Определение № 2643 от 02.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2643 гр. Пловдив, 01.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20245300502260 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.248, ал.3 ГПК.

Производството по делото е образувано по частна жалба от адв.Д. М. М. като управител на ЕАД“Д. М.“, ЕИК 177492004, пълномощник на Д. И. Д. против определение №8903/19.07.2024г. по гр.дело №8643/23г на ПРС, 7 гр.с., в частта, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното делото Решение №14167/28.03.2024 г. по гр.дело №8643/23г на ПРС, 7 гр.с. в частта за присъдените разноски в полза на адвокатското дружество по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА като пълномощник на Д. И. Д., поради това, че доверителят му не е материално заструднено лице. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се присъди адвокатско възнаграждение 960 лв.с ДДС.

От въззиваемата страна „Сити кеш“ООД, ЕИК 202531869 – гр.София чрез адв.Х. М., САК, е подаден отговор, с който оспорва жалбата.

ПОС, ХІV гр.с., като прецени доводите на страните по делото, намира, че ЧЖ е подадена на 23.07.2024г, а съобщението за обжалваното определение на РС е получено на 30.07.2024 г., поради което ЧЖ е подадена в указания 2-седмичен срок и е допустима, а разгледана посъщество е основателна, поради следното:

РС е отказал да присъди АВ на ищеца, поради това, че ищецът не е материално заструднено лице по смисъла на чл.38 ЗАдв., тъй като е направено възражение за липса на материална затрудненост от насрещната страна и е установено по делото, че ищецът получава трудово възнагреджение от 1500 лв. до 4000 лв. /л.74-80 от д./ и разполагаем доход от 1070 лв. до 3440 лв.

Пред РС от Д. И. Д. чрез адв.Д. М. М. е предявен иск прогласявена нищожността на договор за кредит по отношение на сумата 300 лв.- неустойка, а на осн.чл.55,ал.1 ЗЗДосъдителен иск за сумата 208,47 лв.- недължимо платена сума при начална липса на 1 основание по нищожна клауза в договора за заем, които РС е уважил .

Цената на предявените искове е 508,47 лв.

С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата му по чл.248 ГПК и не е присъдил АВ. Настоящият състав на съда намира, че така постановеното определение е неправилно, тъй като съдът няма право да преценя дали действително страната е материално затруднено лице, тъй като това засяга отношенията между нея и пълномощника й.

.

Според утвърдената практика на ВКС – напр. определение № 262 от 05.12.2018 г. по т. д. № 867/2018 г., І т. о., определение № 528 от 20.06.2012 г. по ч. т. д. № 195/2012 г., ІІ т. о., определение № 395 от 09.07.2018 г. по ч. т. д. № 1314/2018 г., ІІ т. о., определение № 682 от 18.10.2012 г. по ч. гр. д. № 598/2012 г., ІІІ г. о., определение № 442 от 28.06.2019 г. по ч. т. д. № 502/2019 г., ІІ т. о., определение № 257 от 09.05.2018 г. по ч. т. д. № 226/2018 г., II т. о., определение № 417 от 17.10.2018 г. по ч. т. д. № 2238/2018 г., І т. о., определение № 665 от 05.12.2018 г. по ч. т. д. № 2467/2018 г., ІІ т. о., определение № 643 от 07.12.2022 г. по ч.т. д. № 2370/2022 г., І т. о., определение № 50199 от 04.10.2023 г. по т. д. № 1624/2022 г., І т. о., определение № 60227 от 03.06.2021 г. по ч.гр. д. № 1954/2021 г., ІІІ г. о., е прието, че наличието на основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски. Този извод се извежда от чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗАдв, очертаващ изчерпателно предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, а именно: да е оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗАдв и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски.

Изпълнението на посочените две условия задължава съда да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат, като осъди другата страна да го заплати. Взаимно формираната между доверителя и довереника воля за процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв е достатъчна за доказване на материалната затрудненост, като решението дали да окаже безплатна помощ е въпрос единствено на преценката на самия адвокат. Аргумент в тази насока е разпоредбата на ал. 2 на същата разпоредба, според която адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, т. е. адвокатът не би получил възнаграждение във всички случаи на приключване на делото, а само при благоприятен за неговия доверител изход на спора, поради което и преценката дали да окаже безплатната правна помощ – при съществуващ потенциален риск да не получи възнаграждение, следва да е само на адвоката. Настоящият съдебен състав споделя тази практика.

В хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв адвокатите могат да предоставят безплатна 2 правна помощ на материално затруднени лица. Ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, съдът определя възнаграждение на адвоката.

Адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв се дължи директно на адвоката и не представлява разход на представляваната от него страна, но по своя характер задължението за неговото заплащане от ответната страна е задължение за заплащане на разноски по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК – този извод се подкрепя от нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, приложима, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. Дали е било налице материално затруднено положение е без значение, тъй като се касае за вътрешни отношения между адвокат и клиент. Този извод се подкрепя с факта, че договорът за адвокатска услуга се подчинява на общите правила на ЗЗД в неуредените от ЗАдв случаи, като на основание чл. 9 ЗЗД във вр. с чл.

20а ЗЗД следва да се приеме, че уговорките в договора за адвокатска услуга се определят свободно от страните и имат действие във вътрешните им отношения, освен в законоустановени изключения.

Правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е изрично прогласено в нормата на чл.36, ал.1 ЗА, а като израз на социална дейност той може да предостави безплатно адвокатски услуги ( pro bono) на материално затруднени лица чл.38, ал.1, т.2 ЗА.

Поради това с оглед изхода на делото пред първата инстанция на пълномощника на ищеца се дължи адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно представителство пред ПдРС, на осн. чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА, платимо от ответника по исковете.

По отношение на претендираното АВ ПОС намира следното:

Тъй като Цената на исковете е 532,72 лв., а исковете са уважени, пълномощникът на ищеца има право на АВ.

По оплакването, че присъденото АВ противоречи на чл.2,ал.5 НМРАВ, съдът го намира за неоснователно, поради следното:

В конкретния случай, съдът намира, че следва да постанови разноски за АВ на база сбора от цената на отделните искове, като ПОС се ръководи от съдебната практика: Така в мотивите към цитираното в определение №533/30.10.2017 г. на ВКС по ч.т.д.№1649/2017 г., 1 Т.О., ТК е записано, че „неоснователни са оплакванията на жалбоподателите, че мин.размер на АВ следва да се определя съобразно материалния интерес са всеки от исковете поотделно, а не от аритметичния сбор на всички претенции.“ Съгласно трайната практика на ВКС /о.№366/18.7.2016 г. по ч.гр.д.№2443/16 г. на ВКС,4 ГО, о.№95/03.04.2017 г. по ч.гр.д.№868/2017 г.на ВКС, 3 ГО,о.№292/13.6.2017 г. по ч.гр.д.№2096/17 г. на ВКС, 4 ГО, в хипотеза на ОСИ, материалният интерес съвпада със сбора от цената на отделните искове, както и че правилото на чл.2,ал.5 от НМРАВ , а именно да се определя АВ за всеки предявен иск поотделно, е приложима, когато са предявени различни по вид и основание 3 искове, но не и както е в настоящия случай, когато исковете произтичат от едно и също правоотношение и са с едно и също основание – недължимист на извършени плащания поради нищожност на клаузи по договора за заем.

Съобразно с чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, при цена на исковете 532,72 лв., следва да бъде определено адвокатско възнаграждение за адвокатското дружество, с който ищецът има сключен договор за безплатна правна защита, минимално АВ в размер на 480 лв. с ДДС - с оглед невисоката фактически и правна сложност на делото и дадените разяснения в решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 г.

За определянето му съдът съобразява, че правната помощ пред ПдРС се изразява в подаване на искова молба и формулиране задача на ВЛ по ССЕ, не са депозирани писмени бележки. Делото не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което дължимото от ответника възнаграждение на адвокатско дружество е в размер на 480 лева за двата предявени иска.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №8903/19.07.2024г. по гр.дело №8643/23г на ПРС, 7 гр.с., в частта, с което е оставена без уважение молбата на адв.Д. М. М. като управител на ЕАД“Д.

М.“, ЕИК 177492004 за изменение на постановеното делото Решение №14167/28.03.2024 г. по гр.дело №8643/23г на ПРС, 7 гр.с. в частта за присъдените разноски в полза на адвокатското дружество по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА като пълномощник на Д. И. Д., поради това, че доверителят му не е материално заструднено лице, като вместо това

ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ по реда на чл. 248 ГПК решение №14167/28.03.2024 г. по гр.дело №8643/23г на ПРС, 7 гр.с., в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА „Сити кеш“ООД, ЕИК 202531869 – гр.София със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Средец, ул. „Славянска“ №29, ет.7, да заплати на адв.Д. М.

М. като управител на ЕАД“Д. М.“, ЕИК 177492004 сумата от 480 лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, на основание чл. 38 ал.2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5