Решение № 1239 от 18.10.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1239 гр. Пловдив, 17.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело № 20235300502287 по описа за 2023 година

Обжалвано е решение №2906/25.06.2023г. по гр.д.№12046/2022г. по описа на РСПловдив,V бр.с-в,с което съдът е отхвърлил молбата за защита от домашно насилие на Л. Н.

Й.,поради което жалбоподателката счита,че решението е неправилно и незаконосъобразно и моли същото да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което да се уважи молбата й.Счита,че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото и решението се явява без мотиви.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли първоинстанционното решение да се остави в сила като правилно и законосъобразно.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,от фактическа и правна страна,установи следното:

Жалбоподателката Л. Н. Й. и въззиваемия В. Н. Н. са брат и сестра.На 27.07.2022г. В. отишъл в къщата на майка си в ***,като около 19.00ч. в къщата пристигнали молителката Л. Й.,мъжът,с когото същата живее на семейни начала С. К. и майката на страните по делото Р.Н..При опит за отключване на пътната врата от страна на майката Р.Н. се установило,че вратата е заключена от вътре и същата видяла,че в двора се намира колата на В. Н..Майката Р.Н. звъннала по телефона на сина си,за да й отвори и той и отворил,но заявил,че няма да я пусне вътре,след което влязъл обратно и залостил вътрешната врата на къщата.Майката се обадила на тел.112 и от гр.***пристигнал полицейски екип с патрулен 1 автомобил,който влязъл в къщата и събудил В. Н.,след което полицейския екип установил собствеността на имота и помолил В. Н. да напусне имота.Установило се,че същия е собственост на майката на молителката и ответника Р. Н..След установяване правото на собственост полицейския екип съставил на всички присъстващи-страните по настоящото дело и майката Р.Н. протоколи по чл.65 от ЗМВР.Твърди се от молителката,че на посочената дата 27.07.2022г. спрямо нея е извършено акт на домашно насилие от страна на брат й В. Н. като същия й е посегнал да я удари,но същата е избягнала удара,а освен това и същия й нанасял множество обиди и заплахи от рода на „***“,“ще видиш какво ще се случи с теб“ и т.н.По делото е приложена декларация по чл.9 от ЗЗДН,от която става ясно,че на посочената дата жалбоподателката твърди да е извършено домашно насилие от въззиваемия спрямо нея.Освен това молителката сочат,че от началото на 2022г. отношенията между страните били влошени,тъй като имало скандал между В. Н. и мъъжт,с когото съжителства Л. Й.С.К..

За установяване на претендираното домашно насилие пред първоинстанционния съд са разпитани свидетелите Р.Н.-майка на страните,като от нейните показания се установява,че Л. и В. са във влошени отношения и на въпросната дата 27.07.2022г. при посещението на имота в гр.***между тях е имало обидни думи от страна на В. спрямо Л..Разпитана е също така свидетелката Е.Н.,която е съпруга на въззиваемия,като същата в показанията си твърди,че В. бил отишъл в ***,за да извърши преход до връх Вежен и да води туристическа група,като същата е разбрала за скандала между него и сестра му от В.,тъй като през цялото време са поддържали връзка по телефона,но показанията й не следва да бъдат кредитирани,тъй като същата не е очевидец на събитията,а е разбрала посредством съпруга си за случилото се.Разпитани са и полицейските служители,присъствали на инцидента,Я.Д. и А.А.,от чиито показания се установява,че действително В. не е желаел да напусне имота в гр.***,но след установяване на собствеността,същия доброволно е извадил багажа си и е напуснал,като никой от тях не е чул или видял да е имало заплахи или закани,както и физически контакт между страните.Съдът правилно е кредитирал показанията на посочените двама свидетели,тъй като същите са безпристрастни и нямат никакво отношение спрямо страните по делото,а единствено същите са спомогнали за потушаване на конфликта между тях чрез извеждането на В. от имота и съставянето на предупредителни протоколи за всеки от присъстващите.

Пред първоинстанционния съд е приета като доказателство и преписката от РУППирдоп,от която е видно,че на 27.07.2022г.между страните е възникнало пререкание и е бил извикан патрул на тел.112,като за целта са изискани обяснения от страните и също така са подписани предупредителни протоколи по ЗМВР,като всички страни са подписали такъв.

Настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна,а решението за правилно и законосъобразно и намира,че следва да го потвърди поради следното:

Защита от домашно насилие може да търси всеки,който е пострадал от такъв акт,осъществен спрямо него от лицата посочени в чл.3 от ЗЗДН.Целта на закона е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда чрез налагане на посочените мерки 2 спрямо извършителя.При това положение следва да се изследва въпроса дали спрямо лицето,което търси закрила от домашното насилие е извършен такъв акт.От събраните гласни доказателства не се установява на посочените дати да е имало извършен акт на домашно насилие.Не се установи да е упражнявана под някаква форма акт на домашно насилие-психическо или физическо от страна на въззиваемия спрямо молителката.Още повече,че от показанията на свидетелите Я.Д. и А.А. и от приложените писмени доказателства става ясно за един битов скандал между брат и сестра по отношение на ползването на обща недвижима вещ, която е собственост на майка им.Ето защо предвид събраните доказателства се установява,че липсва каквато и да е форма на домашно насилие,поради което молбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

Пред настоящата инстанция са претендирани разноски,от страна на въззиваемия и такива са направени в размер на 600лв. за адвокатско възнаграждение,които следва да му се присъдят.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №2906/25.06.2023г. по гр.д.№12046/2022г. по описа на РС-Пловдив V бр.с-в.

ОСЪЖДА Л. Н. Й. от *** с ЕГН-********** да заплати на В. Н. Н. от *** с ЕГН-********** направените от него разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 600лв./шестстотин лв./за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3