Решение № 397 от 28.09.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 397 гр. Плевен, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря МАРИ СЛ. ТОМОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно гражданско дело № 20264400500494 по описа за 2026 година Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 28/31.03.2026 г., постановено по гр. дело № 29/2026 г. по описа на РС– гр. Никопол са постановени мерки за закрила на основание чл.5 ал.1 от ЗЗДН, както следва:

Задължава на основание чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН извършителя Р. Ц. К., ЕГН **********, от *** да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо молителката М. И.а К., ЕГН ********** и спрямо пострадалото дете Ц. Р. К., ЕГН ********** и двете с настоящ адрес: ***.

Постановено е да се издаде заповед за наложената мярка за закрила.

Осъден е на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН, извършителят Р. Ц. К., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС -Никопол, сумата от 10,86 евро държавна такса по делото.

Осъден е на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН извършителят Р. Ц. К., ЕГН ********** да заплати в полза на М. И.а К., ЕГН ********** сумата 330,00 евро, явяваща се направени от нея разноски за адвокатско възнаграждение в 1 настоящата инстанция.

Срещу постановеното първоинстанционно решение е постъпила въззивна жалба от Р. Ц. К., ЕГН **********, чрез Адв. дружество „А. и А.“, представлявано от адв. П. А. от САК, в която се изразява становище, че същото е изцяло неправилно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Въззивникът счита, че решението е постановено при липса на категорични и безспорни доказателства за извършен акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Приетите от съда фактически изводи се основават единствено на декларацията по чл. 9 ЗЗДН и на свидетелски показания на лица, които се намират в пряка зависимост от молителката, което поставя под съмнение тяхната обективност и безпристрастност. Съдът е кредитирал изцяло свидетелските показания на лица, които се намират в пряка лична и емоционална обвързаност с молителката, а именно лицето, с което същата съжителства на семейни начала, както и нейни близки родственици.

Тези обстоятелства обуславят наличието на очевидна заинтересованост от изхода на делото, поради което показанията им следва да бъдат преценявани с особена критичност и съпоставени с останалите доказателства по делото.

Твърди, че Декларацията по чл.9 от ЗЗДН притежава доказателствена стойност, но когато е изрично оспорена, какъвто е настоящия случай, тя не може да обоснове извод за осъществен акт на домашно насилие, поради което молителят следва да докаже твърдението си, че е жертва на домашно насилие.

Счита за процесуално нарушение отказът на първоинстанционния съд да допусне участието на ответника да бъде чрез видеоконферентна връзка.

Въззивникът твърди, че първоинстанционния съд не е отчел съществения факт, че между страните е налице задълбочен конфликт и паралелно протичащи съдебни производства, което изисква особено внимателна и критична преценка на твърденията за насилие. Не е съобразено и обстоятелството, че тези твърдения се появяват след настъпилата фактическа раздяла между страните, при липса на данни за предходна системност или аналогично поведение. Посочва, че съгласно целта и разпоредбите на Закона за защита от домашното насилие, мерките за защита се налагат при наличие на реална и непосредствена опасност от извършване на насилие, като твърди, че в конкретния случай такава опасност не е налице.

Установено е, че страните не съжителстват и пребивават в различни населени места, отстоящи на значително разстояние едно от друго - над 200 км, което 2 обективно изключва възможността за ежедневен контакт и непосредствено въздействие. Липсват и данни за продължаващо поведение, което да обосновава извод за реален риск от бъдещи действия. Твърди, че липсва съпоставка между Декларацията по чл.9 от ЗЗДН и други доказателствени източници, не е извършен критичен анализ на съдържанието й, нито е проверена нейната достоверност чрез обективни данни. Съдът фактически е възприел твърденията на молителката без необходимата проверка, което е довело до неправилен правен извод. Изводът за наличие на психическо насилие е изграден върху твърдения, които не намират опора в обективни доказателства. По делото липсват медицински данни, липсват предходни сигнали за подобно поведение и не е установена каквато и да е форма на системност или продължителност на твърдените действия. По делото липсва оценка на риска, съгласно прил. 5 във вр. с чл. 74 от Правилника за прилагане на ЗЗДН. В постановения съдебен акт съдът е възприел изцяло тезата на молителката, без да обсъди в необходимата степен защитната позиция на ответника и изложените от него възражения. Не са отчетени обстоятелствата, свързани с конфликтността на отношенията между страните, както и данните за възможна злоупотреба с процесуални права. Съдът не е обсъдил представените от ответника писмени доказателства и становища, което представлява нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК и на принципа на състезателност. В мотивите липсва анализ на тези доказателства, липсва съпоставка между насрещните твърдения и не е посочено защо едни доказателства се приемат, а други се игнорират. Решението страда от съществен порок - липса на достатъчно мотиви. Съдът не е извършил задълбочен анализ на доказателствата, не е изложил ясна връзка между установените факти и направените правни изводи и не е обсъдил възраженията на ответника.

Въззивникът твърди, че наложената мярка не изпълнява защитната функция на закона, а води до изкривяване на фактическите отношения между страните, създава изкуствено положение на „извършител" и оказва влияние върху други съдебни производства, включително тези относно родителските права. В този смисъл мярката е несъразмерна и несъответстваща на целта на закона. Твърди, че е налице злоупотреба с процесуални права и недопустима рефлексия върху други производства, като настоящото производство следва да бъде разглеждано в контекста на множество паралелно водени дела между 3 страните, включително бракоразводно производство и спорове относно детето. Налице е поведение, при което чрез последователно сезиране на институции се цели изграждане на негативна представа за ответника и създаване на доказателствена основа за използване в други производства. От събраните по делото доказателства не се установява наличие на елементите от фактическия състав на чл. 2 от Закона за защита от домашното насилие.

