Решение № 1463 от 09.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1463 гр. София, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20251000501449 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 49 от 19.02.2025 г., постановено по гр.д. № 93/2024 г. от Окръжен съд Перник е осъдил С. А. С., ЕГН ********** да заплати на ищеца „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от Кодекса на застраховането и чл.

86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 344 015.27 лева, представляваща регресна претенция за изплатени от застрахователя на К. С. С., А. С. С. и В. С. С. обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния баща С. Ц. С., починал на ******** г., вследствие на ПТП, настъпило на 13.03.2017 г. в гр. София и причинено от ищеца, като водач на автобус „Мерцедес 0405“ с рег. № ********, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.02.2024 г.

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника С.

А. С., ЕГН ********** да заплати направените деловодни разноски на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на сумата от 43756.22 лева.

1

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника С. А.

С., ЕГН ********** с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че събраните доказателства в производството по преките искове, предявени от тримата наследници на С. Ц.

С. против „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК 121265177 е установено, че ищецът на 13.03.2017 г. е управлявал автобус „Мерцедес 0405“ с рег. № ********, преминал е през кръстовище на червен за него сигнал на светофарната уредба, но не е имало челен и тангиращ удар /страничен удар/ на МПС с пешеходеца С. С., който е пресичал, а последният вследствие на своята възраст е загубил равновесие, паднал на пътното платно, получил счупване на бедрената кост на място, което е типично за възрастни хора, страдащи от остеопороза и след един месец, вследствие на емболия е починал.

Жалбоподателят поддържа, че вследствие на отсъствието на съприкосновение между автобуса и пешеходеца не е имало ПТП, продължил е по маршрута на автобусната линия и служители на пътна полиция са съставили Констативния протокол за ПТП в гаража.

Поддържа, че не е имал задължение да остане на мястото на инцидента и няма виновно напускане на мястото на произшествието.

Поддържа, че е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение на правилата, установени в чл. 123, ал. 1 т. 3 от ЗДвП, за което е издадено наказателно постановление от компетентния административнонаказващ орган, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 /нарушил задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие/ му е наложил административно наказание глоба, в размер на 200 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 месеца.

С решение от 02.01.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 9413/2017 г. от наказателен състав на Софийски районен съд е отменил наказателното постановление.

Решението, постановено по н.а.х.д. № 9413/2017 г. от Софийски районен съд е влязло в сила на 28.02.2020 г.

Наличието на това решение за отсъствието на осъществена административнонаказателна отговорност като участник в ПТП и отсъствие на съприкосновение между автобуса и пешеходеца е пречка да се уважи регресния иск по чл. 500, ал. 1 т. 3 от КЗ, фактическият състав на който изисква водачът да е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина.

Поддържа, че фактическите констатации на първоинстанционния съд за 2 неговото виновно поведение не са съобразени със задължителната сила на решението, постановено по н.а.х.д. № 9413/2017 г. от Софийски районен съд.

Моли въззивния съд да отмени изцяло решен ието на първоинстанционния съд и вместо това да отхвърли предявените искове.

Моли ответникът да заплати адвокатско възнаграждение на неговия процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. с начислен ДДС.

Насрещната страна - „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК 121265177 е подала отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, с който оспорва основателността на жалбата и моли да се потвърди изцяло решението на първоинстанционния съд.

Поддържа, че наказателното постановление е отменено на формално основание, поради допуснати неотстраними нарушения на закона от адмонистративнонаказващия орган.

Моли да се присъдят направените във въззивното производство деловодни разноски.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:

Ищецът – „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК 121265177 е предявил против С. А. С., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от Кодекса на застраховането и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 344 015.27 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.02.2024 г.

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че С. А. С., ЕГН ********** като водач на автобус „Мерцедес 0405“ с рег. № ******** на 13.03.2017 г. е бил участник в ПТТ, настъпило в гр. София, на бул. „Цар Борис ІІІ“, при което е пострадал пешеходеца С. Ц. С., починал на ******** г.

3

С решение № 212 от 14.12.2023 г. по гр.д. № 4527/2022 г. от ВКС, 3 отделение е бил осъден, на основание чл. 432 от КЗ, да заплати на всеки един от тримата низходящи на С. Ц. С. обезщетения за неимуществени вреди, в размер на сумата от 70 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 29.12.2017 г.

Ищецът поддържа още, че въз основа на това осъдително решение е изплатил на всеки един от наследниците на С. С. обезщетение, в размер на сумата от 70 000 лева и законна лихва, начислена от 29.12.2017 г. до 10.01.2024 г. сума, в размер на 44 547.30 лева.

Общо е заплатил сумата от 344 015.27 лева.

Ответникът е участвал като подпомагаща страна в производството по преките искове и е подчинен на установителното действие на влязлото в сила съдебно решение по исковия спор и на установеното в мотивите.

Ответникът като участник в ПТП виновно е напуснал местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, поради което са налице предпоставките да се реализира регресната отговорност, на основание чл. 500, ал. 1 т. 3 от КЗ.

Поискал да се заплатят направените деловодни разноски.

Ответникът С. А. С., ЕГН ********** подал отговор на исковата молба /л. 64/, с който оспорил основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че:

- не е имало съприкосновение между автобуса и пешеходеца, т.е. не е имало ПТП и затова той е продължил по маршрута на автобусната линия;

- отсъствието на ПТП не установява задължение да остане на мястото на инцидента и не е виновно напуснал мястото на произшествието;

- Констативният протокол за ПТП е съставен в гаража;

- съставен е Акт за установяване на административно нарушение на чл.

123, ал. 1 т. 3 от ЗДвП, въз основа на който е издадено наказателно постановление, като компетентният административнонаказващ орган, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 /за нарушение на задълженията като участник в пътнотранспортно произшествие/ му е наложил административно наказание глоба, в размер на 200 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 месеца;

- с решение от 02.01.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 9413/2017 г. от наказателен състав на Софийски районен съд е отменил наказателното постановление, което е влязло в сила на 28.02.2020 г.;

4

Ответникът твърди, че при наличието на това решение за неосъществена административнонаказателна отговорност като участник в ПТП и отсъствие на съприкосновение между автобуса и пешеходеца са пречка да се уважи регресния иск по чл. 500, ал. 1 т. 3 от КЗ, фактическият състав на който изисква водачът да е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина.

Поискал ищецът да заплати адвокатско възнаграждение на неговия процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

От фактическа страна:

От събраните по делото доказателства се установява, че ответникът С.

А. С., ЕГН ********** на 13.03.2017 г., като водач на автобус „Мерцедес 0405“ с рег. № ******** е навлязъл на червен за него сигнал на светофарната уредба на кръстовището между бул. „Цар Борисд ІІІ“ и ул. „Софийски герой“.

Автобусът се е движел с разрешена скорост между 30 – 40 км/ч.

В същото време при зелен сигнал на светофарната уредба, отдясно наляво пресичал С. Ц. С., ЕГН **********.

Пряк челен или страничен удар не е имало между автобуса и пешеходеца.

Пешеходецът е паднал на земята от собствен ръст, траспортиран е в здравно заведение, където е установено счупване на главичката на дясна бедрена, контузия на гръден кош и сътресение на главен мозък.

Поради отсъствието на удар и странично съприкосновение между автобуса и пешеходеца, водачът му е продължил за гаража, където по - късно е съставен Констативен протокол за ПТП.