Определение № 315 от 21.08.2023, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 315 гр. К., 21.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария К. Дановска

Членове:

Невена К. Калинова

Боян Б. Ешпеков като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно частно гражданско дело № 20235100500190 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, във вр. 248, ал. 3 изр. 2 от ГПК.

Образувано е въз основа на депозирана въззивна частна жалба вх. № 4221/11.05.2023 г. /по описа на КРС/, подадена от К. Р. К. и К. П. К., и двамата от гр.К., против Определение № 502 от 09.05.2023 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК по гр.д. № 197/2022 г. по описа на Районен съд — К., с което е отхвърлено молбата на ответниците за допълване на прекратителното протоколно определение от 21.12.2022 г., с искане да им се присъдят разноски в общ размер от 2 043.67 лева, от които 1 600 лева – адвокатско възнаграждение с ДДС и 443.67 лева – направени разноски за експертиза.

Жалбодателите излагат съображения за неправилност и необоснованост на постановения съдебен акт. Сочат, че искането им за присъждане на разноски е направено с отговора на исковата молба и са приложели доказателства за извършването им. Твърдят, че по понесените разноски произнасянето следва да бъде сторено с крайния съдебен акт, като в хипотезата на прекратяване на делото при заявен от ищеца отказ от иск в открито съдебно заседание съдът следва да даде указания за предоставяне на списък за разноските по чл. 80 от ГПК. Молят за отмяна на обжалваното определение.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК насрещната страна е депозирала отговор, в който излага становище за нейната недопустимост.

Въззивният съд, като прецени изложените от страните доводи и данните по делото, намира следното:

Производството по гр. д. № 197/2022 г. по описа на Районен съд – К. е образувано по искова молба, с която ищецът „К.****“ ООД е предявел обективно и субективно съединени искове по 1. чл.190, ал.2, във вр. с чл.191, ал.1, пр.2 от ЗЗД, 2. чл.82 от ЗЗД, във вр. с чл.191, ал.1, пр.2 от ЗЗД, 3. чл.79, 1 ал.1, пр.2 от ЗЗД, във вр. с чл.191, ал.1, пр.2 от ЗЗД.

В проведеното на 21.12.2022г. ОСЗ /л.177 от първоинстанционното производство/ ищецът е направил отказ от главния иск по чл.190, ал.2, във вр. с чл.191, ал.1, пр.2 от ЗЗД, като съдът е постановил влязло в сила протоколно определение, с което е прекратил производството по делото по този иск, без да се произнесе по искането на ответниците за деловодни разноски, сторено още с отговора на исковата молба, както и без да съобрази приетите към този момент списък на разноските на ответниците /л.166-167/, договор за правна защита и съдействие от 23.08.2021г., сключен между ответниците и адвокатско дружество „Д. и Х.“ /л.168-172/, фактура от 23.08.2021г. / л.173174/, както и платежно нареждане от 21.04.2022г. /175/ за внесен депозит за вещо лице.

С молба от 22.12.2022г. К. К. и К. К. са направили искане протоколното определение за прекратяване на делото да бъде допълнено, като в тяхна полза бъдат присъдени деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 600лв. с ДДС и разходи за експертиза в размер на 443,67лв., изчислени пропорционално спрямо общия размер на сторени в производството за вещи лица разходи в размер на 1 331лв., съобразно прекратяването на делото по един от общо трите предявени иска. Към молбата са приложени и 2 броя платежни нареждания /л.182 и л.183/, удостоверяващи заплатени от ответниците суми в размер на 800лв. и 31лв., за вещи лица.

Подадени са още 2 молби по чл. 248 от ГПК за изменение на разноските – от 24.01.2023г. – в същия смисъл, за допълване на протоколното определение за прекратяване на делото в частта му за разноските /л.193/, и от 09.02.2023г. /л.212/- за изменение на вече постановеното по делото решение в частта му за разноските.

С атакуваното определение № 502 от 09.05.2023г. съдът е оставил без уважение молбата, като е приел, че в проведеното на 21.12.2022г. ОСЗ, преди постановяване на прекратителното определение ответниците не били направили искане за присъждане на разноски.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Всяка страна има право на заплатените по производството разноски, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от иска, когато съдебният акт е постановен в нейна полза, включително и при прекратяване на делото.

