съдът кредитира частично; от показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели С. Х. и Ш. Х., на които съдът дава вяра изцяло; както и от останалите писмени доказателства, приети от първоинстанционния съд.

При така установената по несъмнен начин фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил обосновани и законосъобразни изводи относно осъществяването от обективна и субективна страна от подс.М. на престъплението, предмет на повдигнатото му обвинение, в т.ч. относно авторството на деянието, времето, мястото и начина на извършването му, както и относно формата на вината при осъществяването му. За да направи тези изводи, съдът е извършил подробен и задълбочен анализ на събраните доказателства, като аргументирано е посочил кои от тях приема и кои отхвърля, излагайки съображенията си в тази връзка, които се възприемат от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост. Впрочем, спор относно така установената обстановка няма между страните, с изключение на обстоятелството колко пари подс.М. е поискал и получил от св.С. Х. Само за прецизност следва да се отбележи, че правилно първоинстанционният съд не е кредитирал обясненията на подс.М. в частта им, с която установява, че бил поискал и св.С. Х. му бил дал не 295 лв., а 95 лв., които бил възстановил в хода на досъдебното производство. Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд в тази връзка – че на показанията на св.С. Х. следва да бъде дадена вяра изцяло, вкл. и в частта им относно причинената му от подсъдимия вреда, представляваща равностойността на заплатената от свидетеля на подсъдимия М. сума за транспортни разходи за твърдяната от подсъдимия доставка на фаянсови плочки и алуминиева дограма – 295 лв., тъй като показанията на посоченият свидетел са логични и последователни през цялото наказателно производство, същите се подкрепят косвено и от показанията на св.Ш. Х.; а и житейски по-реална и оправдана за заплащане на транспортни разноски на камион от Република Турция до гр.Кърджали е именно сумата от 300 лв. /каквато сума свидетелят твърди, че му е поискал и е дал на подс.М./, но не и сумата от 100 лв. / както твърди в обясненията си подсъдимият/. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че обясненията на подс.М. в посочената им част представляват опит на същия да смекчи наказателната си отговорност, с оглед доброволното предаване на органите по разследването именно на сумата в размер на 95 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че подс.М. от обективна страна е осъществил основния състав на престъплението “измама” по чл. 209 ал.1 от НК – на 02.10.2008 год. в гр. Кърджали , с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у другиго - С. Х. Х. от гр. Кърджали, и с това му причинил имотна вреда в размер на 295 /двеста деветдесет и пет/ лева, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. В тази връзка съдът съобрази следното:

Осъществяването на престъплението „измама” от обективна страна се характеризира с извършването на действия, с които деецът възбужда и/или поддържа у някого заблуждение и с това причинява нему или на другиго имотна вреда; а от субективна страна – с наличието на пряк умисъл и специална /користна/ цел за набавяне на имотна облага за дееца или за другиго. Възбуждането на заблуждение /вследствие на което измаменото лице се разпорежда със свое имущество в полза на дееца и последното неоснователно излиза от патримониума на пострадалия/, което е елемент от състава на престъплението „измама” по чл.209 ал.1 от НК, представлява процес, който включва от една страна както активни действия на дееца по създаване на невярна представа у измамения относно съществуването или несъществуването на определени факти /представяне на такива, убеждение и агитация, така че адресатът им да повярва в тях/, така и от друга страна- подлагането им на оценка, възприемането им и сформирането на заблуждение у пострадалия по отношение на тези факти, което го мотивира да се разпореди със свои средства в своя вреда. В настоящият случай безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че подсъдимият е възбудил у св.С. Х. заблуждение, че дъщеря му е поръчала доставка на фаянсови плочки и алуминиева дограма с камион от Република Турция, при което е необходимо свидетелят да посрещне камиона и да се заплатят транспортните разходи за доставката, като това е направил с цел да набави за себе си имотна облага, вследствие на което му причинил имотна вреда в размер на 295 лв. Това е така, тъй като по делото безспорно е установено, вкл. и от обясненията на самият подсъдим, че дъщерята на св.С. Х. – св.Ш. Х., не е поръчвала на подсъдимия или на което и да е друго лице доставката на посочените строителни материали от Република Турция, но възползвайки се от обстоятелството, че първият и третият етажи на къщата на св.Ш. Х. били недовършени и нямали дограма, подсъдимият е успял да убеди св.С. Х. /да създаде невярна представа у него/, че такава поръчка действително е направена от дъщеря му, с което е мотивирал св.С. Х. да му даде пари в размер на 295 лв. за заплащане на т.нар.транспортни разходи. Това заблуждение подс.М. е възбудил /а и поддържал/ у пострадалия и с другите си действия – настояването да побързат, тъй като камиона нямало да ги чака наемането на такси и придвижването им със свидетеля до склад на фирма в близост до хотел „Ардастрой”; излизането неколкократно от кафенето под предлог да провери дали камионът е пристигнал; както и даването на задграничния си паспорт на пострадалия като гаранция, че няма да го измами. Обосновани и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд и относно извършването на престъплението от подсъдимия от субективна страна, при форма на вината: пряк умисъл - същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване, като умисълът се установява от обективираното поведение на подс.М., посочено по-горе в мотивите.