Решение № 119 от 21.05.2026, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Севлиево, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Р. Хубенова при участието на секретаря Станислава М. Цонева като разгледа докладваното от Диана Р. Хубенова Гражданско дело № 20264230100059 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от А. Т. Д., срещу О. А. К., иск с правно основание чл. 183, вр. чл. 79 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 10 481,48 евро /равностойността на 20 500 лева/, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска - 05.02.2026 г., до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба са изложени съображения, че ищецът живеел в гр.

Априлци, като същият бил земеделски производител и отглеждал животни в животновъден обект в края на града. Ищецът твърди, че с ответника се познавали от много години.

Сочи се в исковата молба, че от лятото на 2025 г. ответникът започнал да посещава ищеца и да иска от ищеца да му продаде от животните си. Страните се договорили ищецът да продаде на ответника 15 броя крави и 8 броя телета за сумата общо 40 500 лева. Ищецът твърди, че на два пъти ответникът му дал по 10 000 лева, в брой, като ищецът предал животните и същите били откарани от страните и сина на ищеца в дома на ответника в с. Петко Славейков.

Твърди се, че ответникът заявил, че останалите пари ще бъдат заплатени в срок до 25.01.2026 г. Страните отишли при адвокат и сключили писмен договора, в който било отразено гореизложеното.

С изтичането на този срок – 25.01.2026 г., ищецът започнал да търси ответника по телефона, като ответникът обещавал да плати и казвал, че имал затруднения - били му запорирани сметките.

Ищецът твърди, че е на 26.01.2026 г. накарал сина си да изпрати покана на ответника да заплати задължението си, която била получена лично от 1 ответника на 28.01.2026 г., чрез Български пощи. Ищецът твърди, че е налице неизпълнение, от страна на ответника, поради неплащане на пълния размер от договорената цена.

От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер на 10 481, 48 евро /равностойността на 20 500 лева/, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска - 05.02.2026 г., до окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноски.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който отговор признава предявения иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

С оглед направеното от ответника признание на исковата претенция, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 10 481, 48 евро /равностойността на 20 500 лева/, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска - 05.02.2026 г., до окончателното изплащане на задължението, съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал.2 ГПК в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Налице са предпоставките на чл. 237 ГПК, като съдът счита, че така извършеното признание не противоречи на закона или на добрите нрави, както и че не касае право, с което страната не може да се разпорежда. Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той се разпорежда със своето право на защита, като заявява, че ищцовата претенция е основателна. Това може да се осъществи на всеки един етап от производството, като признанието на иска обвързва съда, но от волята на ищеца зависи дали да поиска прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по чл.

237 ГПК, или да остави съдът да постанови решение по чл. 235 ГПК.

Доколкото ответникът заявява изрично в отговора на исковата молба, че признава предявения иск, като прави същото и лично в проведеното о.с.з., съдът постанови своето решение при условията на чл. 237 ГПК.

По отношение на разноските:

На ищцовата страна следва да се присъдят разноски, в размер на 1019,19 евро, съгласно представен списък на разноски.

2

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА О. А. К., с ЕГН ********** и с адрес:

***************************, да заплати на А. Т. Д., с ЕГН **********, и с адрес: гр. ***************************, на основание чл. 183, вр. чл. 79 от ЗЗД, сумата в размер на 10 481, 48 евро /равностойността на 20 500 лева/, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска - 05.02.2026 г., до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА О. А. К., с ЕГН **********, да заплати на А. Т. Д., с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 1019,19 евро, представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок от получаване на преписи от него от страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________ 3