Решение № 4506 от 17.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4506 гр. София, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: **** при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20221110102266 по описа за 2022 година

Предявен e иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ са осъждане на С. О. Д. да заплати на ЗД „Бул инс“ АД сумата от 651.17 лева, представляваща регресно суброгационно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за вреди по МПС „***“ с рег. № СВ *** МХ, от ПТП от 28.10.2019г., настъпило в гр. София, на бул. „***“, срещу метростанция „Вардар“, в резултат от виновното и противоправно поведение на ответника като водач на лек автомобил „***“ с рег. № СА *** РХ, чиято гражданска отговорност в това му качество била обезпечена по силата на сключен с ищеца договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и който управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, в т. ч. сумата от 25.00 лева- сторени от ищеца разноски за определяне на обезщетението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 18.01.2022г., до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че на 28.10.2019г. ответникът С. О. Д., управлявайки лек автомобил „***“ с рег. № СА *** РХ по бул. „***“ в гр. София, не съобразил избраната от него скорост на движение с пътната обстановка и срещу метростанция „Вардар“ ударил отзад спрелия пред него лек автомобил „***“ с рег. № СВ *** МХ, при което му причинил увреждания, за които собственикът на автомобила бил обезщетен от застрахователя по застраховка „Каско“ на МПС. Ищецът, от своя страна, като застраховател на гражданската отговорност на ответника в качеството му на водач на лек автомобил „***“ с рег. № СА *** РХ възстановил чрез прихващане и плащане на застрахователя по застраховка „Каско“ на увредения автомобил платеното от последния застрахователно обезщетение. С оглед на това и доколкото към момента на ПТП ответникът управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, ищецът претендира последният да му възстанови заплатеното обезщетение с одобрен размер от 626.17 лева, ликвидационни разноски в размер на 25.00 лева, законна лихва, както и разноските за настоящото производство.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените срещу ответника искове се оспорват като недопустими 1 поради липса на процесуална легитимация в лицето на С. О. Д., евентуално- като неоснователни, като се оспорва наличието на облигационна връзка между собственика на управлявания от ответника автомобил и ищеца, реалното възстановяване от ищеца на изплатеното от застрахователя по застраховка „Каско“ на МПС „***“ с рег. № СВ *** МХ застрахователно обезщетение, както и достигането до ответника на отправената от ищцовото дружество покана за заплащане на процесното регресно вземане.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

На първо място следва да се изясни- така, както това е сторено в постановеното по реда на чл. 140 ГПК определение, че противно на поддържаното в отговора на исковата молба, предявеният с последната иск е процесуално допустим, тъй като същият е насочен срещу лицето, за което се твърди да е причинило процесните увреждания при управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. Следователно, в случая чрез своите твърдения ищецът надлежно е обосновал пасивната процесуална легитимация на ответника.

Основателността на предявения иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ предполага установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване, че в обективната действителност са се осъществили следните материални предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, по силата на което ищецът е обезпечил гражданската (деликтната) отговорност на ответника в качеството му на водач на конкретно МПС; 2/ реализиране на застрахователно събитие- ПТП, в срока на действие на застрахователното покритие в резултат от виновното и противоправно поведение на ответника (на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/ настъпване на вреда вследствие на осъществения застрахователен риск; 4/ причинно- следствена връзка между ПТП и вредата; 5/ соченото за делинквент лице да е управлявало МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма; 6/ заплащане на застрахователно обезщетение от ищцовото дружество в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ в полза на правоимащото лице, респ. в полза на неговия застраховател.

По делото е представена и приобщена като писмено доказателство възпроизведена на хартиен носител справка от електронния регистър, воден от Информационния център на Гаранционния фонд, съгласно която гражданската отговорност на водачите на лек автомобил „***“ с рег. № СА *** РХ, за който се твърди да е управляван от соченото за делинквент лице, към датата на ПТП е била обезпечена от ищеца по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. С оглед на това, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 574, ал. 12 КЗ данните от Информационния център – до доказване на противното, удостоверяват застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или "Злополука" на пътниците, началната и крайната дата на покритието, регистрационния номер и номер на рама (шаси) на моторното превозно средство, и при липсата на проведено от ответника обратно доказване за оборване на презумптивната доказателствена сила на данните, съдържащи се в Информационния център на Гаранционния фонд, следва да се приеме, че, противно на поддържаното в отговора на исковата молба, в случая е доказано съществуването към релевантния за спора момент на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на управляваното от ответника МПС.

