Решение № 1288 от 12.04.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1288 гр. София, 12.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20211110216984 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – 63д ЗАНН.

Образувано е по жалба на АТ. Д. КР., с ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №21-4332-016681/02.09.2019г., с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движението по пътищата му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 700,00 (седемстотин лева) лева и наказание „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ в срок от 3 (три) месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата без да се излагат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, се оспорва фактическото установяване, извършено от административно-наказващия орган и достигнатият от него извод досежно авторството на нарушението. Излага се твърдение, че автомобилът не е ползван от жалбоподателя, а от неустановен служител на управляваното от него дружество – собственик на превозното средство. Формулирана е молба за отмяна на издадения санкционен акт.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Възползва се от правото си да даде обяснения, в които излага своя версия за събитията. В хода по същество поддържа жалбата срещу издадения санкционен акт и моли да се приеме, че няма вина.

Въззиваемата страна – Н.С. „Пътна полиция“ – СДВР, редовно призована, не се явява и не изпраща представител, който да вземе отношение по фактите и приложимия закон.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея 1 твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 20.05.2019г., в 12:40 ч., в с. Долни Богров, по бул.“Ботевградско шосе“, с посока на движение от ул.”38-ма” към гр.София, лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 250 ЦДИ”, с рег. № ..., управляван от неустановен водач, при ограничение на скоростта от 50 км/ч в населено място, се движел със скорост от 104 km/h, установена след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 %. Извършено било засичане на скоростта и заснемане с автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол тип TFR1- М, със сериен №506. Радарният скоростомер от посочения тип бил регистриран като одобрен за използване тип средство за измерване. Същият бил преминал първоначална и последваща периодична проверка, като към датата на заснемане на нарушението 20.05.2019г. отговарял на метрологичните изисквания съобразно нормативните разпоредби и стандарти. Заснетото нарушение е онагледено в клип №6476, приложен към преписка № 0094/19г. Видно от протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта на дата 20.05.2019г., в работна смяна 10:45 – 13:00 часа, средството за измерване било монтирано в МПС с рег. ... и измерването било извършено от полицейския служител в ОПП - СДВР В.А.. Отчетено било превишение от 54 km/h на разрешената скорост за движение в процесния пътен участък.

В момента на констатиране на нарушението служителите на ОПП – СДВР не спрели водача на място. След изискване на справка от автоматизираните системи, поддържани от СДВР бил установен собственикът на превозното средство – „ЕКОМААТ“ООД. Управителят на дружеството – АТ. Д. КР. бил призован в сградата на ОПП – СДВР с изрично указание, в случай че друго лице управлява горепосочения лек автомобил, да предостави данни за него. На 23.07.2019г. жалбоподателят се явил и попълнил декларация по реда на чл.188 от ЗДвП, в която заявил, че той е управлявал превозното средство на датата на заснемането 20.05.2019г.

Контролен орган при ОПП – СДВР, в лицето на свид. Д. Т. Ч., показал на жалбоподателя съхранения клип от мобилната система, на който било заснето нарушението.

Предвид установеното, свид. Ч. съставил на К. Акт за установяване на 2 административно нарушение (АУАН) бл. №086022/23.07.2019г., в който били отразени обстоятелствата по констатираното нарушение и правната му квалификация, а именно по чл.21, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил подписан от актосъставителя и свидетелите В. АЛ. АЛ. и ВА.. Същият бил предявен на жалбоподателя, който го подписал, без да впише възражения в съответната графа. Такива не постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № 19-4332-016681/02.09.2019г., от ГВ.Б. – Н.С. при ОПП СДВР, с което на основание чл. 182, ал.1, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени наказания „Глоба“ в размер на 700,00 /седемстотин / лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Препис от последното е връчен лично на К. на 23.11.2021г., видно от разписката, инкорпорирана в бланката на санкционния акт. Жалбата срещу него е подадена чрез наказващия орган на 26.11.2021г., поради което е спазен преклузивният срок, установен в чл.59, ал.2 от ЗАНН (съгласно действащата редакция към датата на депозирането й).

