Определение № 2410 от 28.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2410 гр. София, 28.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Петя Хорозова Частно касационно търговско дело № 20258003900728 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от „Макс контрол ауто“ ЕООД, ЕИК 201711254, гр. София, чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 319 от 05.02.2025 г. по в. ч. гр. д. № 74/2025 г. по описа на Софийски апелативен съд, с коeто са потвърдени: 1. определение № 4028 от 21.10.2024 г. по т. д. № 222/2024 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-6 състав за прекратяване на производството по делото поради липса на международна компетентност, на основание чл. 25, ал. 1, т. „а“ от Регламент (ЕС) 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела; 2. определение № 4387 от 13.11.2024 г. по същото дело за отстраняване на очевидна фактическа грешка в определение № 4028 от 21.10.2024 г., касаеща волята на съда да присъди разноски в полза на „Аутохаус Табор“ ГмбХ (Autohaus tabor GmbH) в размер на 18 580 лв.

В частната касационна жалба се правят оплаквания, че първото въззивно определение е незаконосъобразно и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна. По подробно изложени съображения относно сключения между страните договор и общи условия към него се поддържа неправилност на извода на въззивния съд, че страните по спора са определили място на получаване на поръчаните автомобили в Ахерн, Фрайбург и Кел, от което се извеждало, че мястото за доставка е на територията на Федерална република Германия и компетентен да разгледа спора е съд на територията на тази държава. Твърди се, че компетентен да разгледа спора е Софийският градски 1 съд на основание чл. 7, т. 1, б. „а“ от Регламент (ЕС) 1215/2012 г., тъй като от представените по делото доказателства може да се направи обоснован извод, че мястото на доставка и изпълнение на сключения между страните договор не е посоченото в общите условия – централен офис на продавача, а е на адрес в гр. София, съгласно уговорките по договора от 19.08.2021 г. При формиране на извод, че страните са договорили място за доставка съобразно общите условия, приложени към офертата, съдът не е съобразил, че по делото липсват данни за приемането на тези условия от ищеца - купувач, както и е игнорирал своевременно направените възражения в тази връзка и необходимостта от пълно и всестранно тълкуване на волята на страните по договора. Поддържа се липса на предвидена договорна подсъдност, която да дерогира избраната от ищеца.

Относно частта на въззивното определение, с която е потвърдено присъждането в полза на ответника на съдебно-деловодни разноски, частният жалбоподател прави оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост, аргументирана с доводи, че в настоящия случай разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК не намира приложение, т. к. производството е прекратено не поради липса на основание за завеждане на иска, а заради извода, че не е налице международна компетентност на българския съд; че от представените доказателства не може да се заключи, че претендираното адвокатско възнаграждение е действително заплатено; евентуално, че възнаграждението е прекомерно с оглед действителната фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия и поведението на страните, поради което моли за намаляването му до предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв минимум.

В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по следните въпроси: 1 . Допустима ли е клауза за определяне на компетентна съдебна юрисдикция в общи условия, когато в подписания между страните договор за международна доставка/поръчка не е налице изрично препращане към общите условия, съдържащи тази клауза?; 2. Допустима ли е клауза за определяне на компетентна съдебна юрисдикция в общи условия, когато не са налице данни за нейното изрично и индивидуално договаряне в договора за международна доставка/поръчка?; 3 . Допустимо ли е присъждането на адвокатско възнаграждение при прекратяване на делото поради липса на компетентност на сезирания съд? и 4 . Годно да докаже плащането на адвокатското възнаграждение ли е извлечение от банкова сметка, което не съдържа данни за основанието на плащането, както и печат и подпис на банката?

Твърди се, че първите два въпроса са разрешени от въззивния съд в противоречие с практика на СЕС – решение от 28 юни 2017 г. по дело C436/16 (Georgios Leventis and Nikolaos Vafeias – Malcon срещу Navigation Co.

Ltd and Brave Bulk Transport Ltd), решение от 7 юли 2016 г. по дело C-222/15 (Hőszig Kft. срещу Alstom Power Thermal Services), решение от 16 март 1999 г. по дело C‑159/97 (Castelletti Spedizioni Internazionali SpA срещу Hugo Trumpy 2

SpA) и решение от 20 април 2016 г. по дело C‑366/13 (Profit Investment SIM SpA, en liquidation срещу Stefano Ossi и др.). По отношение на третия и четвъртия въпрос се релевира допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, без да се сочи конкретна практика на ВКС, вкл. задължителна такава, в противоречие с която да се е произнесъл въззивният съд.

На самостоятелно основание се моли определението да бъде допуснато до инстанционен контрол и поради очевидната му неправилност съгласно чл.

280, ал. 2, предл. трето ГПК.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК против частната касационна жалба е постъпил писмен отговор от „Аутохаус Табор“ ГмбХ (Autohaus tabor GmbH), дружество, регистрирано във Федерална република **********чрез процесуалните му пълномощници, съдържащ подробно становище за неоснователност на искането за достъп до касационен контрол, евентуално – за неоснователност на частната касационна жалба. В отговора се излага, че сключеният между страните договор във формата на проформа-фактура, съдържаща и специални указания към купувача, изрично препраща към условията и сроковете на продавача, в които е регламентирана клаузата за определяне на компетентен съд, и тези условия са непосредствено предоставени на купувача заедно с проформа-фактурата. С оглед горното счита, че в случая решаващо за определяне на компетентния съд е седалището и адресът на управление на продавача, като приложение намира разпоредбата на чл. 25 вр. с чл. 7, ал. 1, б. „б“ от Регламент (ЕС) 1215/2012 г.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид доводите на страните по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК и данните по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима – изхожда от легитимирана страна, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.

