Протокол № 1131 от 29.07.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1131 гр. Варна, 29.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нейко С. Димитров при участието на секретаря Доника Здр. Христова

Сложи за разглеждане докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело № 20243100101442 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 15:45 часа се явиха:

Ищецът Б. С. К., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, явява се лично.

Представлява се от адв. С. В., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.

Ищцата Г. М. К., редовно уведомена от предходно съдебно заседание, явява се лично. Представлява се от адв. С. В., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.

Ответницата Е. С. К., редовно уведомена от предходно съдебно заседание, явява се лично. Представлява се от адв. А. Н., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.

Ответницата С. И. К., редовно уведомена от предходно съдебно заседание, явява се лично. Представлява се от адв. П. С., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.

Ответникът С. Б. К., редовно уведомена от предходно съдебно заседание, явява се лично. Представлява се от адв. П. С., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.

Адв. В.: Да се гледа делото.

Адв. Н.: Да се даде ход на делото.

Адв. С.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ на осн. чл. 176 от ГПК пристъпи към изслушване на ищците: Б. С. К. и Г.

1

М. К..

Ищ. К.: Аз съм с пет години по-голям от сестра ми – Е..

Живях с родителите ми до 1982-1983 г. След като се отделих от тях се ожених през 1986 г. и живяхме в жилището на майка ми, заедно с жена ми. Живяхме в апартамента на ул.

,,А.С.“.

Поземленият имот, върху който е построена сградата, първоначално беше на дядо ми, дядо ми беше прехвърлил 500 кв. м на майка ми, 500 кв. м на единия му вуйчо и 500 кв. м на третия ми вуйчо. Общият парцел е с по-голяма квадратура. Когато дядо ми почина остана да се раздели остатъка на три. Аз имам пълномощно от майка ми, чрез което аз съм я представлявал, докато тя беше в Гърция, за да се направи делба на имота. Има човек, който е отвън пред залата и знае точната година, когато стана делбата, аз не мога да посоча точна дата.

Започнахме да строим в поземления имот през 1992-1993 г.

Апартаментът на ул. ,,А.С.“, който беше собственост на майка ми и на баща ми, го продадохме и започнах да работя във фирмата на баща ми, започнахме собствен бизнес.

Работил съм при баща ми във фирмата му - ЕТ ,,С. К.“. И с парите от жилището сме започнали бизнес. През 1991 г. започнахме бизнеса. Това го помня, защото аз през 1990 г. катастрофирах тежко.

Има и второ жилище на центъра, което беше ипотекирано, защото вземахме да работим една оранжерия. По стечение на обстоятелствата не бяха сключени договори и на 08.03.1993 г. – голямата буря, оранжерията се срина от снега, защото нямаше достъп, за да доставим горивото и управителят на оранжерията наредил да се счупят стъклата и нашата инвестиция в размер на 1300 000 лева, по него време, на баща ми и на мен, аз като негов работник, останахме без нито една стотинка. В продължение на 7-8 месеца аз съм работил и съм връщал пари на хората, на които дължим пари. След това продължихме да работим заедно с баща ми и започнахме да правим билбордове, но имахме по-малко хора.

Апартаментът на центъра банката си го взема, заради оранжерията, защото бяхме теглили заем от банката в размер на 350 000 лв. Аз нямах право да ги тегля тези пари, баща ми ги тегли, защото аз не съм управител на фирмата. Апартаментът замина, за да изплатим оранжерията. Това стана на 08.03.1993 г.

След това работихме, печелихме, и с парите, които аз съм получавал строих къща. С неговите пари аз не знам той какво е правил. Той не е купил една торба цимент за тази къща.

Започнахме да строим 1993-1994 г., помня го, защото още бях с патериците и малко след това сме започнали да строим. Майка ми започна с татко да строи и аз съм им помагал за първия етаж. Аз съм купувал гредите, аз съм редил арматурата. Съпругът на сестра ми дойде и поиска да му дам гредите, след като свършихме къщата и аз му ги дадох, и той ги продаде. Говоря за подпорните греди.

