Решение № 85 от 11.06.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Варна, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Георги Н. Грънчев

Иваничка Д. Славкова при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева в присъствието на прокурора Р. М. Г. като разгледа докладваното от Иваничка Д. Славкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253000600356 по описа за 2025 година 356-26 АС

Производството е по реда на глава XXI от НПК, образувано по въззивна жалба на служебния защитник на подсъдимия Д. Б. против присъда № 52/16.09.2025 г., постановена по НОХД № 500/2025 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с която подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.304а вр. чл.18, ал.1 НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК с изпитателен срок от пет години, както и наказание глоба в размер на 10 000 лева.

В жалбата се твърди неправилност на присъдата поради нарушение на материалния закон, необоснованост, поради недоказаност за целта, за която са били предложени парите. Поддържа се, че събраните доказателства не обосновават по безспорен начин авторството на деянието, както и че не била доказана целта за която евентуално са били предложени парите. Иска се оправдаване на подсъдимия, а алтернативно - приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление. Не са постъпили допълнителни съображения към въззивната жалба. В съдебно заседание се поддържа жалбата, като се изтъкват идентични доводи - за неустановена напълно фактическа обстановка и за неизяснена цел за държането на парите през прозореца на колата. Обръща се внимание на факта, че след като подсъдимия не говори български, е нямало вербално предлагане на подкуп. Отново се иска оправдаване на подсъдимия и алтернативно прилагане на закон за по-леко наказуемо деяние, като не се уточнява какво е то.

1

Представителят на Апелативна прокуратура счита жалбата за неоснователна и пледира за потвърждаване на присъдата.

След цялостната проверка на присъдата по реда на чл.313 и чл.314 НПК, въззивният съд приема за установено следното:

На 27.08.2021 г. рано сутринта- около 5 часа свидетелят И.К. вървял пеша в района на хотел „Метропол“ в КК „Златни пясъци“. Той видял лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № В5500ТХ, който се движел с висока скорост и според него по опасен начин, насочвайки се към бариерата на хотела. Свидетелят видял, как водачът на колата, който той се опитал да възпре, протягайки ръка към него, измърморил нещо неразбираемо и все пак продължил да кара. Строшил бариерата на хотела, продължил напред и спрял на Т образно кръстовище. Там дал на заден ход и криволичейки, счупил табелата на хотел Метропол, повторно минал през бариерата на хотела и обърнал в обратна посока, като се качвал и на бордюрите. Свидетелят видял, че е и със спукана предна лява гума. Пак потеглил напред, като свивайки към басейна на хотела, където се качил на стълбите и започнал да прави някакви маневри. Върнал се на пътя и криволичейки, продължил по плажната алея.

Свидетелят, притеснен от видяното и че е очевидна опасност за хората там, позвънил на тел. 112 и описал какво е видял.

В резултат на получения сигнал на място били изпратени полицейските служители Д.С. и Г.Т., които към този момент изпълнявали служебните си задължения като полицейски органи при ОД МВР – Варна – V РУ. След като видели автомобила в района на хотел „Берлин“, двамата служители предприели действия по полицейска проверка на водача. Те видели, че подсъдимият бил сам в автомобила и се намирал във видимо нетрезво състояние. Полицейските служители поискали документ за самоличност и свидетелство за управление на МПС. Вместо да представи исканите документи, подсъдимият започнал да бърка в джобовете си, след което извадил и подал на св. Т. част 2 на СУМПС. После извадил сгънати банкноти и протегнал лявата си ръка през отворения прозорец на автомобила към полицейските служители. В ръката си държал 13 банкноти с номинал 50 лева, 10 банкноти с номинал 100 лева и една банкнота от 100 евро. Полицейските служители не приели парите, като св. Т. продължавал да иска документи за самоличност и СУМПС. Подсъдимият не говорел с тях, мърморел неясно и продължавал да държи парите в протегната си ръка.

