Решение № 19993 от 04.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19993 гр. София, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря Р. М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20221110102071 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни

„Топлофикация София“ ЕАД срещу А. И. Ч. и А. И. Л., както следва: искове от

- искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата 703.83 лева за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2017г. – 31.01.2019г., както и на сумата 16.73 лева за осъществено дялово разпределение за периода 01.07.2018г. – 31.01.2019г., за топлоснабден имот – апартамент № 79, находящ се в гр.София, ж.к. „К. с.“, бл...., вх.Г, ет...., абонатен номер ..., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК-27.08.2021г., до окончателното плащане;

- искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за сумата 184.06 лева – лихва за забава върху главницата за доставена топлоенергия за периода 15.09.2018г. – 19.08.2021г. и 4.61 лева– лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.08.2018г.- 19.08.2021г.

Вземанията се претендират от ответниците при равни квоти от по 1/2 част.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците А. И.

Ч. и А. И. Л., като собственици на процесния имот при равни квоти, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи 1 условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот- апартамент № ..., находящ се в гр.София, ж.к. „К. с.“, бл...., вх.Г, ет...., абонатен номер ..., като ответниците имали задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение, което не са сторили. Обосновава правния си интерес от предявяване на установителните искове с проведено заповедно производство и издадена на „Топлофикация София“ ЕАД заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 49995/2021 г. на СРС, 55 състав, и дадени указания от заповедния съд по чл.415 ГПК по отношение на ответниците. Представят се писмени доказателства. Правят се доказателствени искания, както и искане за привличане на трето лице-помагач. Претендират се разноски.

Ответникът А. И. Ч., чрез назначения особен представител - адв. Г., е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че между страните не е налице облигационно правоотношение за процесния период, както и не е подписвал заявление – декларация за откриване на партида по отношение на имота, а такава е представена за трето за спора лице. Релевира евентуално възражение за изтекла погасителна давност.

Ответникът А. И. Л. оспорва претенцията с твърдение, че няма договорни отношения с ищеца и не е потребител на топлинна енергия, както и че не е налице валиден договор, сключен с фирмата за дялово разпределение. Оспорва през процесния период от ответника да е ползвана топлинна енергия на претендираната от ищеца стойност, да е предоставяна услугата „дялово разпределение“ и същата да е дължима на ищеца, доколкото се твърди последният да претендира права на фирмата за дялово разпределение. Оспорва „Техем сървсис“ ЕООД да е имало валиден лиценз за упражняване на дейността „топлинно счетоводство“. Заявява евентуално възражение за погасяване на вземанията по давност.

Претендира разноски.

Конституираното трето лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище по делото.

Представени са писмени бележки от адв. И., в които се обосновава възражението за давност, за неоснователност на претенцията за лихва, както и за неприсъждане на суми за главница, позовавайки се на експертното заключение.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Представен е Протокол от 12.09.2001г. от проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв е бил подписан на 01.10.2001г. Съгласно постановките на ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС решението на ОС на ЕС и подписаният договор обвързват собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от 2 услугата на топлопреносното разпределение. предприятие, съответно отказ от услугата дялово

Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. В чл. 36, ал. 1 от ОУ за продажба на ТЕ е посочено, че редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от съответната ФДР и се обявява по подходящ начин на потребителя. По силата на договорните взаимоотношения между "Топлофикация София" ЕАД и третото лице помагач цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора, сключван по реда на чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото както те се определят от закона. Ето защо законът установява задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение дали общите условия на топлофикационното дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена.

Дължима е и сумата за дялово разпределение.

В разглеждания случай доказва се по делото, че за процесния имот е осъществявана съгласно нормативната уредба услугата за дялово разпределение. Поради това претенцията на ищцовото дружество за заплащане на сумата за дялово разпределение не представлява недопустимо предявяване на чужди права. В този смисъл са и постановките на цитираното 3 по-горе тълкувателно решение, в мотивите на което е разгледан въпроса за възникване на облигационното правоотношение по двете услуги, като е посочено, че потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярят на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.

В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД.

В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

Предвид изложеното, съдът намира за доказано, че процесният имот е топлоснабден.

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със 4 съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.

2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

Видно от представените по делото доказателства, топлоснабдения имот – апартамент № 79, находящ се в гр.София, ж.к. „К. с.“, бл..., вх.Г, ет..., е бил придобит от И. С. Ч. по силата на нотариален акт за собственост на апартамент по чл. 55г от ЗПИНМ /л.20/. Установява се, че И. С. Ч. е починал 27.07.2004г. и е оставил за свои наследници Ю. В. Ч. – преживяла съпруга, и деца - А. И. Ч. и А. И. Л. /л.17/. Установява се още, че ответниците А. И. Ч. и А.