Започнах да оправям първия етаж, майка ми и баща ми се скараха, защото загубиха 2 всичко, което имаме и някой трябваше да бъде виновен, явно с течение на времето аз излязох виновен и цялата вина се прехвърли на мен, и до ден днешен, което не е вярно. Аз живях в ,,кораба“, татко беше в мазата, и правихме къщата. Аз започнах да правя първия етаж на имота на ,,П.“. Имотът се намира по пътя за с. Каменар от ляво и дясно има две автоморги и на двеста метра от ляво има триетажна къща със зелен покрив, излиза на двата пътя на ул.

Н.П.“ и на ул. ,,П.“, т.е. къщата е на ъгъл.

Целия първи етаж като инвестиция и като средства аз съм го направил, баща ми е помагал. Чичо и неговият приятел помагаха и шпакловаха, аз съм обзавел и съм направил целия етаж. През 1995 г. майка прати някакви пари на баща ми. Майка ми замина за Гърция мисля, че през 1994 г., не съм сигурен за точната година, но е след 1994 г., някъде там. Майка ми прати пари на баща ми и той купи един камион с тухли. Това е помощта, която съм видял от майка ми. След това през 2001-2002 г. ми купи плочки за третия етаж и един гардероб.

Това са помощите, които аз съм получавал от майка ми.

Вторият етаж се започна да се строи 1996 г. началото. Тогава се жених повторно и по снимките, които извадих се вижда, че етажите са на тухли и няма покрив. Не мога да кажа кога точно го направих покрива. Съпругата ми имаше достатъчно спестени пари и ми помогна да завърша покрива, т.е. тя го плати, с нейните пари.

През 2001 г. майка ми се върна за пръв път в България със съпруга си. Да, върна се с нейния си съпруг. Този господин /ищецът посочва ответника С. К./ е старият й съпруг, тя се води с друго име – г-жа К.. Тогава майка ми си дойде на вилата, аз и съпругата ми се качихме на третия етаж в една импровизирана спалня, нямаше стълба дори, имаше т.н.

,,дървен трап“ и се качвахме по него, имаше една кухня, а баща ми продължи да си е в мазата. Майка ми дойде с внучката си и беше в продължение на повече от месец, след което баща ми се качи на първия етаж.

Аз съм оставил на моите родители готово обзаведено жилище, с абсолютно всичко.

Говоря за първия етаж, към който нямам претенции, но той е 76 кв. м и прилежаща маза от 22.6 кв. м.

След договора за делба поземленият имот стана половината на сестра ми и половината на мен. Това е след дарението от 2013 г. По време на строителството цялата земя беше собственост на майка ми. През 2013 г., денят в който тя ми прехвърли половината земя трябваше цялата да ми я прехвърли, така бяха уговорките, но като влязохме при нотариуса тя се разрева и каза, че ще прехвърли половината земя на сестра ми. Аз казах Ок, нека да бъде така, но не знам защо. Защото не можела да си дели децата. Уговорките бяха да ми прехвърли целия имот, защото цялата къща остава за мен, защото аз съм я строил. Това е моята къща.

Сестра ми като обезщетение, затова, че аз и баща ми прахосахме апартамента на центъра, майка ми й построи къща. Като се тръгне по пътя за с. Каменар, от ляво има една къща на четири етажа, която е 140 кв. м, тя е строена от майка ми. Първият етаж трябваше да е на нейно име, втория етаж на С., третия етаж на сестра ми и таванския етаж да е общ, на 3 тях тримата. Майка ми строи тази къща с парите от Гърция. Строежа на тяхната къща започна след 1996 г. Когато майка ми се ожени за К., той купи апартамент на сестра ми в Кайсиева градина, аз съм ходил да помагам да правя външната врата, каквото съм можал като брат съм направил и съм помагал. Сестра ми продаде този апартамент и започна да строи къща в П., в имота от съпруга й. Майка ми, както е била в Гърция всичките си спестявания е пращала на сестра ми. На мен ми е пращала, да, за Нова година 20 марки.

По професия съм заварчик и Ви казах, че работих във фирмата на баща ми, той ми беше шеф. Идваше на даден обект, за да направи снимки, а аз купувам материалите и го правя с моите работници, защото те са мои, аз ги управлявам. Отиваме, монтираме даден билборд, правят се снимки, пише се фактура, татко взима парите и ми дава част от тях като трудово възнаграждение. Нашата грешка беше, че последните билбордове, които направихме бяха за избора на Жельо Желев, т.е. бяха с лика на Жельо Желев, след това спряха да ни дават работа. След това работата секна. Това беше отдавна. С фирмата на баща ми работихме много малко време.

