Определение № 449 от 31.10.2023, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 449 гр. Кърджали, 31.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно частно гражданско дело № 20235100500278 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е с правно основание чл. 278, във връзка с чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адв. М. М. от АК – П., в качеството му на процесуален представител на М. М. С., ищец по гр.д. №54/2023 г. по описа на М. районен съд, насочена против постановеното по делото Определение № 263/28.07.2023 г., с което е оставена без уважение молбата му с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, присъдени в полза на адв. М. М. по реда на чл. 38, ал. 1 Закона за адвокатурата. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно. Сочи, че първоинстанционният съд определил дължимото му се адвокатско възнаграждение в размер съгласно сборния материален интерес на предявените два иска, като по този начин не съобразил нормата на чл. 2, ал. 5 и чл. 7, ал.

2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ), съгласно които възнаграждението следва да се определи поотделно за всеки от обективно съединените искове. Жалбодателят сочи също, че в конкретния случай за предявените кумулативно обективно и субективно съединени два иска, общият размер на дължимото адвокатско възнаграждение следвало да бъде определен за всеки от предявените искове поотделно и на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), във връзка с §2а от ДР на Наредбата № 1/09.07.2004 г., възнаграждението следвало да включва и ДДС. В подкрепа на доводите си цитира съдебна практика. Моли обжалваното определение да бъде отменено, вместо което бъде постановено ново, с което да бъде осъдената ответната страна да му заплати адв. възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата в размер на 960 лева с ДДС, както и да бъдат присъдени на доверителката му М. М. С. разноски за настоящото производство в размер на 15 лв., представляващи заплатена държавна такса за депозираната частна жалба.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е подаден писмен отговор от насрещната страна „С.“ АД.

Въззивният съд, по повод депозираната частна жалба, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 от ГПК от лице, имащо правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

1

Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:

Производството по гр. д. № 54/2023 г. по описа на Районен съд – М. е образувано по искова молба, подадена от М. М. С. чрез пълномощника й адв. М. М. от АК – П., с която са предявени два кумулативно обективно съединени иска, а именно: 1) установителен иск с правно основание по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, с цена на иска 910.68 лв. за обявяване за нищожна клаузата на § 7 от сключен между страните Договор за потребителски микрокредит от 14.12.2020 г., и 2) осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, с цена от 860.24 лв. подлежаща на връщане като недължимо платена неустойка по недействителна клауза.

В първоинстанционното производство е представен Договор за правна защита и съдействие от 23.12.2022 г., с който е договорено на ищцата М. М. С. да бъде оказана безплатно адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, на основание чл.

38, ал. 1, т. 2 от ЗА, като материално затруднено лице. Във връзка с оказаната й безплатно адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, пълномощникът на ищцата адв. М. М. от АК – П., е направил искане за присъждане на възнаграждение, съгласно представения по делото списък по чл. 80 от ГПК (стр.34), в размер на 480 лв. с ДДС за установителния иск и 480 лв. с ДДС за осъдителния иск.

С постановеното по делото Решение № 141/23.05.2023г., предявените от ищцата искове са уважени, като е обявена за нищожна клаузата на § 7 от сключен между М. М. С. и „С.“ АД, Договор за потребителски микрокредит от 14.12.2020 г. и ответникът „С.“ АД е осъден да заплати на М. М. С., чрез пълномощник адв. М. М. от АК-П., сумата от 976.77 лв. като получена без основание за погасяване на неустойка по § 7 от Договор за потребителски микрокредит от 14.12.2020 г. С решението ответникът „С.“ АД е осъден да заплати на адв.

М. М. от АК - П. сумата в размер на 688.75 лв. – адвокатско възнаграждение.

С молба с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, подадена от адв. М. М. от АК – П., е направено искане за изменение на постановеното решение в частта му за разноските, с искане за присъждане на дължимото му се адвокатско възнаграждение в размер на 960 лв. с ДДС или по 480 лева с ДДС за всеки от предявените искове.

С обжалваното пред настоящата инстанция Определение № 263/28.07.2023 г., първоинстанционният съд е оставил без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските. Изложил е доводи, че при предявени обективно съединени искове материалният интерес следва да бъде определен върху сбора от цената на отделните искове, като именно този сбор е използвал за основа на определеното на основание Наредба № 1/09.07.2004 г. адвокатско възнаграждение в присъдения размер от 688.75 лв.

Първоинстанционният съд е приел и, че искането за начисляване на ДДС върху претендираното адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 1 от ЗА е неоснователно, поради факта, че предоставената правна помощ на ищцата е безплатна, а ДДС, съгласно чл. 2, т. 1 от ЗДДС се начислява само за възмездни сделки.

