Определение № 21 от 05.01.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21 гр. Стара Загора, 05.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20235500500863 по описа за 2023 година Производството е на осн. чл.275 във вр. с чл. 410 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „П.К.Б.“ - ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.С., бул. ****** против Разпореждане, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 515/30.11.2023г., постановено по ч.гр.д.№ 848/2023г. по описа на Ч. РС, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу М. Н. И. от с.О., общ.Б.Д., обл.С., ул.„****** за неплатено договорно възнаграждение в размер на 24.55 лв, дължимо за периода 20.04.2022г. до 20.10.2022г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 70 лв., дължимо до 20.10.2022г.; неплатено възнаграждение за услугата Флекси в размер на 90 лв., дължимо до 20.10.2022г.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лв., начислени на 05.05.2022г.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 100 лв., начислени на 20.07.2022г.; 30,17 лв. лихва за забава от 21.04.2022г. до 20.10.22г. и законна лихва в размер на 49.78 лв. дължима от 20.10.2022г. до датата на изтичане на погасителния план 28.11.2022г. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане в частната си жалба и претендира за отмяната му и постановяване издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за пълната претендирана сума и претендира разноски по делото.

Въззивният съд, след като обсъди изложените в частната жалба 1 оплаквания, материалите по първоинстанционното дело и мотивите на атакуваната заповед за изпълнение, намери за установено и доказано следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от активно процесуално-легитимирано лице, в предвидения законен 1- седмичен срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол първоинстанционен съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна, поради следните съображения :

Първоинстанционното производство е било образувано по заявление по реда на чл.410 от ГПК от „П.К.Б.“- ЕООД, гр.С. срещу длъжника М. Н. И.ЕГН ********** от с.О., общ.Б.Д., обл.С., ул.„****** за издаване на заповед за изпълнение за сумите: 200 лв. - главница, представляваща задължение по Договор за потребителски кредит № 40008765309/30.03.2022г., 24,55 лв. договорна лихва за периода от 20.04.2022г. до 20.10.2022г., 90 лв. - неплатено възнаграждение за услугата Флекси, дължимо до 20.10.2022г., 70 лв. неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, дължимо до 20.10.2022г., 30 лв. - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 05.05.2022г., 100 лв. - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 20.07.2022г., 30,17 лв. – законна лихва за забава за периода от 21.04.2022г. до 20.10.2022г., 49, 78 лв. – законна лихва, дължима от 20.10.2022г. до 28.11.2023г. За периода от 13.03.2020г. - 13.07.2020г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИПОРНС, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда /29.11.2023г./ до окончателното изплащане на вземането и съдебните разноски.

С обжалваното Разпореждане РС е отхвърлил частично заявлението за неплатено договорно възнаграждение в размер на 24.55 лв, дължимо за периода 20.04.2022г. до 20.10.2022г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 70 лв., дължимо до 20.10.2022г; неплатено възнаграждение за услугата Флекси в размер на 90 лв., дължимо до 20.10.2022г.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лв., начислени на 05.05.2022г.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 100 лв., начислени на 20.07.2022г.; 30,17 лв. лихва за забава от 21.04.2022г. до 20.10.22г. и законна лихва в размер на 49.78 лв. дължима от 20.10.2022г. до датата на изтичане на погасителния план 28.11.2022г., като е приел че искането за издаване на заповед за изпълнение противоречи на закона.

При така установените обстоятелства въззивният съд прави следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от процесуално- легитимирано лице, в предвидения законов срок за обжалване, 2 срещу подлежащ на инстанционен контрол първоинстанционен съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е изцяло неоснователна и недоказана, по следните съображения:

От приложения от заявителя Договор за потребителски кредит № 4000876309/30.03.2022г. „П.К.С.“ е видно, че е предоставен потребителски кредит с параметри 200 лв. сума по кредита - главница, ГПР 47.13 %, ГЛП 40.70 %, като за закупените допълнителни услуги от клиента е начислено възнаграждение за тях, както и допълнително възнаграждение за кредитора, че е предоставил такъв вид услуги.