Съдът присъжда само онези разноски, които спечелилата страна по делото е доказала, че са били извършени с надлежни писмени доказателства, според разясненията в т.1 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК.

Константна е съдебната практика по въпроса за крайния момент, до който страната може да поиска присъждане на направените от нея разноски при прекратяване на съдебното производство на основание чл. 233 ГПК и да представи доказателства за реалното им извършване.

С определение № 145 от 28.02.2023 г. по ч. гр. д. № 4001/2021 г. на ВКС, ІV-то отделение, е прието, че правото на ответника на разноски при 2 оттегляне на /отказ от/ иска възниква и при прекратяване на делото съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК, доколкото същият е направил своевременно искане за присъждането им. След като разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК не установява краен срок, до изтичането на който искането за присъждане на разноски следва да бъде отправено до съда, респективно – да бъдат представени доказателства за извършването им, то ответникът може да стори това до приключване на устните състезания пред съответната съдебна инстанция, а ако производството по делото е прекратено по искане на ищеца, в хипотеза на оттегляне или отказ от иска, преди провеждане на първото съдебно заседание по делото – горните действия могат да се предприемат и след постановяване на определението, с което производството е прекратено. Когато основанието за прекратяване на делото е по причина извън поведението на ответника, то искането за присъждане на разноски може да бъде направено от ответника с допълнителна молба след постановяване на определението за прекратяване, която съдът разглежда по реда на чл. 248 от ГПК.

В казуса от приетите доказателства се установява, че ответниците са договорили с адвокатско дружество „Д. и Х.“, представлявано от адв. М. Д. адвокатско възнаграждение за извършване на процесуални действия по всеки един от трите предявени иска, като за този с правно основание чл.190 ЗЗД е договорено възнаграждение в размер на 1 600лв. с ДДС; представено е и доказателство за заплащането на тази сума; на последно място, своевременно е направено от ответната страна и искането за разноски. Или, без съмнение в полза на ответниците и в тежест на ищеца следва възлагането на тази сума, с оглед влязлото в сила прекратително определение на съда по този иск.

Аналогично, представени по делото са доказателства за внесени общо 1 331лв. за вещи лица, като пропорционално на предявените три иска, за прекратения иск се следват в полза на ответниците разноски за вещи лица в размер на 443,67лв.

По изложените съображения, въззивният съд намира обжалваното определение за неправилно и като такова то следва да бъде отменено, вместо което да бъде постановено друго, с което да бъде допълнено постановеното в проведеното на 21.12.2022г. ОСЗ определение за прекратяване на делото, като ищецът „К.****“ООД бъде осъден да заплати в полза на ответниците сумата в размер на 1 600лв. с ДДС разноски за адвокатско възнаграждение и разноски, заплатени за вещи лица в размер на 443, 67лв.

Водим от изложеното и на основание чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК и чл. 274, ал. 4 от ГПК, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 502 от 09.05.2023г., постановено по гр. д. № 197/2022 г. по описа на Районен съд — К., с което е оставена без уважение молбата на К. Р. К. и К. П. К., чрез пълномощника им адв. М. Д., за допълване на протоколно определение от 21.12.2022г., постановено по делото, с което е прекратено производството по чл.190, ал.2, във вр. с чл.191, ал.1, пр.2 от ЗЗД, 3 в частта за разноските, вместо което постановява:

ДОПЪЛВА протоколно определение от 21.12.2022г., постановено по гр. д. № 197/2022 г. по описа на Районен съд — К., като ОСЪЖДА „К.****“ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.К., ул.“А.К.“ №**, вх. „*“, ет.*, представлявано от управителя Б.Х.Ю., да заплати на К. П. К. с ЕГН ********** и К. Р. К. с ЕГН **********, двамата от гр.К., ул.“В.Я.“ №*, деловодни разноски в общ размер на 2 043,67лв., от които 1 600лв. с ДДС заплатено адвокатско възнаграждение по иска с правно основание чл. 190, ал.2, във вр. с чл.191, ал.1, пр.2 от ЗЗД и 443, 67лв. сторени разноски за вещи лица.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4