Тези действия на подсъдимия били видяни от св. И.К., който имал намерение да отиде при полицаите и да им каже какво е видял преди това. Там забелязал, че подсъдимият първо подава някакъв документ, а после подава през отворения прозорец на колата пари на полицаите. Св. С. и Т. го попитали дали е видял какво е прави подсъдимия. Междувременно отворили вратата на колата, извели подсъдимия от нея, като при това банкнотите паднали на прага на колата и на земята, а впоследствие били иззети по надлежния ред при извършения оглед на местопроизшествието. На подсъдимия били поставени белезници и оставен на място до колата/легнал по очи/ до пристигането на полицейски служители от КАТ, за да го тестват за алкохол. От извършената проверка с Алкотест Дрегер на място било установено наличие на алкохол 2,32 промила в издишания въздух. Подсъдимият бил отведен в районното управление, където се легитимирал като С.Ш.. Като последица от констатацията за употреба на алкохол била издадена Заповед за прилагане на 2

ПАМ от длъжностно лице, съгласно заповед на Началник на V РУ на ОДМВР Варна – временно отнемане на СУМПС на водача за срок не повече от 18 месеца, до решаване на отговорността. Бил съставен и АУАН за управляване на МПС след употреба на алкохол / л.86-87 от въззивното производство/ от служителите на ПП. На лицето, легитимирал се като С.Ш., не било повдигнато обвинение, бил разпитан като свидетел, при което отказал да дава показания.

От заключението на химическото изследване на кръвта била определена концентрация на алкохол 2,43 промила. Назначената съдебно-психиатрична експертиза приема, че подсъдимият не страда от психично разстройство, но към момента на деянието се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опиване, като е бил в състояние да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.

След първоначално прекратяване на образуваното производство, без да е привлечен обвиняем по него, постановлението било отменено от прокурора от прокурор в АП Варна от 25.07.2022г., а делото било върнато за доразследване.

С.Ш. бил обявен за издирване с цел предявяване на обвинение. Това било направено с телеграма №22324/26.08.2022г.по описа на ГДНП, по искане на ІV РУ Варна като категория “свидетел ДП“, както и по воденото от V РУ Варна от 27.03.2023г. с категория “обвиняем по ДП“ с мярка установяване на адрес /по настоящото дело/.

Междувременно, на 03.05.2023г. в гр.Обзор бил задържан германският гражданин Д. Б., издирван с Европейска заповед за арест от германските власти. За целта била изготвена експертна справка от БНТЛ Бургас, която установила че при сравнително изследване на дактилоскопните отпечатъци на С.Ш., са идентични с тези на Д. Б.., предоставени от системата на Н-ШИС ІІ /л.79 от ДП/. Т.е. лицето, представящо се за С.Ш., със съответните документи на името на Steve SCHULLER, роден на 02.04.1983г., с паспорт С7R18C6JC, издаден от Германия, за което ОДМВР Варна е издало три удостоверения за пребиваване на чужденец в период от 27.01.2017г. до 23.05.2019г. е бил издирвания от германските власти Д. Б.. Тази информация била препратена на разследващите по делото.

След повеждане на производство по ЗЕЕЗА, ОС Бургас с решение №146/15.05.2023г. предал Д. Б. на германските власти с цел провеждане на разследване. Това решение станало окончателно и изпълнено на 23.05.2023г.

След тази дата Д. Б./ С.Ш. се намирал във ФР Германия. Постановлението за привличане като обвиняем за престъпление по чл. 304 а от НК било изпратено на германските власти чрез ЕЗР за: предявяване на постановлението за привличане като обвиняем на Д.Б., разпит на обвиняемия и предявяване на разследването от 11.10.2023г. В отговор на ЕЗА, главният прокурор на Мюнстер заявил, че Д.Б. не се е явил, вместо него се е явил упълномощеният му защитник адв. Волфганг Опитц, за извършване на процесуалните действия по ЕЗР, на когото също така бил предоставен и достъп до материалите по делото. От негово име, съгласно представеното пълномощно, защитникът му заявил, че Б. няма да се яви за предявяване на обвинението и няма да дава обяснения.