След това не съм спирал да работя, работил съм в ,,Метални конструкции", в няколко фирми съм работил. През 1996 г. Живко Желев ме накара да направим с баща ми първата газ станция и след това започнах да правя газ станции. Това работих до 2004 г. след това създадох моя фирма и си работи с нея. Фирмата се казва – ,,Газ Кинетикс“ ООД, работих заедно с колега, който почина.

През 1996 г. може и да е имала покрив къщата, но към края на годината. На снимките от сватбата ни се вижда, че няма покрив, може би съм го направил до края на годината, защото съпругата ми имаше спестени пари и с нейни пари е направен.

През 2013 г. се съгласих дарението да е на мен и на сестра ми, и получавам пълномощно. Когато майка ми ми дарява на мен половината земя в същия ден ми прави пълномощно, за да мога аз да извадя търпимост, защото къщата няма никакви документи. В това пълномощно цялата къща остава за мен, като аз трябва да запазя правото на ползване на баща ми и на сестра ми върху първия етаж. В пълномощното е записано така. Обърнах се към татко и го питах дали е правилно сестра ми да има право на ползване и той ми каза:

,,Да“. От нея дата аз спрях да му давам пари, дотогава го издържах. Малко повече от нужното получи сестра ми.

Сестра ми, след като получи земя, поиска и половината от първия етаж. Тогава спрях да говоря с майка ми и сестра ми.

През 2017-2018 г. преди да започнем да водим делото аз направих един проект, който беше за търпимост на цялата къща. След това сестра ми поиска половината от първия етаж.

От 2016 г. има изготвен проект от няколко части, за да получа търпимост за къщата.

Къщата не подлежи на събаряне. Всички разходи, които са направени за къщата са правени от мен.

През 2013 г. половината земя е дарена на мен, а другата половина на сестра ми и през 2018 г., за да получа търпимост на имота, т.к. минаваше кабел за високо напрежение ми 4 върнаха първия проект от енергото, исках да местя стълба и ми казаха една цена... Тогава подадох нови документи и години след това получих търпимост. Направих проект и го дадох на баща ми, сестра ми да го разпише и да отиде при нотариус, защото има половината земя, запазва правото на ползване на половината от първия етаж, аз запазвам правото на ползване на другата половина на майка ми и баща ми, втори и трети етаж и гаража са мои.

Така чаках шест месеца, след това тръгна първото дело, защото аз не съм съгласен майка ми да направи дарение. Ако се бях съгласил майка ми да ми направи дарение тя щеше да ми дари цялата къща. Не съм съгласен на дарение, защото аз съм строил и не мога да приема някой да ми дари нещо, което аз съм строил. Аз съм го строил и съм го ползвал. Ако аз не бях направил тая търпимост щеше да е съборена цялата къща.

През 2019 г. има един инвестиционен проект, който се направи, защото имахме вече две дела. На второто дело стана ясно, че този имот подлежи на етажна собственост, на първия етаж са майка ми и баща ми, на втория и третия етаж сме аз и жена ми. След това има изготвено второ пълномощно и следващ инвестиционен проект, с който деля къщата на четири - по етажи и гараж.

Адв. В.: Моля да допуснете въпрос към ищеца: От кога ищецът и съпругата му живеят в имота на втори и трети етажи?

СЪДЪТ допуска поставения въпрос.

Ищ. К.: На втори и трети етаж се нанесохме може би година след сключването на брака ни, живяхме в една от стаите на третия етаж.

На втори и трети етаж има по едно жилище, които аз заключих. Заключих ги, откакто монтирах вратите, което стана през 1996-1997 г. Същото се отнася и за гаража. Жена ми и дъщеря ми имат ключове. До скоро колегите ми имаха ключ от гаража, защото те трябваше да го отключват и да взимат инструменти. Гаражът е построен успоредно с първия етаж, на една и съща плоча са, но е самостоятелен обект и от 2013 г. му плащам данъци.