Нещо повече, съгласно доказателствените (фактическите) изводи в заключението на съдебно- счетоводната експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира 2 за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, в случая по процесното застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ застраховащият е изпълнил задължението си да заплати две от вноските на застрахователната премия, а застрахователят- да заплати застрахователно обезщетение, като възстанови в полза на застрахователя по застраховка „Каско“ на сочения за увреден лек автомобил изплатеното от последния обезщетение за възстановяване на вредите от процесния пътен инцидент. С оглед на това, доколкото всяка от страните по договора за застраховка „Гражданска отговорност“ с поведението си е демонстрирала зачитане на действието на изявленията по сделката по смисъла на нормата на чл. 293, ал. 3 ТЗ, следва да се приеме, че евентуалната липса на форма на сделката е преодоляна, поради което ищецът, а още по- малко трето за застрахователния договор лице, не би могъл да се позовава на нищожността й.

В тази връзка следва да бъдат съобразени и задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в т. 2а от Тълкувателно решение № 1 от 07.03.2019 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2018 г., ОСТК, според които липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД като основание за нищожност на застрахователния договор "Гражданска отговорност" на автомобилистите, не е налице в хипотезата на неположен подпис от някоя от страните, поради което и правните последици на тази вид недействителност няма да настъпят. Наистина формалното отсъствие на подпис в застрахователната полица като несъобразено с императивното изискване за форма на застрахователния договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, установено с чл. 344, ал. ,1 КЗ /респ. чл. 184, ал 1 КЗ /отм./, може да обективира и липсата на съгласие за неговото сключване, но характерът на този договор на абсолютна търговска сделка и разпоредбата на чл. 343, ал. 2 КЗ /респ. чл. 183, ал. 2 КЗ – отм. / дават основание да се приеме, че в сочената хипотеза ще е приложимо правилото на чл. 293, ал. 4 ТЗ.

Така, при съвкупната преценка на приобщената доказателствена съвкупност настоящият съдебен състав намира за установено, че към датата на ПТП ищецът е бил обезпечил гражданската (деликтната) отговорност на водачите на лек автомобил „***“ с рег.

№ СА *** РХ.

От името на ответника не са наведени доводи и възражения, касаещи осъществяването в обективната действителност на юридическите факти, включени във фактическия състав, пораждащ деликтната му отговорност по смисъла на нормата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, а именно че със свое конкретно виновно противоправно поведение по управление на лек автомобил „***“ с рег. № СА *** РХ е станал причина за ПТП на сочените в исковата молба дата и място, с което е причинил увреждания по лек автомобил „***“ с рег. № СВ *** МХ.

Независимо от това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че тези обстоятелства с правно значение се установяват въз основа на надлежно приобщената и неоспорена доказателствена съвкупност, данните в която по посочените въпроси са в идентичен смисъл.

Така, от съставения след ПТП протокол за ПТП № 1770370 от 28.10.2019г., заявление от водача на лек автомобил „***“ с рег. № СВ *** МХ до застрахователя по застраховка „Каско“ на последния за настъпило застрахователно събитие, както и от съставените във връзка с ПТП документи, приложени по административнонаказателната преписка по случая, в т. ч. акт за установяване на административно нарушение на ответника, наказателно постановление срещу последния, декларации на всеки от водачите, участвали в ПТП, както и скици към тях, се установява, че на 28.10.2019г., в гр. София, движейки се по бул. „***“, срещу метростанция „Вардар“, в посока от ул. „Петър Дертлиев“ към бул. „Вардар“, лек автомобил „***“ с рег. № СА *** РХ, управляван от ответника, ударил спрелия пред него на светофарната уредба лек автомобил „***“ с рег. № СВ *** МХ, като съгласно изричните и неоспорени от името на ответника отбелязвания в посочените документи към този момент последният е бил с концентрация на алкохол в кръвта, установена от органите на реда с техническо средство, над 0.5 промила.

3

Следователно, като не е съобразил поведението си по управление на МПС в процесното време и място с пътната обстановка, вкл. наличието на спрял пред него друг лек автомобил, водачът на лек автомобил „***“ с рег. № СА *** РХ е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, в частност нормите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, съгласно които водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, като са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, с което е станал единствена причина за настъпване на процесния пътен инцидент.

Между страните не е спорно възникването в причинна връзка с този инцидент на уврежданията по лек автомобил „***“ с рег. № СВ *** МХ, за обезвредата на които застрахователят по застраховка „Каско“ на този автомобил е изплатил в полза на правоимащото лице сумата от 652.77 лева, като видът и степента на същите се установяват от приобщените като писмени доказателства и неоспорени от страните опис- протокол от 29.10.2019г. на застрахователя по застраховка „Каско“, доклад по щета на последния, както и от описа на вредите, приложен по образуваната пред ищеца застрахователна преписка по повод регресната претенция на застрахователя на увреденото МПС.

Разпечатката съдържа 22 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d50e9e87-952f-47a7-a621-7aad1e6c267e