Възприетата фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетеля Ч. и частично обясненията на жалбоподателя К.; клип на заснетото нарушение №6476, декларация по чл.188, ал.1 от ЗДвП, протокол за използване на техническо средство от 20.05.2019г., копие на удостоверение с одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, протокол от периодична проверка №2-38-18/24.10.2018г., ежедневна форма на отчет на наряда, комуто било поверено техническото средство, призовка, справкакартон на водача К., Заповеди на министъра на вътрешните работи, справка от ОПП – СДВР, с УРИ № 433200-131504/2021г. с приложения - инструкция за експлоатация на мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение и справка за собственост на лек автомобил „Мерцедес Е 250 ЦДИ“, с рег.№СО1243СХ, справка изх. № 57-00-253-1/16.12.2021г. на Български институт по метрология с приложения към нея –техническо описание и инструкция за експлоатация на мобилна система за видеоконтрол на правилата за движение, справка от Агенция „Пътна инфраструктура“ Областно пътно управление - София, изх. №11-00-1005/31.12.2021г., с приложена схема за организация на движението.

Съдът се позовава в правните си изводи и върху показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Ч.. Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 НК полицейският служител изрично потвърди, че изложените в АУАН фактически констатации отговарят на обективната действителност. Сподели спомен относно реда, следван при извършване на проверката- отчитането и установяването на процесното нарушение, както и неговия автор, респ. съставяне на АУАН. Категоричен бе свидетелят, че макар измерването да не е извършено лично от него, той е 3 придобил непосредствени впечатления за нарушението при преглед на съхранените в техническото устройство за заснемане кадри, отразили както пътния участък, в който е извършен контрол върху скоростта, което недвусмислено се подкрепя и от приложения отговор на Агенция „Пътна инфраструктура“, така и превозното средство, с което е извършено нарушението, ведно с параметрите на превишената скорост. Ч. заявява, че той е приел декларацията на жалбоподателя, в който последният сам е посочил себе си като водач на моторното превозно средство към датата на нарушението, както и че са му предоставени за преглед материалите по преписката и клипът. Показанията на полицейския служител са вътрешно непротиворечиви и кореспондират с приложените по делото писмени доказателства – декларация по чл.188 от ЗДвП, ежедневна форма на отчет на нарядите, протокол за използване на АТСС, удостоверения за одобрен тип мобилна система, протоколи за метрологична проверка и веществените доказателствени средства, съставени в хода на контролната дейност – снимков материал – извлечение от заснетия с техническото средство клип.

Обсъжданите гласни доказателствени източници отразяват фактите с присъщата на съхранен спомен логическа последователност. Те не са самоцелни, нито отразяват тенденция да се обслужва единствено набедяваща нарушителя версия. Липсват данни, дискредитиращи тяхната достоверност, поради което съдът ги поставя в основата на своите изводи по съществото на конкретния казус.

Описаната от актосъставителя фактология, касаеща реда за извършване на проверка, впрочем, не се възразява и от жалбоподателя, видно от неговите обяснения. Единственото възражение засяга лицето, водач на превозното средство, нарушило правилата за скоростта. Изразеното от К. отрицание обаче съдът не приема като отговарящо на действителността, доколкото това изявление е не само неубедително, но и се опровергава от събраните в хода на проверката материали. Твърде непоследователен е жалбоподателят в своите твърдения в съдебното заседание. В тях първоначално споделя, че „няма спомен“ дали е управлявал автомобила на процесната дата, доколкото основно той го ползвал, допълвайки предположения за вероятното си местонахождение към посочения момент. Впоследствие обаче е категоричен, че сам е попълнил представената му от органите декларация по чл.188 от ЗДвП, но не ангажира разумни причини относно извършените в нея вписвания, нито сочи да е бил принуждаван или заблуден относно данните, които следва да попълни. Така обсъжданото поведение, съпоставено със съдържанието на декларацията, подписана от жалбоподателя, опровергава твърденията му в жалбата за липса на отношение към допуснатото нарушение на правилата за движение по пътищата.

Съдът се доверява и на представените заповеди, касаещи компетентността на контролните и на наказващия органи. В справката от Агенция „Пътна инфраструктура“ и приложената към нея схема за организация на движението е видно, че в процесния участък от 4 бул.“Ботевградско шосе“, попадащ в землището на с. Долни Богров, ограничението на скоростта възлиза на 50 км/ч, установено за населено място.

От представените документи от Български институт по метрология и ОПП – СДВР, в частност удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протоколи за първоначална и последваща проверка на техническо средство, часови график на нарядите, а така също и приложения снимков материал се извеждат характеристиките, респ. факта на тариране на ползвания измервателен уред, както и зададените му параметри за работа. Категорично установим е и алгоритъмът, следван при фиксиране на превишената скорост, надлежно отразен и в извлечения от паметта на техническото средство клип, при който е видно нейното определяне именно след приспадане на толеранс от 3 км/ч допустимо отклонение при измерването.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност. На следващо място, съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.