Решение № 137 от 29.07.2026, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. гр.Мадан, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Ив. Стратиев при участието на секретаря Милка Ас. Митева като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело № 20255430100438 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Р. Р. И. против ОБЩИНА РУДОЗЕМ, с която е предявен установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС, да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на основание давностно владение, с начало 1995 г. на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с проектен идентификатор *, (попадащ в ПИ *), с площ от 1045 кв.м., по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Рудозем, общ. Смолян, одобрена със Заповед РД-18-12/10.03.2010 г на ИД на АК гр. София, с трайно предназначение на територията урбанизирана и начин на трайно ползване за ниско застрояване/до 10м./, при граници: ПИ с идентификатори *-община Рудозем, *-община Рудозем, *-държавата, *-Република България, съгласно Комбинирана скица № 1/07.07.2025 г.

В исковата си молба ищецът сочи, че от началото на 1995 г. и до сега владее непрекъснато, необезпокоявано и безспорно следния недвижим имот:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с проектен идентификатор *,(попадащ в ПИ *), с площ от 1045 кв.м., по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Рудозем, общ. Смолян, одобрена със Заповед РД-18-12/10.03.2010г. на ИД на АК гр.

София, с трайно предназначение на територията урбанизирана и начин на трайно ползване за ниско застрояване/до 10м./, при граници: ПИ с идентификатори *-община Рудозем, *-община Рудозем, *-държавата, *Република България, съгласно Комбинирана скица № 1/07.07.2025 г. Твърди, че след като със ЗСПЗЗ възстановили земеделските имоти, притежавани преди образуване на ТКЗС, той не получил в наследство както и собствен поземлен имот, предназначен за земеделски нужди, поради което усвоил едно пустеещо място в *, което постепенно започнал да облагородява и да го обработва, като 1 в него засаждал картофи, царевица и други култури. Постепенно мястото придобило вида и характера на обработваем земеделски имот, но същият попадал в рамките на строителните граници, т.е. на урбанизираната територия. След като владеел имота повече от 30 години шщецът счел, че е придобил същия по давностно владение, поради което и се обърнал по надлежния ред към община Рудозем за заверка на документи за извършване на обстоятелствена проверка и съставяне на констативен нотариален акт, съгласно чл.587, ал.2 от ГПК и чл.79 от ЗС. След много затруднения, създадени от служителите в Общинска администрация Рудозем, на ищеца била върната молбата - декларация с отбелязване, че е съставен АОС №670/14.02.2020 г. за имот сидентификатор * по КК на гр. Рудозем, в рамките на който попада претендирания от негоимот с проектен идентификатор *.

Ищецът сочи, че е налице спор за собственост, като моли да се признае, че той е собственик на процесния имот и се уважи иска му.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ОБЩИНА РУДОЗЕМ с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва твърдението на ищеца, че Поземленият имот с проектен номер * попада в ПИ * по КККР на гр.Рудозем, като целият ПИ с кратък номер * е с площ от 7 650 кв.м. Счита, положителният установителен иск за неоснователен поради два съществени факта, като сочи, че ПИ * изцяло попада в УПИ–1-озеленяване, в кв.* по ЗРП на гр.Рудозем и представлява публична общинска собственост, считано от регулационния план на гр.Рудозем от 22.06.1977 г. Озеленените площи са публична общинска собственост по силата на Закона за устройството на територията, в частта му по чл.61, ал.3 и ал.4 от него.

Относно този поземлен имот е предвидено същият да се използва за второстепенна улица, считано от 17.09.1991 г., което определя този имот за публична общинска собственост на основание § 7, т.4 от ПЗР към МОМА, във връзка с чл.2, ал.1, т.1 от ЗОС и чл.56, ал.2 от ЗОС. Сочи, че по аргумент от предходните две точки относно статута на процесния ПИ с проектен номер, придобиването по давност върху имот, който е публична общинска собственост е категорично недопустимо, с оглед забраната по чл.86 от Закона за собствеността. Дори да бъдат установени с годни доказателствени средства твърденията в исковата молба, че ищецът започнал да владее едно пустеещо място и да го облагородява за земеделски цели, те не му дават никакво законово право да придобие 1045 кв.м. от П *, който е публична общинска собственост и има своето трайно предназначение, посочено в КККР на гр.

Рудозем. Ответникът твърди, че исковата молба е недоказана, като представените към нея доказателства не установяват основателността на предявеният установителен иск в петитума на същата, поради което моли да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представената към исковата молба комбинирана скица на поземлен имот № 1/07.07.2025 г. изготвена от Геокорп ООД във връзка с геодезическо заснемане на проектен ПИ *, гр. Рудозем, общ. Рудозем, процесният недвижим имот се идентифицира както следва: проектен поземлен имот *, находящ се в *, площ на проектния поземлен имот – 1045 кв.м., Трайно предназначение по КККР: Ниско застрояване /до 10 м./, адрес: *;

Имотът засяга следните имоти: ПИ * по КККР- засегната площ 1045 кв.м.;

2

Собственик по КККР: Община Рудозем; Съседи: ПИ *– Община Рудозем, ПИ *– Община Рудозем, ПИ *– Държавата, ПИ *– Република България.

Като доказателство по делото е приет АКТ № * за частна общинска собственост на Община Рудозем вписан под вх. Рег. № * по описа на Служба по вписванията гр. Мадан, съгласно който процесният недвижим имот е актуван като общинска собственост, на вписано в акта основание "чл. 2, ал. 1, т. 1, чл. 3, ал. 3 и чл. 56 от ЗОС".

Като доказателство по делото са приети два броя извадки от община Рудозем, едната от регулационния план на гр.Рудозем досежно УПИ I – озеленяване, както и осъвместна извадка от КККР и регулационния план на гр.Рудозем относно имот с ид. *.

По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-техническата експертиза, от което е видно, че имот с проектен идентификатор *, с площ 1045 кв.м., при съвместяване на кадастралната карта със ЗРП на гр. Рудозем, одобрен със Заповед № 125/22.06.1977г., попада в УПИ I-Озеленяване с площ 584 кв.м. и в улица – с площ 365 кв.м., кв. 63 и в неурегулирано място с площ 96 кв.м.. Частта от улична регулация с площ 365 кв.м., представляват банкет към асфалтирана улица /пътя С. - Р./. Частта от процесния имот, която се обработва е с площ 680 кв.м.. Предназначението и отреждането по ПУП на гр.Рудозем за процесния имот е за УПИ I-Озеленяване, улица, кв.* и неурегулирано място. Озеленяването не е реализирано. Улицата също не е реализирана в обхвата по плана – изпълнена е асфалтирана улица с по-малка ширина. Останалата част представлява банкет към нея. Тези предвиждания са по плана на гр.Рудозем от 1977 г., който е актуалния към момента. Процесният имот с проектен идентификатор *, с площ 1045 кв.м. опира на асфалта на реализираната част от улицата, която е част от пътя С.-Р.-Г.. В изготвена допълнителна СТЕ вещото лице е посочило, че одобрения Инвестиционен проект за пътя, на обект „Основен ремонт /рехабилитация/ на път II-86 „С. – Р.“, участък от км. 129+660 до км. 132+920, в рамките на териториалния обхват на транспортната територия, публична държавна собственост, не предвижда изграждане на банкет в границите на регулацията, тъй като съгласно Закона за пътищата – широчината на обхвата на първостепенните улици, които са част от републиканските или общинските пътища, в границите на урбанизираните територии, се определят с подробен устройствен план. Към заключението е представено разрешение за строеж № РС-24/08.05.2018 г. на МРРБ с което е разрешено на АПИ да извърши СМР за обект: Основен ремонт /рехабилитация/ на път II-86 „С. –Р.“, участък от км 129+660 до км 132+920 в рамките на териториалния обхват на транспортната територия, публична държавна собственост и копие от одобрения проект в участъка процесния имот. Във връзка с допълнително поставена задача след представяне от Община Рудозем на проект на обект „Мрежа за предаване на интегрирани данни град Рудозем – граница с Община Мадан – в Община Рудозем“, одобрен 2014 г., изпълнен и въведен в експлоатация, вещото лице е представило комбинирана скица, с процесния имот, върху която са нанесени трасето на улицата и трасето на оптичния кабел на обекта, както и ивица с ширина 2 метра – банкет на пътя по Инвестиционния проект на пътя. Процесния имот с проектен идентификатор * е с площ 1045 кв.м., като от него 96 кв.м. попадат в неурбанизирана територия, 584 кв.м. попадат в УПИ-Озеленяване, кв. * по 3

