Решение № 105 от 27.02.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Русе, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20244520201994 по описа за 2024 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Й. И. А., чрез упълномощен защитник, до Районен съдРусе против Наказателно постановление № 24-1085-003464/29.10.2024г., издадено от Началник група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-гр.Русе, с което за нарушение по чл.5 ал.3 т.2 вр. чл.177 ал.1 т.4 пр.1 от ЗДвП и било наложено наказание “глоба” в размер на 200 лв.

Жалбоподателката моли съда да отмени наказателното постановление, като необосновано и незаконосъобразно.

Жалбоподателката, редовно призована не се явява; вместо нея се явява упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител.

Районна прокуратура-Русе редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 19.10.2024г. около 11,13 ч жалбоподателката се движела по ул.“Мидия Енос“ в гр.Русе, управлявайки л.а. „БМВ“ 318 с ДК № А 31 42 МА, собственост на друго лице. Била спряна за проверка от полицейски служители. В хода на проверката св.П. С., мл.автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция“-гр.Русе чрез средство за отдалечен достъп установил, че управляваният автомобил е спрян от движение. Във връзка с това съставил АУАН против жалбоподателката, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което й наложил горепосоченото наказание.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство доказателства.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на жалба.

Разгледана по същество е основателна. Възражението на защитата за липсата на 1 субективна страна за извършване на нарушението следва да бъде споделено.

При издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но неправилно е приложен материалният закон.

Неправилността се изразява в това, че в случая липсва субективна страна за извършеното нарушение.

Няма спор по делото, че на 19.10.2024г. жалбоподателката е управлявала процесния автомобил, който е бил спрян от движение, видно от справка за автомобила на л.12 от делото. От същата се установява, че на 02.10.2024г. автомобилът е бил спрян от движение, като няма друга информация кога тази мярка е отменена. В този смисъл съдът намира, че от обективна страна нарушението е извършено доколкото справката е заверена от служител на ОД на МВР с ръкописно изписан текст с думата „Вярно“.

В хода на съдебното следствие съдът е изискал от РУ-Лозница ЗПАМ № 24-0296000023/18.09.2024г. с която автомобилът е спрян от движение на основание чл.171 т.2 б.“в“ от ЗДвП до сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Доколкото тази заповед е връчена на собственика на автомобила 05.11.2024г., то очевидно и той не е знаел, че същият е спрян от движение преди тази дата, то още по-малко и жалбоподателката няма как да е знаела за това обстоятелство.

За съставомерността на нарушението, за което е наказана жалбоподателката обаче се изисква пряк умисъл от субективна страна, т.е. интелектуалната страна на умисъла да изисква (съ-)знание за това обстоятелство. Както бе посочено и по-горе доказателства по делото изключват това, защото на първо място тя не е собственик на същия, ЗПАМ е връчена на собственика на 05.11.2024г., а тя е управлявала същия на по-ранна дата – на 19.10.2024г. Отделно от това към момента на управлението на автомобила на 19.10.2024г. същият е бил с валидно сключена и действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ още на 18.09.2024г., т.е. един месец преди нарушението, което също изключва интелектуалната страна на умисъла и доколкото предвид последното обстоятелство за нея дори не са възниквали съмнения в тази насока.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното постановление следва да бъде отменено, като необосновано и незаконосъобразно.

При такъв изход на делото и предвид изрично направеното искане, АНО следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски от жалбоподателя за адвокатско възнаграждение. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, видно от който не е договорено адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 ал.1 т.3 пр.2 от ЗАДв., като в съдебно заседание се претендира за сумата от 400 лв. С оглед изключително ниската фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че АНО следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 100 лв.

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.3 т.1 вр.ал.чл.63д ал.1 от ЗАНН ,съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1085-003464/29.10.2024г., издадено от Началник група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-гр.Русе, с което на Й. И. А., с ЕГН ********** й е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лв. на основание чл.5 ал.3 т.2 вр. чл.177 ал.1 т.4 пр.1 от ЗДвП от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР-гр.Русе да заплати на жалбоподателката Й. И. А. сумата от 100 2 лв., представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Русе чрез Районен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

3