Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 902 от 10.06.2026, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 7824/2025
Вид
Решение № 902
Подписан
10.06.2026
В сила
03.07.2026
Състав
Зорница Димитрова Димитрова Банкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 902 гр. Плевен, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Д. Димитрова Банкова при участието на секретаря Яна Д. Петрова като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско дело № 20254430107824 по описа за 2025 година на основание закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази следното:

Пред ПлРС е депозирана искова молба от „***“ЕАД против Б. Д. Ц., за установяване вземането на ищеца по заповед по ч.гр.д.№714/2025г. на РС***, по чл.410 от ГПК. В молбата се твърди, че на 23.03.2023г. е сключен Договор за кредитен лимит на физическо лице, ползван чрез платежна карта № 5507046 между „***” ЕАД и Б. Д. Ц. с ЕГН **********, по силата на който Кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредитна карта като му е отпуснал кредит с кредитен лимит в размер на 2000лв.(две хиляди лева).

Срокът на договора е бил една година от датата на подписването му.

Изложена е следната фактическа обстановка:

Твърди се, че кредитополучателят не е погасял усвоения кредитен лимит съгласно договора, като остана непогасено задължение в размер на 2172.31 лв.

(две хиляди сто седемдесет и два лева и тридесет и една стотинки), от които: главница -1911.86лв. и лихва за забава - 260.45лв. Кредитът е станал изцяло изискуем на 23.03.2024г.

На 03.04.2024г. е сключен Договор за потребителски паричен кредит № 6118812 между „***” ЕАД и Б. Д. Ц. с ЕГН **********, по силата на който 1

Кредиторът е предоставил на кредитополучателя паричен кредит в размер на 10 000лв. (десет хиляди лева).

Кредитополучателят се е задължил да погаси задължението си на 48 месечни анюитетни вноски, с краен срок за погасяване - 01.04.2028г. След усвояване на Кредита, кредитополучателят е погасил част от месечните си вноски, след което е преустановил плащанията си, като остана непогасено задължение по кредита в размер на 9812.13лв. (девет хиляди осемстотин и дванадесет лева и тринадесет стотинки), от които: главница - 8729.67лв., договорна лихва - 924лв. и лихва за забава - 158.46лв. Поради неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита /главница и лихви/, кредитът е станал предсрочно изискуем, което на основание чл. 12 (2) от договора поражда правния ни интерес от предявяване на настоящото заявление.Длъжникът е уведомен с нарочно уведомление за предсрочната изискуемост на задължението на 19.09.2025г.

На 14.07.2025г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „***” ЕАД с ЕИК ************** и „***" ЕООД, с ЕИК **************, по силата на който задължението на Б. Д. Ц., произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит № 6118812 от 03.04.2024г., е изкупено от „***” ЕООД.

На 14.08.2025г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „***” ЕАД с ЕИК ************** и „***” ЕООД, с ЕИК **************, по силата на който задължението на Б. Д. Ц., произтичащо от Договор за кредитен лимит на физическо лице, ползван чрез платежна карта № 5507046 от 23.03.2023г., е изкупено от „***" ЕООД.

В изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от Закона за задълженията и договорите, Длъжникът е уведомен, че считано от датата на получаване на Уведомлението за цесия Кредитор спрямо него по отношение гореописаните парични вземания е „***” ЕООД. Съгласно приложено изрично пълномощно „И. и Д.-Адвокатско дружество“ е упълномощено от „***" АД, да извършва уведомяване на длъжниците от името му и за негова сметка. Уведомленията за цесия са изпратени и получени на Ц. на посочените в договора адреси на 19.09.2025г. и получени лично от нея. Въпреки това, моля на основание чл.235 ал.З ГПК да приемете, че длъжникът е надлежно уведомен с връчването на Уведомление изходящо от цедента, като 2 приложение към исковата молба. С връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея по делото, ответникът получава уведомленията, изходящи от стария кредитор за извършеното прехвърляне на процесиите вземания, като става надлежно уведомен за извършената цесия, доколкото има възражения в тази насока.

Поради непогаяване на дължимите суми „***” ЕООД пристъпи към принудително събиране на вземанията си по двата договора, чрез подаване на Заявление чрез ЕПЕП с разпределение- Районен съд *** за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 06.11.2025г. По образуваното дело - ч.гр.д. №714/2025г. съдът издаде заповед за изпълнение за претендираните суми. Срещу издадената заповед ответникът е подал възражение, за което бяхме уведомени със съобщение, надлежно връчено ни на 08.12.2025г.

Във възражението се твърди, че ответникът не дължи изпълнение по издадената Заповед за изпълнение. Към настоящия момент погасяване на задълженията по Договорите за кредит не е осъществено. Горното поражда правния интерес дружеството да предяви иск за установяване на вземането ни Договор за потребителски паричен кредит № 6118812 от 03.04.2024г. и Договор за кредитен лимит на физическо лице, ползван чрез платежна карта № 5507046 от 23.03.2023г. за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №714/2025г по описа на PC ***.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че, че Б. Д. Ц. с ЕГН **********, с адрес: гр.*** дължи на „***” ЕАД с ЕИК ************** - гр. ***, следните суми:

Сумата в общ размер на 9812,13лв. - неизпълнение на парично задължение по Договор за потребителски паричен кредит № 6118812 от 03.04.2024г., от които: главница- 8729,67лв.; договорна лихва - 924лв., претендирана лихва за вноски с настъпил падеж за периода от 01.01.2025г. /начална дата на забава/ до 19.09.2025г. включително-уведомяване; лихва за забава - 158,46лв. /за претендираната главница/ за периода от 01.01.2025г. до дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410ГПК, ведно със законната лихва върху главницата, 3 считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда 06.11.2025г. до окончателното изплащане на сумата,.