За да се произнесе в обжалвания смисъл въззивният съдебен състав е посочил, че производството по т. д. № 222/2024 г. по описа на Софийски градски съд е образувано по искова молба на „Макс контрол ауто“ ЕООД срещу „Аутохаус Табор“ ГмбХ за присъждане на обезщетение за претърпени вреди (първоначално като неустойка) в размер на 218 500 евро, ведно със законната лихва, по договор от 19.08.2021 г., като твърденията на ищеца са, че ответното дружество виновно не е изпълнило задължението си за доставка на 50 бр. автомобила – предоставил е такива с бензинови двигатели, вместо договорените „Тойота“, модел „Корола седан хибрид“. След като на ответника са връчени преписи от исковата молба и приложенията, същият е подал в срок писмен отговор, в който своевременно е възразил срещу компетентността на българския съд да разгледа правния спор.

За безспорно установено по делото въззивният съд е приел: наличието на възникнало между страните валидно правоотношение по договор за покупкопродажба на 50 автомобила, съгласно представените от ищеца и неподписани 3 от страните - превод на български език от проформа/обвързаща поръчка от 19.08.2021 г. и условия за тяхната продажба; извършеното от ищеца в полза на ответника плащане на сумата от 25 000 евро, представляваща първоначална вноска от 500 евро за всеки един автомобил по договора; обстоятелството, че е посочено място на получаване на процесните автомобили – Ахерн, Фрайбург и Кел (градове във Федерална република Германия), както и че следва да се обърне внимание на сроковете и условията (за доставка на купувача).

При тези данни съдът е намерил за неоснователни твърденията, че страните не са уговорили местна договорна подсъдност, която да дерогира избраната от ищеца пред българския съд, определена съобразно мястото на доставка в седалището на ищеца в Република България, съгласно чл. 7, ал. 1, б.

„а“ от Регламент (ЕС) 1215/2012 г.

Съставът на Софийския апелативен съд е посочил, че Регламент (ЕС) 1215/2012 г. регламентира правила на обща компетентност – чл. 4, на специална компетентност – чл. 7, на компетентност в полза на по-слабата страна (раздели 3, 4 и 5), на изключителна компетентност – чл. 24, изрично договорена компетентност, която не може да дерогира изключителната компетентност – чл. 25, и компетентност извън посочените – чл. 26. Извън компетентността, която произтича от други разпоредби на Регламента, компетентен е този съд на държавата членка, пред който се яви ответникът, като това правило не се прилага, когато ответникът се явява, за да оспори компетентността на съда или когато друг съд има изключителна компетентност по силата на чл. 24. Когато ответникът се яви и своевременно оспори компетентността на съда, производството следва да бъде прекратено.

Съобразявайки тези разпоредби, въззивният съд е приел, че в чл. VІІІ от условията на продавача към поръчката изрично е уговорено като място на юрисдикцията за всички настоящи и бъдещи спорове – централния офис на продавача (гр. Ахерн, ФРГ), и това представлява изрична уговорка за определяне на компетентен съд, поради което приложение следва да намери разпоредбата на чл. 25 вр. с чл. 7, ал. 1, б. „б“ от Регламент (ЕС) 1215/2012 г.

Освен това въззивната инстанция е приела, че страните изрично са договорили за място на доставка три града във ФРГ, поради което приложение би следвало да намери разпоредбата на чл. 7, ал. 1, б. „а“ от Регламент (ЕС) 1215/2012 г., която представлява уговорка за мястото на изпълнение на процесното задължение. С оглед доводите на ищеца, че страните по делото са уговорили за място на изпълнение по седалището му в България съдът е приел, че видно от текста на поръчката, наименованието и седалището на ищеца са посочени в уводната част, което представлява посочване на наименованието и адреса на управление на купувача и е идентично на посочването им от продавача, като по никакъв начин не може да се приеме, че това е и мястото на изпълнение на задължението на ответника, защото страните изрично са уговорили място на получаване (доставка), което следва да се приеме и за място на изпълнение на задължението на ответника да 4 достави уговореното количество автомобили. Следователно, според въззивния съд, и в тази хипотеза компетентен е съдът във ФРГ.

За да потвърди постановеното от първоинстанционния съд определение за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в прекратителното определение и присъждане на разноски на ответника, въззивният съдебен състав е намерил за неоснователно твърдението на ищеца, че по делото няма доказателства за действителното заплащане на договореното от ответника адвокатско възнаграждение. Позовал се е на договор за правна защита и съдействие от 26.06.2024 г., видно от който ответникът е договорил адв. възнаграждение в размер на 9 500 евро без ДДС (11 400 евро с ДДС), за което е издадена фактура № 684/09.07.2024 г., но не е начислен ДДС, като съобразно извлечение от банковата сметка на ответника сумата от 9 500 евро е заплатена по банков път на 18.07.2024 г.

Въззивният съд не е споделил и довода, че ответникът е станал повод за завеждане на делото с извънпроцесуалното си поведение, посочвайки, че неправилно се смесват пасивната процесуална легитимация на ответника, която е въпрос по същество на правния спор, с липсата на международна компетентност на българския съд да разгледа правния спор, като липсата на международна компетентност има за правна последица прекратяване на производството пред българския съд и ангажиране на отговорността на ищеца за сторените от ответника разноски, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.