Решение № 2 от 02.01.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Благоевград, 02.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Татяна Д. Богоева М. при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева М. Гражданско дело № 20251210101104 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, подадена от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133 със седалище и адрес: гр. ***** представлявано от управителите *****, чрез юрк. ***** - пълномощник на управителите, срещу М. Г. М., **********, с адрес гр.*****, като е предявен положителен установителен иск - за установяване дължимост на вземане по оспорена заповед за изпълнение пр.основание чл.422 в. с чл.415 вр. с чл.410 от ГПК.

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което се признае за установено, че М. Г. М., **********, дължи на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК:

203374133, със седалище и адрес: гр. ***** представлявано от управителите *****, сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

№ 3463/2024 г., а именно сумата в общ размер от 650.92 лв., формирана както следва: главница в размер на 372.97 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 23.61 лв. за периода от 13.07.2019 г до 13.01.2020 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 254.34 лв. за период от 13.07.2019 г. до 12.12.2024 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Претендират се сторените разноски.

Твърди се в исковата молба, че във връзка с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е било образувано ч.гр.д. № 3463/2024г. по описа на Районен съд Благоевград, по което е тиздадена заповед за изпълнение за претендираните суми. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.

47, ал. 5, ГПК, като в законоустановения срок, „АПС Бета България“ с ЕИК: 203374133 е предявило настоящия иск.

Твърди се, в исковата молба, че на 13.07.2019 година М. Г. М., **********, е сключила Договор за потребителски кредит № 560864 със „Стик Кредит“ АД, по силата на който е получил сумата от 600 лева, срещу което се съгласил да върне 6 броя вноски по 171,55 лв. в срок до 13.01.2020г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит, с фиксиран 1 лихвен процент в размер на 36 %, както и годишен процент на разходите в размер на 47.92 %.

Сочи се, че съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Сочи се, че страни по договора за паричен заем са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност.

Навежда се, че от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № 560864 на 13.07.2019 г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Навежда се, че разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по- малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните, като се твърди, че в случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване, поради което се обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.

Посочва се, че в чл. 51 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „Стик - Кредит“ АД да уведомява ответника чрез писма, покани, съобщения или други документи, като същите ще се считат за получени от потребителя, ако бъдат изпратени посредством писмени съобщения в електронен вид до телефонния номер (SMS), на email адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от потребителя при подписването на договора за кредит.

Навежда се, че горепосочените договори са по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, като договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. Сочи се, че при сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон, а съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, се иска да бъде прието, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.

Твърди се, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.

Твърди се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 22.03.2024 г. „Стик Кредит“ АД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. *****.

2

Твърди се, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

Навежда се, че връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика се посочва, че няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което според ответника същото следва да се счита надлежно извършено.

Ако се приеме от съда, че уведомяването на ответника на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, се иска да бъде прието за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба, като в тази насока се цитира съдебна практика.

Твърди се, че към настоящия момент задължението все още не е погасено.

С Разпореждане № 1912/30.05.2025г. съдията докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпрати на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.

131, ал. 2 от ГПК.

Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на ответника на установения по делото адрес по адресна справка от НБД Население. Съобщението за връчване на исковата молба е върнато в цялост с отбелязване, че лицето не е открито на посочения адрес, като по данни на съседи работи и живее в гр. София. Изискана е справка за адресната регистрация на ответника от НБД Население, като видно от представената такава е, че постоянния и настоящ адрес на ответника е този, на който е изпратено съобщението.

Изискана е справка от ТД на НАП за наличието на действащ трудов договор, видно от постъпилата такава лицето няма регистриран действащ трудов договор. Направен е опит за уведомяване по телефон и чрез имейл, който е неуспешен.

С разпореждане съдът е разпоредил съобщението да бъде връчено по реда на чл.47, ал. 1 ГПК - чрез залепване на уведомление, на постоянния и настоящия адрес на ответника.

На 30.07.2025г. връчителят е залепил на постоянен и настоящия адрес по адресната справка на ответника уведомление по реда на чл. 47, ал.1 ГПК. Съдебните книжа са били на разположение в канцеларията на БРС, като в законоустановения двуседмичен срок, считано от залепването ответникът или упълномощено от него лице не се е явил, за да ги получи.

С оглед на това с Определение № 1588/01.09.2025г. Районен съд Благоевград на основание чл. 25, ал. 1 от Закона за правната помощ /ЗПП/във връзка с чл.47, ал.6 от ГПК е предоставил правна помощ под формата на процесуално представителство по гр. дело № 1104/2025г. на ответника М. Г. М. ЕГН: **********, като е изискал от АК Благоевград определяне на адвокат, който да бъде назначен за особен представител на последния. С Определение № 2210/31.10.2024г. съдът е назначил адв. Г. В. Г., към АК Благоевград, вписана под № 8980 в Националния регистър за правна помощ, за особен представител на ответника М. Г. М. ЕГН: **********, по гр.дело № 1104/2025г. по описа на РС - Благоевград до приключване на делото пред всички съдебни инстанции

3

Съобщението е връчено на 18.09.2025г. на особения представител, като видно от материалите по делото в указания едномесечен срок от получаване на съобщението на 15.10.2025 г. по делото е депозиран писмен отговор по заявената искова молба от назначения особен представител. Със същия се оспорват предявените искове като неоснователни и недоказани по основание и размер. Прави се възражение за нищожност на договора, поради неравноправни клаузи, че няма доказателства за сключен договор, за предаване на сумата, че е връчена цесията, че е прехвърлено именно процесното вземане.

Оспорват се всички факти и обстоятелства, въз основа на които ищцовото дружество твърди, че между ответницата М. Г. М. и „СТИК- КРЕДИТ" АД е сключен договор за потребителски кредит с №560864 от 13.07.2019г., като се твърди, че не е спазена формата за действителност предвидена към момента на действащото законодателство.

Оспорва се цялото съдържанието по основание и размер, тъй като от представените писмени доказателства по делото не става ясно, кога, как и по какъв начин са изчислени посочените в исковата молба размер на главницата, падеж, възнаградителна лихва, лихва за забава, неустойки, как са начислени въпросните лихви и кога е настъпило събитието за предсрочна изискуемост на сумите, поради което се иска от съда да оставите без уважение предявените искове.

Оспорват се всички факти и обстоятелства, въз основа на които ищцовото дружество твърди, че ответницата е получила, запознавала и се е съгласила предварително със всички условия по договора за потребителски кредит и тарифите на „СТИК- КРЕДИТ" АД. Оспорва се, че реално и в действителност е предоставило на ответницата сума в размер на 600 лв. по договор за потребителски кредит №560864 от 13.07.2019г. Оспорват се всички факти и обстоятелства въз основа на които ищцовото дружество твърди, че договорът за цесия от 22.03.2024 год. е съобщен на ответницата по делото. Наведа се, че ответницата никога не е узнала за тази цесия не и е било съобщено както по начин посочен в исковата молба, както и по начините посочени в обстоятелствената частна исковата молба, така и по който и да е друг от законоустановените начини. Оспорват се всички факти и обстоятелства, въз основа на които ищцовото дружество твърди, че е встъпило в правата на кредитора „СТИККРЕДИТ" АД по договор за потребителски кредит №560864 от 13.07.2019г. не издължаването му, цедирането на вземанията и придобиване качеството на кредитор от ищцовото дружество спрямо М. Г. М. по делото.