Сумата в общ размер на 2172,31лв. - неизпълнение на парично задължение по Договор за кредитен лимит на физическо лице, ползван чрез платежна карта № 5507046 от 23.03.2023г., от които: главница-1911,86лв.; лихва за забава - 260,45 лв. /за претендираната главница/ за периода от 23.03.2024г.-дата на падеж до дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410ГПК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда- 06.11.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата е направила възражение за неразноправни клаузи.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното:

Безспорно по делото се установява факта на издаване на заповед за изпълнение №263/11.11.2025г. по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 714/2025г. на Районен съд ***, за следните суми парично задължение: по Договор за потребителски паричен кредит № 6118812 от 03.04.2024г. от които: главница- 8729,67лв.; договорна лихва - 924лв., претендирана лихва за вноски с настъпил падеж за периода от 01.01.2025г. /начална дата на забава/ до 19.09.2025г. включително-уведомяване; лихва за забава - 158,46лв. /за претендираната главница/ за периода от 01.01.2025г. до дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410ГПК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда 06.11.2025г. до окончателното изплащане на сумата,. по Договор за кредитен лимит на физическо лице, ползван чрез платежна карта № 5507046 от 23.03.2023г., от които:

4 главница-1911,86лв.; лихва за забава - 260,45 лв. /за претендираната главница/ за периода от 23.03.2024г.-дата на падеж до дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410ГПК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда- 06.11.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендира разноски.

В указаният от съда срок, е предявен настоящия установителен иск, поради което същият е допустим.

От представените доказателства, се установявя факта на сключване на договора:

Не се спори между страните и се установява от Договор за кредитен лимит на физическо лице, ползван чрез платежна карта № 5507046 от 23.03.2023г., по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредитна карта като му е отпуснал кредит с кредитен лимит в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/.

Срокът на договора е бил една година от датата на подписването му.

Кредитополучателят не е погасявал усвоения кредитен лимит съгласно договора, като срокът, за който е бил сключен последният е изтекъл на 23.03.2024г., респективно към тази дата кредитът е станал изцяло изискуем, като в негова тежест е било да установи погасявянето на задължението.

Не се спори между страните и се установява

На 03.04.2024г. е сключен Договор за потребителски паричен кредит № 6118812 между „***” ЕАД и Б. Д. Ц. с ЕГН **********, по силата на който Кредиторът е предоставил на кредитополучателя паричен кредит в размер на 10 000лв.

(десет хиляди лева).

Кредитополучателят се е задължил да погаси задължението си на 48 месечни анюитетни вноски, с краен срок за погасяване - 01.04.2028г. След усвояване на Кредита, кредитополучателят е погасил част от месечните си вноски, след което е преустановил плащанията си, като остана непогасено задължение по кредита в размер на 9812.13лв. (девет хиляди осемстотин и дванадесет лева и тринадесет стотинки), от които: главница - 8729.67лв., договорна лихва - 924лв. и лихва за забава - 158.46лв. Поради неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита /главница и лихви/, 5 кредитът е станал предсрочно изискуем, което на основание чл. 12 (2) от договора поражда правния ни интерес от предявяване на настоящото заявление.Длъжникът е уведомен с нарочно уведомление за предсрочната изискуемост на задължението на 19.09.2025г.

На 14.07.2025г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „***” ЕАД с ЕИК ************** и „***" ЕООД, с ЕИК **************, по силата на който задължението на Б. Д. Ц., произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит № 6118812 от 03.04.2024г., е изкупено от „***” ЕООД.

На 14.08.2025г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „***” ЕАД с ЕИК ************** и „***” ЕООД, с ЕИК **************, по силата на който задължението на Б. Д. Ц., произтичащо от Договор за кредитен лимит на физическо лице, ползван чрез платежна карта № 5507046 от 23.03.2023г., е изкупено от „***" ЕООД.

В изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от Закона за задълженията и договорите, Длъжникът е уведомен, че считано от датата на получаване на Уведомлението за цесия Кредитор спрямо него по отношение гореописаните парични вземания е „***” ЕООД. Съгласно приложено изрично пълномощно „И. и Д.-Адвокатско дружество“ е упълномощено от „***" АД, да извършва уведомяване на длъжниците от името му и за негова сметка. Уведомленията за цесия са изпратени и получени на Ц. на посочените в договора адреси на 19.09.2025г. и получени лично от нея.

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. той имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

За да бъде валидно сключен договора е необходимо да отговоря на всички предвидени в разпоредбите на чл.10, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПК и чл.12, ал.1 т.7-10 от ЗПК изисквания.Неспазването на което и да е от тях, съгласно чл.22 от ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит.