Решение № 747 от 05.06.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 747 гр. Велико Търново, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20234110100218 по описа за 2023 година

Иск правно основание чл. 55,ал.1, изр.първо от ЗЗД, вр. с 26,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 11,ал.1,т.10 , чл.19,ал.4 и чл.22 от ЗПК,вр. с чл. 86 от ЗЗД Ищецът С. С. Я. сочи, че е сключил договор за кредит № 40011938955 с ответното дружество, по силата на който е отпуснат заем от 600 лева при срок на погасяване 11 месеца, размер на месечна вноска от 65,62 лева , ГЛП от 40,9% и ГПР от 48,22%. Заявява, че договорът е нищожен, тъй като не е посочен общия размер на кредита; не е посочена методиката, въз основа на която е определен ГПР; същият е грешно посочен и не отговаря на действителния; нарушени са императивни законови разпоредби на ЗПК относно ГПР; клаузата относно ГЛП противоречи на добрите нрави; договорът е сключен при нарушение на изискванията на ЗПК и досежно съществени елементи от съдържанието му, както са нарушени и разпоредби на ЗЗП. Твърди, че ищецът е върнал предсрочно сумите по договора в размер на 990 лева , като счита, че поради посочените по-горе пороци на договора той дължи само чистата сума по кредита. Моли съда да осъди ответника да заплати сумата от 390 лева, представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит, ведно със законна лихва от подаване на иска до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. С писмено становище на 1 процесуалния си представител адв.Ч. от САК поддържа исковите претенции.

Ответникът «Профи Кредит» ЕООД, гр.София, чрез юк *** е депозирал в срок отговор на исковата молба. Оспорва иска, като неоснователен и недоказан. Счита, че договорът е сключен при спазване изискванията на ЗПК и ЗЗП. Не оспорва, че кредитът е погасен с плащането на сумата от 990 лева.

Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски. В съдебно заседание не изпраща представител.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намери установена следната фактическа обстановка :

С договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40011938955 от 7.09.2022 г. „Профи Кредит“ ООД, гр.София е предоставил на С. С. Я. кредит в размер на 600 лева при ГПР от 48,22% и ГЛП от 40,90%.

Общо дължимата сума от 720,73 лева следва да се заплати на 11 месечни вноски по 65,52 лева. В договора е посочено, че по искане на клиента е закупен пакет допълнителна незадължителна услуга „Фаст“ и допълнителна незадължителна услуга „ Флекси“, като за първата се дължи сумата от 240 лева, а за втората- сумата от 360 лева. Размерът на вноските по закупените допълнителни услуги е 54,55 лева и се дължат заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Така общият размер на кредита е 1320,73 лева, общият размер на вноската е 120,07 лева. Приети като доказателства са СЕФ, декларации, подписани от ищеца, Общи условия към договора за потребителски кредит , както и погасителен план към договора със закупена допълнителна услуга. На 7.11.2022 г. ищецът е внесъл по сметка на ответното дружество сумата от 990 лева видно от приетата вносна бележка от „ Юробанк България“ АД с основание за внасяне – 40011938955.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Не се спори между страните, а и от приложения по делото договор за кредит се установява, че по искане на ищеца на 7.09.2022 г. между него и ответното дружество е сключен договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40011938955 от 7.09.2022 г., по силата на който на кредитополучателя е предоставен кредит в размер на 600 лева при условия посочени в договора. Приетите като доказателства документи установяват, че ищецът се е запознал , както с предварителната информация изложена в 2

Стандартен европейски формуляр, така и с Общите условия към договора за потребителски кредит и погасителния план, като за горното свидетелстват подписите му, положени под съответните документи. Страните не спорят, че кредитът е погасен предсрочно с внасянето на сумата от 990 лева по сметка на дружеството. Ищецът счита, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК и чл. 26,ал.1 от ЗЗД , тъй като противоречи на императивни законови разпоредби - чл. 11,ал.1,т.7 и чл. 22 от ЗПК, чл.11,ал.1,т.10 , чл.19,ал.1, вр. с чл. 10,ал.2 и чл.10а,ал.2 и 4, вр. с чл.11 от ЗПК. Заявява , че клаузите за допълнителните услуги не са индивидуално уговорени, както и че годишният процент на разходите е грешно посочен, както и че не са посочени условията за издължаване на кредита от потребителя. Твърди нищожност на договора за кредит поради противоречието му със закона и накърняване на добрите нрави, евентуално нищожност на отделните негови клаузи, поради което счита, че дължи само чистата стойност на кредита и иска да му бъде върната недължимо платената сума от 390 лева, с която ответникът неоснователно се е обогатил за негова сметка. Безспорно от съдържанието на процесния договор става ясно, че се касае за договор за потребителски кредит, към който приложими са разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.