При въззивната проверка настоящият състав извърши самостоятелна преценка на всички доказателствени източници, събрани в досъдебното производство, проверени и приобщени по надлежния процесуален ред от 3 първоинстанционния съд. След анализ на доказателствената съвкупност въззивният съд достигна до идентични фактически и правни изводи като първоинстанционния съд относно авторството на деянието, неговата съставомерност и виновността на подсъдимия. Основните възражения на защитата са насочени срещу липсата на безспорно установена фактическа обстановка по делото. Поради този съвсем общ довод в жалбата, както и в пледоарията по същество пред въззивния съд, то следва да се обсъди достоверността на свидетелските показания, установената самоличност на подсъдимия, качеството на полицейски органи на свидетелите С. и Т., както и правната оценка на действията на поведението на подсъдимия и дали съставлява опит за даване на подкуп. Счита възражението за неоснователно, поради следното.

На първо място следва да бъде отбелязано, че показанията на свидетелите Д.С. и Г.Т. са последователни по отношение на главните факти, включени в предмета на доказване. Двамата свидетели възприемат едни и същи съществени обстоятелства относно извършваната от тях полицейска проверка, за която са били изпратени по сигнал от тел. 112; че са изисквали документи за самоличност и свидетелство за управление и че подсъдимият не е представил исканите документи, а вместо това вместо това е извадил значителна парична сума в лева и евро. Те описват как подсъдимият е протегнал ръката си с парите през прозореца на автомобила към тях и че те не са приели парите , като св. Т. е продължил да иска документи на подсъдимия.

При извеждането му от автомобила, тези пари са паднали от ръката му- една част на прага на колата, а други на земята- обстоятелство, което е видяно както от свидетелите Т. и С., така и е фиксирано във фотоалбума към огледния протокол. Действително има различия в показанията на двамата, но те засягат единствено второстепенни подробности – кой от двамата служители първи е поискал документите, към кого е била насочена ръката на подсъдимия и дали първоначално е бил предоставен контролен талон. Те са разбираеми поради факта, че разпитът пред съда е проведен повече от четири години след инцидента. Съдебната практика последователно приема, че несъответствията относно несъществени детайли не компрометират достоверността на свидетелските показания, когато съществува пълно съвпадение относно главните факти от предмета на доказване.

При това с основание първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл.281 НПК и е прочел показанията на свидетелите от досъдебното производство, дадени непосредствено след събитието, когато възприятията им са били най-пълни и точни и ги е анализирал съвкупно.

Показанията на свидетеля И.К. представляват отделен доказателствен източник, който потвърждава възприетото от двамата полицейски служители.

Поставя се от защитата, по съществото на делото пред първоинстанционният съд достоверността на показанията на този свидетел и дали действително той е проследил цялото движение на колата на подсъдимия. Съдът приема за последователно описанието на действията на подсъдимия, още повече че самият свидетел го е възприел като потенциална опасност, поради хаотичните му движения и качване на бордюри и стълби, спукана гума и счупена бариера при излизане от паркинга. Разбираема е и реакцията на Колев да се обади на тел. 112 и да изчака пристигането на полиция, за да може на място да обясни какво е видял и като подател на сигнал да продължи да 4 наблюдава, евентуално да е свидетел-очевидец пред съответните органи, а не да се отдалечи от мястото. Той също така е видял и инкриминираните действия- как подсъдимият първо е подал някакъв документ-което съвпада с описанието на Т., че подсъдимият е дал първо част 2 на СУМПС /контролен талон/, а после е подавал банкноти към полицейските служители, като не е водел разговор с тях. Поради това въззивният съд не намира основание да се съмнява в достоверността на показанията на тримата свидетели. Съдът кредитира изцяло и заключението на съдебно-психиатричната експертиза за психичната годност на подсъдимия и състоянието на алкохолно опиване, съобразно данните от химическата експертиза за наличие на алкохол в кръвта, както и останалите писмени доказателства по делото.