В пункт VI от договора за потребителски кредит изрично е посочено, че клиентът е поискал да закупи допълнителна незадължителна услуга, която е посочена в т. V и т. VI „Поискани от клиента допълнителни възможности“ на този ДПК. Допълнителната незадължителна услуга „Фаст“ е предоставена на клиента, съответно използвана от клиента към сключването на настоящия ДПК /договор за потребителски кредит/. Редът за използването на закупената незадължителна допълнителна услуга „Флекси“ е подробно описан в общите условия на „П.К.Б.“- ЕООД към договорите за потребителски кредит на физически лица. Възнаграждението за закупената допълнителна услуга „Фаст“ е 70.00 лв., а възнаграждението за закупената допълнителна услуга „Флекси“ е 90.00 лв. Размерът на вноската по закупените допълнителна/и услуга/и е 22.86 лева и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Възнаграждението за поисканата и закупена допълнителна незадължителна услуга става изискуемо с подписването на този ДПК, но се разсрочва за срока на ДПК на равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за погасяване на кредита. Посочените допълнителни възнаграждения стават изискуеми с подписването на договора за потребителския кредит и се разсрочват за срока на договора на равни месечни вноски, добавяйки се към месечните вноски за погасяване на кредита - пункт VI от договора за потребителски кредит.

Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на този закон, е нищожна.

Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на Р.Б.. Клаузите в договора, надвишаващи определените прагове по чл.19, ал.4 от ЗПК се считат за нищожни. Именно такъв е и настоящият случай, поради което обжалваното разпореждане се преценява за правилно и следва да бъде изцяло потвърдено.

На съда служебно му е известно, че е налице произнасяне от КЗП по практиката на заявителя относно допълнителните услуги, предлагани от негова страна на потребителите, като със Заповед № 1020/17.11.2017г. на председателя на КЗП се забранява на заявителя да прилага агресивната нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68а във връзка с чл.68г, ал.4 във връзка с чл.68з от Закона за защита на потребителите/ЗЗП/, изразяваща се в това, че при сключването на договори за потребителски кредит заявителят 3 принуждава потребителите да закупят пакет от допълнителни услуги, включващ приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на датата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Цитираната Заповед е влязла в законна сила, считано от 08.07.2019г., когато с Решение № 10606/08.07.2019г. на ВАС- С. по адм.д.№ 13144/2018г. касационната жалба на заявителя е приета за неоснователна, тъй като с въпросните пакети за допълнителни услуги заявителят осъществява нелоялна търговска практика по смисъла на ЗЗП. По смисъла на цитираното съдебно решение „съгласно пар.13, т.23 от ДР на ЗЗП „търговска практика“ е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. С оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните вредни последици, разпоредбата на чл.68в от ЗЗП забранява императивно използването на такава. Видно от чл.68г, ал.4 от ЗЗП, нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл.68д - 68к от ЗЗП.

Преценката дали пазарното поведение на търговеца осъществява състава на агресивна нелоялна търговска практика, като проявна форма на забранена нелоялна търговска практика, следва да бъде извършвана за всеки отделен случай при съвкупна и обективна оценка на доказателствата. Нормата на чл.68з от ЗЗП изрично определя като самостоятелна форма на осъществяване на агресивна нелоялна търговска практика, случаите, в които от целия й фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, и поради използването на тормоз, принуда, включително използването на физическа сила или злоупотреба с влияние, следва, че тя променя или е възможно да промени съществено свободата на избор или поведението на средния потребител по отношение на стоката или услугата, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика.

При извършване на преценка дали при използването на дадена търговска практика се прилагат тормоз, принуда, включително физическа сила или злоупотреба с влияние, се вземат предвид налагането на всякакъв вид прекомерни и несъответстващи на целта извъндоговорни пречки, когато потребителят желае да упражни правата си по договора, включително правото си да прекрати договора или да избере друга стока или услуга или друг търговец.“

След като допълнителните услуги не могат да съществуват самостоятелно и са обвързани по силата на пункт VI от сключения договор за потребителски кредит с параметрите на договора, то съдът намира, че е налице заобикаляне на изискванията на ЗПК и ЗЗП, и съответно клаузите в договора относно допълнителните услуги са неравноправни клаузи.

4

Дейностите по управлението и обслужването на кредита следва да се подчиняват на законовите изисквания по ЗПК, като за потребителя не става ясно по какъв начин разходите по този допълнителен пакет от услуги се отразява на ГПР по кредита с оглед преценката му за икономическите последици от сключването на договора.

На следващо място въззивният съд намира, че конкретните условия, при които се начислява такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лв., не са инкорпорирани в представения от заявителя договор, а са посочени в Тарифа на дружеството, която не е и приложена и не ясно как посочените разходи се отразяват на договорения ГПР. Идентично е положението и относно претендираната такса в размер на 100 лв. при забава на потребителя с повече от 90 календарни дни.

В б.„Д“ от декларацията на потребителя от 30.03.2022г. лицето е декларирало, че е запознато с Тарифата за таксите, която приема и че е уведомен, че при условията и размерите съгласно действащата Тарифа, кредиторът начислява такса за извършване на разходи, свързани с действията по извънсъдебно събиране на просрочен дълг, за, но не само, телефонни обаждания и/или писма за напомняне на просрочени задължения, посещения на място, смс-и и други.