Решение № 62 от 20.07.2021, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Свиленград , 20.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Добринка Д. Кирева при участието на секретаря Ангелина Н. Добрева като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20215620200435 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №20-1253-002356 от 20.10.2020година на Началника на група към ОД на МВР Хасково, сектор Пътна полиция Хасково,с което на АНГ. Д. ТР. с ЕГН ********** от гр.************ за нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП на основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6месеца .

Жалбоподателят АНГ. Д. ТР. в законно предвидения срок обжалва горе цитираното НП,което счита за неправилно и незаконносъобразно. Твърди се в жалбата ,че същото било издадено от некомпетентен орган и извън сроковете предвидени в ЗАНН,като се излагат подробни съображения за допуснати процесуални нарушения от страна на АНО. С оглед на изложеното моли съда за пълна отмяна на обжалвания акт.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява .За него се явява адв.А.,който подържа жалбата по изложените в нея доводи.

Претендира разноски по делото.

1

Административнонаказващият орган/АНО/- Група към ОД на МВР Хасково, сектор Пътна полиция Хасково, не изпраща представител и не взема становище.

Страна Районна прокуратура –Хасково, ТО Свиленград, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 17.10.2019г. на АМ „Марица“ км. 94+143 в посока към гр. Харманли полицейските служители в група „КПДГПАМ“ СПП при ОДМВР Хасково – Ж. Хр. Ж. и Т. Б. В. изпълнявали служебните си задължения.

Около 16.17ч. на същата дата спрели за проверка лицето АНГ. Д. ТР. от гр.

Ивайловград, който управлявал лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег.№ СТ6678РА.

Установили,че МПС било управлявано от водача –жалбоподател,а собственик на автомобила било друго лице,а именно ***********.

Полицейските служители извършили служебна проверка в системата на КАТ и установили,че към момента на проверката моторното превозно средство не било регистрирано в двумесечен срок от закупуването му и било автоматично дерегистрирано от 04.09.2019г. в СПП Стара Загора на основание чл.143,ал.15 от ЗДвП.

Контролният орган – св. Ж. Хр. Ж. в присъствието на Т. Б. В. съставил на нарушителя –жалбоподател АУАН серия GА“ бл.№17985/17.10.2019г за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП-управление на МПС с посочен рег.номер,собственост на ********** ,което не било регистрирано по надлежния ред.

В констатиращия Акт фигурира отбелязано изрично и времето на проверката, в резултат на която е констатирано нарушението. АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя - нарушител, който не вписал възражения против констатациите.

Срещу Акта в законно установения 3-дневен срок не е постъпило Възражение.

По случая била изготвена докладна от актосъставителя.

АУАН е бил прекратен на основание чл.33,ал.2 от ЗАНН , тъй като нарушението било престъпление по чл.345,ал.2 от НК и е разпоредено материалите по АНПр да бъдат изпратени на РП Свиленград/РП Хасково,ТО Свиленград сега/ по компетентност/като не е посочена дата на прекратяването му/.

2

Преписката била изпратена на РП Свиленград за ангажиране на наказателната отговорност на жалбоподателят,но в последствие е постановен Отказ да се образува наказателно производство,видно от Постановление от 30.09.2020г. на наблюдаващия прокурор и материалите са били изпратени за ангажиране на адм.отговорност на въззивника.

Горепосоченото постановление е входирано в регистратурата на АНО на 01.10.2020г.,на която дата реално е бил уведомен АНО.

Сезиран надлежно с Постановление за отказ да се образува наказателно производство, след получаване на образуваната с него преписка, Началника на група към ОД на МВР Хасково, сектор Пътна полиция Хасково, е издал процесното Наказателно постановление /НП/ №20-1253-002356 от 20.10.2020година, въз основа на Постановлението на прокуратурата от 30.09.2020г.

НП е редовно връчено – на -жалбоподателя по делото на 26.05.2021 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена –датирана и подписана.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на група към ОД на МВР Хасково, сектор Пътна полиция Хасково да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Директора на ОДМВР - Хасково.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание, свидетеля – Ж. Хр. Ж. и Т. Б. В..

Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Ж. Хр. Ж. и Т. Б. В.., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да има личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя.

3

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на службата му и в предписаната от закона форма,като доводът изложен в жалбата в тази му част не се споделя от съда.

