Определение № 4099 от 04.11.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4099 гр. София, 04.11.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ангел Д. Гагашев като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Частно наказателно дело № 20261100207692 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 61, ал.3 от НПК.

Софийски градски съд (СГС) е сезиран с жалбата на адвокат Д.Я. от Софийска адвокатска колегия (САК), действащ като защитник на В. З. О., ЕГН **********, привлечен като обвиняем по досъдебно производство (ДП) № 127/2026 г. по описа на Главна дирекция "Национална полиция" (ГД „НП“), прокурорска преписка (пр. пр.) № 12125/2026 г. по описа на Софийска градска прокуратура (СГП), против наложената на подзащитния му мярка за неотклонение (МНО) „парична гаранция“ в размер на 2 000 (две хиляди) евро, определена му с постановление на разследващ орган за привличането на О. като обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 30.09.2026 г. (предявено му на 15.10.2026 г.) по посоченото по-горе досъдебно производство.

Според жалбоподателя, определената МНО се явява незаконосъобразна, неправилна и постановена в нарушение на процесуалните правила. Развитите в жалбата доводи за това становище са в няколко насоки. Защитникът сочи, че спрямо О. и другите двама обвиняеми по настоящото ДП – Л.Д. и С.Ц., се води още едно разследване, по друго ДП, отново за престъпление от същия вид, извършено на 20.03.2026 г. по отношение на друг пострадал, като и тримата вече са привлечени като обвиняеми по него. Жалбоподателят намира, че при това положение не е било необходимо да се налага втора МНО на неговия подзащитен, а е следвало двете досъдебни производства да се обединят, а инкриминираната деятелност и на тримата да се разследва като едно продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал.1 от НК.

1

Защитникът-жалбоподател твърди още, че органът на досъдебното производство не е изпълнил задължението си по чл. 56, ал.3 и по чл. 61, ал.2 от НПК. Предвид представените с жалбата писмени доказателства – копие от трудов договор за работа на четиричасов работен ден, извадка от електронен регистър на УНСС, че О. е записан за студент редовно обучение за учебната 2026-2027 г., копие от удостоверение за наследници, както и копие от определение на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 38-ми състав, постановено по НЧД № 3575/2026 г. в заседание на 01.06.2026 г., защитникът смята, че могат да се направят изводи за наличие на добри характеристични данни на неговия подзащитен и за положителна нагласа в неговия начин на мислене и поведение. Ето защо моли за отмяна на наложената на обвиняемия О. МНО „Подписка“ в размер на 2000 евро и определяне на по-лека такава, а в условията на евентуалност – на подзащитният му въобще да не се налага такава.

Съдът, след като се запозна с писмените материали, представени с жалбата, както и с тези, приложени към досъдебното производство, прие за установено следното:

Досъдебно производство № 127/2026 г. по описа на Главна дирекция „Национална полиция“ е образувано на 31.07.2026 г. с постановление на прокурор при СГП, на основание чл. 212, ал.1 от НПК.

В хода на разследването са извършени редица процесуално-следствени действия за събиране на доказателства и приобщаване на доказателствени източници – проведени са разпити на свидетели, извършени са процесуалноследствени действия по разпознаване на лица, като писмени доказателства по делото са приложени множество документи и писмени справки от банкови и небанкови институции и учреждения.

На 15.10.2026 г. на В. З. О., ЕГН **********, е предявено постановление за привличането му като обвиняем по посоченото досъдебното производство с оглед извършено престъпление по чл. 214, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл. 213а, ал.2, т. т. 2 и 4, вр. чл. 20, ал.2 от НК – за това, че на 16.03.2026 г. в гр. София, за времето от 04:30 ч. до 09:00 часа, в ж. к. ****, в съучастие като съизвършител със С.Ц.Ц., ЕГН ********** и непълнолетния Л.Л.Д., ЕГН **********, с цел да набави за себе си имотна облага, принудил К.-Е.Р.А., ЕГН **********, чрез сила – принудително държане заключен в помещение, приличащо на стая в 2 общежитие, находящо се на горепосочения адрес, и отправена лично заплаха за физическа саморазправа, както и че ще бъде вързан, да претърпи нещо противно на волята му – от мобилния му телефон, чрез приложение на Първа инвестиционна банка в него, да бъде преведена сумата от 100 евро, а впоследствие и сумата от 14 500 евро, от заявен и одобрен на момента онлайн кредит, по сметка на С.Ц., а от мобилно приложение на „Уникредит Булбанк“ са заявили онлайн кредит за сумата от 6000 евро, и с това причинил на К.-Е.А. имотна вреда, и деянието е извършено от две и повече лица.

С постановлението за привличане като обвиняем, на В. О. е определена МНО „Парична гаранция“ в размер на 2000 евро, вносима в 10-дневен срок.

Представеното с жалбата копие от електронна справка установява, че към настоящия момент обвиняемият В. О. е записан като студент в УНСС, първи курс, редовно платено обучение, за учебната година 2026-2027 г.

От удостоверението за наследници, представено с жалбата, е видно, че бащата на обвиняемия е починал на 02.07.2012 г.

Във връзка с представеното с жалбата копие от съдебно определение, настоящият съдебен състав извърши служебна проверка и установи, че с протоколно определение от 30.03.2026 г. по ЧНД № 2061/2026 г., състав на СГС е наложил на В. О. МНО „Задържане под стража“ като обвиняем по ДП № 449/2026 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр. № 8918/2026 г. по описа на СГП, за престъпление по чл. 214, ал.2, т.1, вр. чл. 213а, ал.2, т.4, вр. чл.20, ал.2 от НК, извършено на 20.03.2026 г. в съучастие с привлечените също като обвиняеми С.Ц.Ц., ЕГН ********** и непълнолетния Л.Л.Д., ЕГН **********. С протоколно определение от 02.06.2026 г. по ЧНД № 3575/2026 г. на СГС, мярката за неотклонение на О. е била изменена от „Задържане под стража“ в „Парична гаранция“ в размер на 2000 евро.