Настоящата инстанция намира обжалваното първоинстанционно определение за неправилно. И това е така, защото, съобразно изхода на спора пред първата инстанция, на процесуалния представител на ищцата се дължи адвокатско възнаграждение в минимален размер, определен по реда на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно, независимо от формата на съединяването им. Съгласно константната съдебна практика, от значение е търсеният материален интерес, който при обективно кумулативно съединение на искове, се определя върху цената на всеки от исковете, поотделно, а не в сбор. Съобразно нормата на чл. 68 от ГПК цената на иска е паричната оценка на предмета на делото. За защита на различни интереси се предявяват обективно и/или субективно съединени искове. Под материален интерес по смисъла на чл. 7, ал.2 от цитираната Наредба № 1/09.07.2004 г., се има предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не техният сбор, поради което за всеки иск поотделно следва да се определя и дължимото се съгласно изхода на делото минимално адвокатско възнаграждение, след което вече определените минимални възнаграждения се събират при определяне на отговорността за разноски.

2

В този смисъл е както беше посочено и актуалната съдебна практика - Определение № 50/17.01.2023 г. по ч. гр. д. № 4735/2022 г., III г. о., ГК на ВКС; Определение № 146/04.04.2022 г. по ч. т. д. № 358/2022 г., II т. о., ТК на ВКС; Определение № 88/ 09.03.2022 г. по ч. гр. д. № 446/2022 г., IV г. о., ГК на ВКС и др.

В непротиворечивата практика на ВКС, обективирана и в Определение № 50093/11.05.2023 г. по т.д. №1638/2021 г. по описа на ІІ т.о., ТК на ВКС, което се позовава и на определение по т.д. № 1638/2021 г., определение по ч. т. д. № 2725/2019 г., определение по ч. т. д. № 141/2019 г. и определение по ч. т. д. № 2559/2016 г., всички на ВКС, се приема и, че: „…с присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата се овъзмездява предоставената от адвоката правна услуга, която е обект на облагане по смисъла на чл. 2, т. 1, във вр. с чл. 8 ЗДДС; съответно предоставянето на безплатна адвокатска помощ на предвидено в чл. 38, ал. 1 ЗА основание не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС, поради което при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА във вр. с § 2а от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да включва ДДС“.

Или, следващото се в производството на адв. М. М. от АК – П. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ, доколкото по делото са ангажирани писмени доказателства установяващи обстоятелството, че същият е регистриран по ЗДДС, следва да бъде изчислено с дължим ДДС. Така, по предявените от ищцата и уважени два кумулативно съединени /установителен и осъдителен/ искове, първият с правно основание по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и втория с правно основание чл.55,ал.1 от ЗЗД, минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение за всеки един от тях, съгласно чл. 7, ал. 2 от цитираната наредба възлиза на 480 лв. с ДДС (400 лв. + 80 лв. ДДС) за първия иск и 480 лв. с ДДС ( 400 лв. + 80 лв. ДДС) за втория иск.

По изложените съображения, обжалваното определение се явява неправилно и следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде изменено решението на първоинстанционния съд в частта за следващото се на представителя по пълномощие на ищцата адвокатско възнаграждение, като ответното дружество „С.“ АД бъде осъдено да заплати на адв. М. М. от АК – П. сумата в размер още на 271.25 лв. с ДДС, представляващо адвокатското възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. с § 2а от Наредба № 1/2004г.

Предвид изхода на делото на жалбодателя се дължат разноски за настоящата инстанция в размер на 15 лв., представляващи внесена дължима се за предприетото обжалване държавна такса.

Водим от изложеното, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 263/28.07.2023 г., постановено по гр. д. № 54/2023 г. по описа на Районен съд – М., с което е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК на адв.

М. В. М. от АК – П. за изменение на Решение № 141/23.05.2023 г., постановено по гр.д. № 54/2023 г. по описа на Районен съд – М., в частта за разноските, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 141/23.05.2023 г., постановено по гр. д. № 54/2023 г. по описа на Районен съд – М., в частта му за разноските за присъденото на процесуалния представител на ищцата адвокатско възнаграждение, като:

ОСЪЖДА "С.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „В.“, бл.*, офис *, да заплати на адв. М. В. М. от АК- П., още 271.25 лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. с § 2а от Наредба № 1/09.07.2004 г.

3

ОСЪЖДА „С.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „В.“, бл.*, офис *, да заплати на М. М. С., с ЕГН **********, направените разноски за настоящата инстанция в размер на 15 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4