Определение № 11870 от 25.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11870 гр. С., 25.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20261110105254 по описа за 2026 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Ищцата е представила писмени доказателства, които са относими, допустими и необходими и следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Съдът намира, че следва да се допусне поисканата от ищеца съдебносчетоводна експертиза. Експертизата е необходима за установяване на точния размер на брутното трудово възнаграждение, служещо за база за изчисление, предвид спора между страните относно характера на допълнителните плащания (премии) и включването им в базата по чл. 228 КТ. Вещото лице следва да изчисли размера в два варианта – според твърденията на ищеца (с включена премия) и според твърденията на ответника (само въз основа на постоянните възнаграждения).

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на искова молба писмени доказателства.

ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза със следните задачи:

1. Какъв е размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния пълен отработен месец, предхождащ прекратяването на трудовия договор, изчислено в два варианта: Вариант I (с включени всички получени плащания за месеца, включително премия) и Вариант II (като се изключат плащанията, които нямат постоянен характер съгласно НСОРЗ)?

1

2.Какъв е размерът на дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 2 КТ съобразно двата варианта на базата за изчисление и каква е разликата с вече изплатеното от работодателя обезщетение?

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза в размер на 400 евро, вносими от бюджета на съда.

НАЗНАЧАВА за вещо лице М., което да бъде призовано.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 29.04.2025г. от 09.30 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД както следва:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 222, ал. 2 КТ за заплащане на сумата от 2280.36 евро, представляваща разликата до пълния размер на обезщетението, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение поради болест, ведно със законната лихва върху главницата от 26.09.2025 г. до окончателното изплащане на сумата Ищецът Н. В. Т. твърди, че е имал сключен трудов договор с ответното дружество „Б.“ АД от 13.12.2021 год. до 26.09.2025 год., като е изпълнявал длъжността „А.“ с месторабота гр. С., ул. „Ч.“ №***. Твърди, че на работодателя е представено Експертно решение на ТЕЛК от 20.05.2025 год., в което здравните органи са определили 83.00% ТНР с препоръка да работи като а. при спазване на противопоказните условия на труд без тежък физически труд, нощен труд, нервно-психично пренапрежение, статично и динамично натоварване на гръбначен стълб, ръчна работа с тежести и неблагоприятни климатични фактори.

Ищецът посочва, че работата, която е изпълнявал в дружеството работодател като а. е била свързана с тежък физически труд, статично и динамично натоварване на гръбначен стълб и ръчна работа с тежести, които условия са противопоказни за неговото здраве и през цялото време при изпълнение на трудовите задължения е ползвал болкоуспокояващи лекарства, за да може да издържа осем работни часа, които лекарства са довели до увреждане на стомаха.

На 10.09.2025 год. ищецът е извършил вторичен преглед в МЦ „Х.“ О. при доктор С., която след като констатира влошеното му здравословно състояние му изписва нови лекарства и отпуск за временна неработоспособност. При изпълнение на трудовата си функция ищецът изпитвал остри болки в кръста и изтръпване на горните крайници, поради което с молба от 28.08.2025 год. е поискал от работодателя да бъде преназначен и да изпълнява друга длъжност, отговаряща на здравословното му състояние. С писмо от 02.09.2025 год. работодателят е уведомил ищеца, че дружеството не разполага със свободна длъжност, която да отговаря на здравословното му състояние. При тези обстоятелства ищецът на 19.09.2025 год. е подал заявление за прекратяване на трудовия договор и със Заповед № *** от 24.09.2025 год. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 1 от КТ, считано от 26.09.2025 год.

2

В заповедта работодателят е посочил на ищеца да бъде изплатено обезщетение за неизползван отпуск, а на поставен въпрос относно изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 2 от КТ работодателят отговорил, че не дължи такова обезщетение, защото по КТ ищецът трябва да има трудов стаж наймалко пет години в „Б.“ АД. На 27.11.2025 год. ищецът е подал жалба до Изпълнителна агенция „Г.“ С., която е извършила проверка и е дала предписание в срок до 11.02.2026 год. да се определи и изплати дължимото обезщетение. На 28.01.2026 год. работодателят е изплатил обезщетение в размер на 1145.09 евро по банков път. Ищецът счита, че е налице частично изпълнение на дължимото обезщетение от страна на работодателя. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 2 от КТ работодателят дължи на служителя обезщетение, ако има най-малко пет години трудов стаж, като в закона не е въведено изискването този трудов стаж да е само при работодателя, с който се прекратява трудовото правоотношение. Ищецът твърди, че има общ трудов стаж десет години, три месеца и пет дни и от датата на инвалидизация до 26.09.2025 год. не е получавал обезщетение на същото основание. Посочва, че последният му пълен работен месец е май 2025 год., за който е получил брутно трудово възнаграждение в размер на 3349.80 лв. и размерът на обезщетението по чл. 222, ал. 2 от КТ следва да е 6699.60 лева или 3425.45 евро. С оглед на извършеното плащане предявява настоящия иск за разликата от 2280.36 евро до пълния размер на обезщетението, ведно със законната лихва върху главницата от 26.09.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът „Б.“ АД оспорва предявения иск и счита същия за изцяло неоснователен. Не оспорва фактите относно съществуването на валидно трудово правоотношение по силата на Трудов договор № *** от 13.12.2021 г., прекратяването му със Заповед № ***/24.09.2025 г., считано от 26.09.2025 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ, изплатеното обезщетение в размер на 1145.09 евро, както и наличието на повече от пет години трудов стаж и неполучаването на такова обезщетение през последните пет години.

Ответникът възразява срещу твърдението на ищеца, че обезщетението е неправилно изчислено и че размерът му е следвало да бъде изчислен на база последното получено брутно трудово възнаграждение за отработен цял месец май 2025 г. в общ размер 3349.80 лв.

Посочва, че съгласно трудовия договор уговореното основно месечно брутно трудово възнаграждение е 750.00 лв., а към датата на прекратяване е 1100.00 лв., като е уговорено и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит от 0.6 процента за всяка година, което възлиза на 1.8 процента или 19.80 лв. месечно. Твърди, че уговореното плащане по трудовия договор по преценка на работодателя във връзка с постигнати добри резултати, при което могат да бъдат определяни парични бонуси, няма постоянен характер и не е част от допълнителното трудово възнаграждение, като не се дължи всеки месец и може да обхваща няколко месеца. Ответникът изтъква, че изплатеното на 28.01.2026 г. обезщетение в размер на 1145.09 евро или 2239.60 лв. представлява точно обезщетението в размер на договореното месечно брутно трудово възнаграждение от 1119.80 3 лв. за два месеца. Допълва, че референтният месец за изчисляване е предхождащият месец август 2025 г., през който ищецът е получил по-ниско възнаграждение поради ползван платен отпуск, но работодателят е преценил да изплати обезщетението в пълния двумесечен размер на договореното брутно трудово възнаграждение. Посочената във фиша за месец август премия от 1360.00 лв. и във фиша за месец май премия от 2230.00 лв. не са част от договореното месечно брутно трудово възнаграждение, нямат постоянен месечен характер и зависят от индивидуалната преценка на работодателя, поради което съгласно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не следва да се включват в базата за изчисляване на обезщетението по чл. 222, ал. 2 във връзка с чл. 228 от Кодекса на труда. Ответникът възразява и срещу претенцията за законна лихва от датата на прекратяване на трудовото правоотношение на 26.09.2025 г., като се позовава на разпоредбата на чл. 228, ал. 3 от Кодекса на труда, според която дължимите обезщетения се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, тоест до 31.10.2025 г., и следователно лихва може да се дължи едва от 01.11.2025 г.

По иска с правна квалификация чл. 222, ал. 2 КТ :

В тежест на ищцата е да докаже, че трудовото й правоотношение е прекратено на основанието по чл. чл. 327, ал. 1, т. 1 от КТ, както и че към момента на прекратяване на трудовото й правоотношение размера на брутното й трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец преди прекратяването, служещо за определяне на обезщетението по чл. 222, ал. 2 КТ, е било в предвидения в Анекс № ***/10.08.2023г. към К. от 16.12.2022г. увеличен размер.

При доказване на горните обстоятелства, в тежест на ответника, е да докаже, че е платил претендираните вземания.

ОБЯВЯВА за безспорни и неподлежащи на доказване между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК обстоятелствата, че страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение, възникнало от трудов договор № ***/13.12.2021 г.; че трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № ***/24.09.2025 г., считано от 26.09.2025 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ; че ищецът има необходимия общ трудов стаж (над 5 години) и не е получавал такова обезщетение през последните 5 години, както и че ответникът е изплатил сумата от 1145.09 евро на основание чл. 222, ал. 2 КТ на 28.01.2026 г.

Страните са направили доказателствени искания по отношение на останалите факти, за които носят доказателствена тежест, а относно доказателствената им стойност съдът дължи произнасяне едва с решението.

ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е най- благоприятно за тях, като половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по- горен съд.

Съдът разяснява на страните и че съдебна спогодба може да се постигне 4 във всяко положение на делото, като в този случай се събира държавна такса в по-нисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се връща на ищеца на основание чл. 78, ал. 9 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5