Липсва доказан акт на домашно насилие, липсва реална и непосредствена опасност от такова, както и не е налице каквато и да е системност или тежест на твърдяното поведение, които да обосноват необходимостта от налагане на защитни мерки.

Въззивникът моли окръжния съд да отмени изцяло първоинстанционното решение като неправилно,необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения и да постанови друго по същество, с което да отхвърли молбата за защита по ЗЗДН като неоснователна и недоказана, да отмени наложената мярка за защита по чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН, да отмени осъждането за държавна такса и разноски, респективно да присъди направените по делото разноски в полза на жалбоподателя, както и да присъди в полза на Р. К. разноските, направени пред въззивната инстанция.

В законоустановения срок не са постъпили писмени отговори от въззиваемите М. И. К. и малолетното дете Ц. Р. К. чрез особен представител адв. Т. А. от Пл.АК, както и от заинтересованата страна Дирекция „Социално подпомагане“ – Никопол.

В съдебно заседание, въззивникът Р. Ц. К. се явява лично и процесуалния си представител – адв. П. А. от САК, която моли Окръжния съд, да отмени обжалваното решение на РС – Никопол, като излага подробни съображения по съществото на спора. Претендира направените разноски в двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание, въззиваемата М. И. К. не се явява. Процесуалният й представител адв. Н. Н. от Пл.АК моли Окръжния съд, да остави в сила първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. Не претендира разноски по делото.

В съдебно заседание въззиваемата Ц. Р К. се представлява от назначеният особен представител адв. Т. И. от Пл.АК.Същият излага становище, че следва да бъде потвърдено първоинстанционното решение като 4 правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание заинтересованата страна Дирекция „Социално подпомагане“ – Никопол се представлява от социален работник В.И. която моли съда да се произнесе изцяло в интерес на детето.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Районен съд – Никопол е сезиран с молба с правно основание чл.4 от ЗЗДН, подадена от М. И.А К., ЕГН **********, лично и като майка и законен представител на Ц. Р. К., ЕГН **********, в която се твърди извършено на ***г. в дома на родителите на молителката в *** домашно насилие върху нея от ответника в присъствието на малолетното им дете Ц., изразяващо се в отправяне на обидни думи, както и закани, че ще я ликвидира. Твърди се, че на посочената дата ответникът Р. К. е отправил обидни думи и към лицето К.К., който е бил гост в дома на родителите й. Молителката е помолила Р. К. да прекрати обидите и заканите, при което същият е влезнал през вратата, блъскайки майка й и е изпочупил елхата и коледната декорация. Твърди се, че молителката е подала сигнал на тел. 112, като по-късно е отишла в РУ – ***, за да подаде жалба. При пристигането в Районното управление молителката е видяла там Р. К., брат му К. К. и съпругата на брат му – С. К., като Р. К. и брат му К. К. са започнали да й нанасят удари в областта на ръцете, гърдите и главата.

Ответникът Р. Ц. К. твърди, че изложените в молбата твърдения не съответстват на обективната действителност, като посочва, че страните не живеят в едно домакинство, не поддържат съвместно съжителство и към момента на подаване на молбата се намират на значително разстояние – над 200 км. една от друга, поради което липсва каквато и да е обективна възможност за осъществяване на твърдяното домашно насилие.

С определение № 6/19.01.2026 г. съдът е конституирал като пострадало лице малолетното дете на страните - Ц. Р. К., ЕГН ********** и е постановил да се издаде Заповед за незабавна защита в полза на молителката М. И.а К..

5

Въз основа на Определение № 6/19.01.2026 г. е издадена Заповед за незабавна защита № 1/19.01.2026 г., с която са постановени мерки за закрила по реда на чл.18, ал.1 от ЗЗДН, както следва:

Задължава на основание чл.18, ал.1, вр. чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН Р. Ц. К., ЕГН ********** да се въздържа от домашно насилие по отношение на М. И.а К., ЕГН **********.

Забранява на основание чл.18, ал.1, вр. чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на Р. Ц. К., ЕГН ********** да доближава на разстояние по-малко от 100 метра М. И.а К., ЕГН ********** до издаването на заповед за защита или отказ на съда да издаде такава.

Въз основа на събраните по делото доказателства, Окръжният съд намира за установено следното:

С подадената молба по чл.4 от ЗЗДН от М. И.а К. е приложена Декларация от същата за извършено домашно насилие по чл.9 ал.3 от ЗЗДН за изложените в молбата факти и обстоятелства, представляващи акт на домашно насилие, извършен на *** г. от страна на Р. Ц. К..

С оглед изискването на чл.9 ал.4 от ЗЗДН в първоинстанционното производство е изискана справка за съдимост на ответника Р. Ц. К., от която се установява, че същият не е осъждан. От изисканата справка за съдимост на молителката се установява, че М. И. К. не е осъждана.

От изисканата справка от ЦПЗ „Проф. Шипковенски“ ЕООД е видно, че ответникът Р. Ц. К. не се води на диспансерно наблюдение в посоченото здравно заведение. От изисканата справка от УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД – Плевен - ОДНБПЗ е видно, че молителката М. И.а К. не се води на диспансерно наблюдение в ОДНБПЗ на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД – Плевен.