Ищецът има качеството на потребител по смисъла на чл.9,ал.2 от ЗПК и като такъв попада под защитното действие на ЗЗП, който в Глава Шеста предвижда служебно задължение на съда да следи за наличието на неравноправни клаузи в договора, както и последиците, ако бъдат установени такива.

В Глава шеста от Закона за потребителския кредит, чл. 22 предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9 от ЗПК , договорът за потребителски кредит е недействителен. В случая е спазена писмената форма за действителност на договора, като се спори относно спазване императивните разпоредби на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК, според които договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. Процесният 3 договор съдържа годишният лихвен процент – 40,90%, посочен е ГПР – 48,22 %, лихвеният процент на ден- 0,11% и общо дължимата сума по кредита720,73 лева, като в Общите условия, с които потребителят е декларирал, че се е запознал в чл. 5 са посочени взетите предвид допускания. Основателни са възраженията на ищеца относно нарушаване на разпоредбите на чл. 11, т. 9 и т.10 от ЗПК и заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като посоченият в договора ГПР не е действителният такъв. С договора е уговорено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги Фаст и Флекси възлизащ в общ размер на 600 лева, като това възнаграждение е разсрочено на месечни вноски от по 54,55 лева, които видно от договора и погасителния план се заплащат към месечните вноски по кредита и формират общ краен размер на задължението от 1320,73 лева. Съдът споделя доводите на ищеца, че това договорено възнаграждение за пакета от допълнителни услуги представлява печалба за кредитора, която е следвало да бъде включена в ГПР, съгласно чл.19, ал. 1 от ЗПК, според който годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер – пет пъти размера на законната лихва. В параграф 1 на ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ - това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси и възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и поспециално застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Включените в този пакет услуги по своята същност представляват действия, обслужващи усвояването и управлението на кредита и не съставляват допълнителни услуги по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК, поради което за тях възнаграждение не следва да се дължи. С този пакет кредитора начислява допълнителни разходи, в резултат на които общият разход по кредита за потребителя и съответно годишния процент на разходите реално надхвърля посочения в договора от 48,22%.

4

Възнаграждението, което потребителят дължи за допълнителния пакет е равно на размера на отпуснатия заем- 600 лева и представлява 83,24% от общия размер на заема ведно с възнаградителната лихва, като по този начин действителният размер на ГПР / 131,46%/ е много по-голям от законово допустимия петкратен размер на законната лихва, определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. С уговореното възнаграждение за пакета от допълнителни услуги се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, тъй като то не съставлява плащане на допълнителна услуга, а прикрит разход по кредита, с който се надхвърля допустимия размер на разходите по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Така съгласно чл. 19,ал.5 от ЗПК клаузата определяща ГПР е нищожна,а последицата от неизпълнението да се посочи действителния размер на ГПР според изискването на чл.11,ал.1,т.10 от ГПК е обявяването на договора за паричен заем за недействителен на основание чл. 26,ал.1, пр. първо от ЗЗД, вр. с чл. 11, ал.1,т.10 , чл. 19,ал.4 и чл. 22 от ЗПК. При това съгласно чл.23 от ЗПК потребителят ще дължи само чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи. При тези изводи на съда основателно е искането на ищеца да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 390 лева от общо платената от него сума от 990 лева, тъй като изключвайки чистата стойност на кредита от 600 лева, останалата част е платена от ищеца без основание. Иска се явява основателен и доказан и следва да се уважи, като се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 390 лева главница, представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40011938955 от 7.09.2022 г. Основателна е акцесорната претенция за присъждане на законна лихва от подаване на иска- 18.01.2023 г. до окончателното изплащане.

При този изход на делото на основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски в размер на 50 лева за заплатена ДТ. Ищецът е представляван от адвокат, който е осъществил правна помощ по реда на чл. 38,ал.1, т.2 от ЗА. Ответникът «Профи Кредит България» ЕООД следва да заплати на адвокат Г. Г. Ч. пределеното от съда възнаграждение в размер на 400 лева на основание чл.38 от ЗА, вр. с чл.7,ал.2,т.1 Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. / банковата сметка на адвоката е посочена , както в исковата молба като начин за плащане на исковата сума, така и в становище вх.№ 7928/25.04.2023 г. по делото/ .

5

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 55,ал.1 пр.първо от ЗЗД, вр. с чл. 86 от ЗЗД „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК 175074752, седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.

“ Мотописта“ , бул.“България“ № 49, бл.53Е, вх.В, ет.7 ДА ЗАПЛАТИ на С. С. Я. с ЕГН ********** от гр.***** сумата от 390 / триста и деветдесет/ лева главница, представляваща платена без основание сума по договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40011938955/7.09.2022 г., ведно със законна лихва от 18.01.2023 г. – подаване на иска до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК 175074752, седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Мотописта“, бул.“България“ № 49, бл.53Е, вх.В, ет.7 ДА ЗАПЛАТИ на С. С. Я. с ЕГН ********** от гр.***** сумата от 50 / петдесет/ лева направени по делото разноски.