Извършвайки служебна проверка за процесуалната законосъобразност на НП и предпоставилия го АУАН, съобразно правомощията си в настоящото контролно производство, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаването му, нито такива разкриващи недостатъци във формата и съдържанието, които да налагат неговата отмяна.

Същото е издадено от компетентен орган, в съответствие с процесуалните правила на ЗАНН, въз основа на законосъобразен АУАН, спазена е и установената за това форма и ред, както и изискуеми реквизити, съгласно разпоредбата на чл.57 ЗАНН.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал.2 и ал.3 на чл.34 от ЗАНН срокове.

От своя страна, АУАН по съдържанието си също, безспорно удовлетворява процесуалните изисквания досежно неговото минимално съдържание, в съответствие с императивното предписание на чл.42 ЗАНН.Като във всеки от актовете и е обективирано с дължимата конкретика пълно, ясно и точно описание на фактическото нарушение, предмет на повдигнатото административнонаказателно обвинение, против жалбоподателя.

Напълно идентична и съвпадаща правна квалификация е приел и АНО, като в проявление на санкционната си власт в издаденото НП е посочил съответния осъществен административнонаказателен –санкционен състав, чийто елементи се субсумират с неизпълнението на предписаните от закона задължения, считайки ги за осъществени, на което основание и е наложил предвидените административни наказания.

Налице е пълно фактическо и правно единство между АУАН и НП, поради което няма каквото и да е съмнение относно конкретната фактическа деятелност на жалбоподателя, 4 респ. за какво нарушение е наказан, от тук и не може да се приеме за накърнено или ограничено правото му на защита. Още повече, последната се реализира против фактите, а не против тяхната правна квалификация, като в конкретиката на казуса същите са били известни и точно,ясно оповестени.

Поради това липсва допуснато процесуално нарушение, досежно този реквизит от формата и минимално изискуемото съдържание на АУАН, още повече предвид наличието на пълно съвпадение във възприетата материалноправна квалификация на всяко от твърдяните нарушения, между констатиращия акт и санкционния - НП. В тези фактически и правни рамки, в спазване на императивното предписание на чл.57,ал.1,т.6 ЗАНН,вр.т.7 – относимо към НП, се е произнесъл и АНО подвеждайки нарушението с неговите обективни елементи, под действието на приложимият за същото санкционен административнонаказателен състав, на основание който същото подлежи на наказване, с който е завършил дейността по правното му квалифициране, предпоставяща правна преценка, дължима в крайния заключителен акт, ползващ се с правораздавателни характеристики.

От материалноправна страна, преценено с оглед приложението на материалния закон, съдът намира следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП, действала към момента на извършване на нарушението – по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя страна, разпоредбата на чл. 175, ал.3 ЗДвП предвижда санкция за лице, което управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява по безспорен и категоричен начин ,че на 17.10.2019 г., въззивникът жалбоподател управлявал процесният лек автомобил, като се движел на посоченото в НП място на нарушение . Безспорно е и това, че около 16,17часа, бил спрян за проверка от служители на ОД на МВР.Установява се от гласните доказателства, че при извършената проверка полицейските служители установили, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателят е бил със служебно прекратена регистрация по чл.143,ал.15 от ЗДвП. Респективно, към момента на управлението и проверката посоченият по-горе лек автомобил не бил регистриран по съответния законов ред.

Не се спори, че управляваният от жалбоподателя автомобил безспорно е моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, както и че същият е бил управляван от жалбоподателя на път, отворен за обществено ползване.

Липсват ангажирани от страна на АНО доказателства,които да установяват,че процесното МПС е било предмет на разпоредителна сделка,както и че в двумесечен срок от 5 придобиването ,новият собственик не е изпълни задължението си по чл. 145, ал.1 ЗДвП и чл.

14 и сл. от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. да регистрира превозното средство на свое име, ,но това обстоятелство не се оспорва от страна на въззивника.

В случая приложение намира разпоредбата на чл. 143, ал.15 ЗДвП (в сила от 27.12.2017г.), съгласно, която – служебното прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок да пререгистрира автомобила. Прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, а не по волята на административен орган, поради което и не е било необходимо контролните органи да информират собственика за прекратяването на регистрацията (законът не им вменява и такова задължение).