Установените и изложени по-горе факти и обстоятелства налагат следните правни изводи:

Жалбата на адвокат Д.Я. от САК срещу определената на подзащитния му мярка за неотклонение „Парична гаранция" в размер на 2 000 евро е процесуално допустима, доколкото намира правното си основание в чл. 61, ал.

3 от НПК и е подадена в СГС в законоустановения тридневен срок. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Не могат да бъдат споделени възраженията за допуснато процесуално 3 нарушение при определянето на МНО на О.. Макар от установените до този момент данни да е възможно теоретично да се мисли за евентуално квалифициране на разследваната по посочените по-горе ДП инкриминирана деятелност като едно продължавано престъпление, този въпрос може да се постави за разглеждане единствено пред съдебния състав, натоварен със задачата да разгледа делото по същество, какъвто настоящият съдебен състав не е. Нещо повече, единствено прокуратурата е тази, която има правомощието да прецени, на база събраните доказателствени материали и установяваните с тях факти и обстоятелства, срещу кого какво обвинение да повдига и защитава. Съдът, а още по-малко съдебния състав по делата за контрол върху МНО на досъдебното производство, не може да контролира това правомощие на прокуратурата, включително като й да дава указания за правилното прилагане на закона, а може само да се произнесе по този въпрос с окончателния си съдебен акт, с който отговаря на въпросите, посочени в чл.

301 от НПК. За целите на настоящото производство е важно да се посочи само, че ДП № 127/2026 г. по описа на Главна дирекция „Национална полиция“ е надлежно образувано и по него В. О. е валидно привлечен като обвиняем, следователно налице са законовите предпоставки спрямо него да се вземе мярка за процесуална принуда заради това му качество.

Възражението на жалбоподателя, че разследващият орган е определил МНО в разрез с изискванията на чл. 56, ал.3 и чл. 61, ал.2 от НПК, също се явява неоснователно.

Разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от НПК изисква по дела от общ характер мярка за неотклонение да се наложи на конкретен обвиняем само когато от доказателствата по делото може да се направи обосновано предположение, че той е извършил престъплението и е налице основание по чл. 57 от НПК – т.е. може да се направи разумно предположение за наличие на опасност той да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязла в сила присъда.

Изводът за необходимостта от налагане на мярка за неотклонение във всеки конкретен случай се прави от органа по разследването, респ. прокурора, но той е обусловен от предварителната преценка на някои обстоятелства. В разпоредбата на чл. 56, ал. 3 от НПК са изброени обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при определяне на мярката за неотклонение, а 4 именно: степента на обществената опасност на конкретното разследвано престъпление, доказателствата срещу обвиняемото лице, здравословното му състояние, семейното положение, професията, възрастта, както и други данни за личността му. Преценката на всички тези посочени обстоятелства винаги обаче следва да е съобразена с възможността конкретна мярка за неотклонение да постигне, посочената в чл. 57 от НПК цел, а именно да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязла в сила присъда на вземането на мярка за неотклонение. Следователно търси се постигне на баланс – наложената МНО да е в състояние за постигне визирана в цитираната разпоредба на чл. 57 от НПК цел, без същевременно тя да представлява неоправдана репресия и прекомерно засягане на правната сфера на обвиняемото лице.

Настоящият съдебен състав намира, че при вземане на мярката за неотклонение на обвиняемия В. О., както и при определяне на конкретния размер на паричната сума, която следва да бъде внесена като парична гаранция, са били спазени посочените по-горе законови изисквания.

На жалбоподателя е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 214, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл. 213а, ал.2, т. т. 2 и 4, вр. чл. 20, ал.2 от НК, за което по закон се предвижда наказание лишаване от свобода в размер от пет до петнадесет години, глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и конфискация до 1/2 от имуществото на дееца, т.е. касае се за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, а предвид вида и размера на предвидените наказания може да се направи извод, че се касае за умишлено престъпление с много висока степен на обществена опасност.

Без съмнение подозрението на разследващите органи и прокуратурата, обективирано в постановлението за привличане като обвиняем, че О. е един от най-вероятните извършители на конкретното престъпление, за което е привлечен, не е голословно. То логично се извежда от данните, фактите и обстоятелствата, за чието наличие сочат годните доказателствени източници, приобщени към досъдебното производство и които на пръв поглед изглеждат достоверни и относими към предмета на разследване. За такива безспорно следва да се посочат показанията на пострадалия А., който дава конкретна информация за обстоятелствата и механизма на извършване на разследваното престъпление; такива са протоколите за извършените разпознавания на лица, 5 които удостоверяват, че свидетеля сочи именно О. като един от извършителите на инкриминираното деяние; такива са и приложените по делото банкови извлечения, установяващи механизма на отнемане на паричните средства и тяхното пренасочване в банкова сметка на един от обвиняемите. Предвид естеството и целите на настоящото съдебно производство, този доказателствен материал се явява напълно достатъчен не само за съда, но и за всяко непредубедено лице, запознало се с тях, да направи извод, че обвиняемият В. О. твърде вероятно е единия от извършителите на престъплението, за което е привлечен като такъв, т.е. че е налице обосновано предположение за авторството на разследваното престъпление в лицето на обвиняемия.

Настоящият съдебен състав намира, че наложената на обвиняемия О. мярка за неотклонение „парична гаранция“, предвид спецификата й и начинът й на изпълнение, се явява най-подходяща за постигане целите на чл. 57 от НК, доколкото е съобразена с обстоятелствата, посочени в чл. 56, ал.3 от НПК.