ПУП на гр.Рудозем и 365 кв.м. попадат в улична регулация /нереализирана/, като от тях в улична регулация 82 кв.м. попадат в банкета на пътя с ширина 2 м.. Оптичният кабел и сервитутът към него попадат в банкета. Площта на процесния имот в регулация до банкета на пътя е 867 кв.м.

Съдът кредитира заключенията на изготвената съдебно-техническа експертиза и допълнителните съдебно технически експертизи, като обективни, компетентни и неоспорени от страните.

В о.с.з. от 12.02.2026 г. в качеството на свидетел е разпитан А. Б. М., който заяви, че знаел за кой имот се води делото - имотът се намирал на *, на пътя Р. – М., близо до мястото където и живеел и минавал всеки ден. По преценка на свидетеля имотът бил 1 дка. Имотът се обработвал от ищеца от 1991 г., сеели картофи със семейството му. Не знае ищеца да е имал спорове с някой за имота или да е прекъсвал ползването на имота. Последно миналата и по-миналата година виждал ищеца да ползва имота. На запад имотът граничи с пътя Р. – М., на изток с река Арда, на юг със спирка, на север с пустеещо място. Не знае дали в тази част има общински имот и дали имота е възстановяван на ищеца.

В същото о.с.з. разпитан свидетелят Р. А. А. заяви, че процесният имот се намира в *. Имотът бил около 1 дка. От страната на „Р.“ имота граничил с река Арда, срещу реката граничил с пътя Р.-М., на изток със спирка, на запад със завой на пътя, на север пак с пътя. Този имот бил обработван от ищеца повече от 15 години, сеел картофи. Не знаел откъде ищеца притежава този имот.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като обективни, еднопосочни, безпротиворечиви и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съдът е сезиран с установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Ищецът твърди, че е придобил процесните имоти въз основа на давностно владение на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗС, продължило повече от 10 години, а именно от 1995 г. до настоящия момент. Наведеното придобивно основание давностно владение е оригинерно такова и предполага осъществяването на фактическа власт върху процесния имот в определен от закона срок, с намерение да се държи вещта като своя. Владението е легално дефинирано в разпоредбата на чл. 68, ал. 1 ЗС, като негови основни елементи са обективният - осъществяването на фактическа власт, и субективният намерението за своене. Правната теория и съдебната практика приемат, че владението притежава и някои допълнителни признаци - то трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено. Установяването на допълнителните признаци предпоставя извода за това дали упражняването на фактическата власт върху имота представлява владение.

Съгласно оборимата презумпция по чл. 69 от ЗС се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.

От събраните по делото гласни доказателства - показанията на 4 свидетелите А. М. и Р. А. съдът приема за безспорно доказано наличието на кумулативно изискумите предпоставки по чл. 79 от ЗС за придобиване на имота поради изтекла придобивна давност, а именно "корпус" – упражняване на фактическа власт и "анимус" – субективното намерение да се свои вещта.