Решение № 8 от 08.01.2024, Районен съд - Брезник
- Съд
- Районен съд - Брезник
- Дело
- Гражданско дело 333/2023
- Вид
- Решение № 8
- Подписан
- 08.01.2024
- Състав
- ВЕСЕЛИН КИРИЛОВ ХАЙДУШКИ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 343б, ал. 1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№8 гр. Брезник, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, II -РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ВЕСЕЛИН К. ХАЙДУШКИ при участието на секретаря МАРИЯНА Р. ГИГОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИН К. ХАЙДУШКИ Гражданско дело № 20231710100333 по описа за 2023 година
Производството е по иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба от Р. Г. П., с ЕГН: ********** с постоянен адрес:
************ против Прокуратурата на Република Българи, с адрес гр. София, бул. Витоша № 2.
Ищецът твърди, че с постановление от 03.09.2020 г. на разследващ полицай при РУ – Трън е бил привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство – № 10/2020 г. по описа на РУ – гр. Трън за това, че на 25.03.2020г. в гр. Трън, по ул. „Мусалевска“ е управлявал МПС- лек автомобил марка „Форд“ модел „Ка“, с рег. № РК ******* ВН, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.89 на хиляда, установено по надлежен ред /Протокол за химическо изследване № 128 от 31.03.2020г. на НТЛ ЕКД при ОДМВР – гр. Перник/– престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. С посоченото постановление не е взета мярка за неотклонение спрямо ищеца. С присъда от № 9 от 09.04.2021 г. на Трънския районен съд, постановена по НОХД № 41/2020 г. по описа на ТРС е бил признат за невинен и оправдан, като обвинението е изменено в о.с.з. на 11.12.2020г. за деяние по чл. 343б, ал. 2, във вр. ал. 1 от НК /в повторност/. РП-Перник е депозирала протест срещу така постановената оправдателна присъда.
Същата е била потвърдена с решене № 48/13.07.2021 г. по ВНОХД № 176/2021 г. по описа на Окръжен съд Перник и е влязла в сила на 13.07.2021 г.
Сочи, че в резултат на неоснователно повдигнатото му обвинение е претърпял силен стрес и притеснение, особено в периода от повдигане на обвинението до приключване на делото пред двете съдебни инстанции. Повдигнатото срещу него обвинение е станало достояние на хора в гр.
Трън, където ищеца живеел. За изминалият период от близо десет месеца, ищецът е преживял стрес, страх от изхода на наказателното производство и редица неприятии емоции, които оценяват като нанесени му нематериални вреди. Въпреки произнасянето на Окръжен съд Перник с окончателна, влязла в сила присъда, неподлежаща на обжалване, в продължение на още 4 месеца, 1 запорираният автомобил, собственост на Р. Г. П. продължавал да е задържан и с наложен запор. На 12.10.21г., по молба на П. до Районен съд Трън, процесният автомобил е бил върнат на собственика му, след незаконосъобразно и неоснователно задържане за период от година и седем месеца. В този период П. е бил лишен от владение над собственият си автомобил и не е можел да го използва, което му е нанесло нематериални вреди. Едва на 9.12.21г., държавният съдебен изпълнител при Районен съд Трън, в следствие на постьпила молба с вх. № 570/07.12.21г., разпорежда вдигане на наложеният по изп. дело 20201740400010 обезпечителен запор на собственият автомобил на Р. П., а именно - „Форд", модел „Ка", с per № РК ******* ВН. Едва тогава, година и девет месеца след претърпяното ПТП, ищецът успява да върне владението си над собственият му автомобил.
Междувременно, съгласно законодателството на Република България, автомобилът е снет от регистрация от КАТ Перник и се налага да бъде регистриран отново. Това носи още допълнителни негативни емоции на П.. В следствие на незаконосъобразните действия на Прокуратурата на Република България, в частност - Районна Прокуратура Перник, Р. Г. П. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в изживени душевни страдания- унижение, страх, паника, ужас и несигурност за собственото си физическо и психическо бъдеще и благосъстояние.
Поради предходни нереабилитирани към 21.03.2020г. осъждания, П. е бил изправен пред опасността да получи ефективно наказание и да влезе в затвора, което допълнително го е стресирало и е предизвикало негативни емоции в него.
В един продължителен период от време - година и три месеца, ищеца е имал протрахирана реакция на стрес и страх. Продължилото дори и след оправдаването му от съда задържане на автомобилът му, продължило година и девет месеца, също причинява притеснения у П., който се чувствал безпомощен да върне собствеността си, а също така му е причинило затруднения да се придвижва и да си намери работа. Допълнителен стресиращ фактор е фактът, че по време на задържането на автомобилът му, след запора, иницииран от Прокуратурата на РБ, в лицето на РП Перник, автомобилът на П. е бил свален от регистрация и се е налагало повторното му регистриране, което е довело до нови притеснения и негативни емоции у него.
Искането към съда е да осъди ответника да му заплати сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинени от образуваното срещу ищеца наказателно производство по ДП № 10/2020г. по описа на РУ Трън, пр. пр. № 965/2020г. по описа на РП Перник по което е образувано НОХД № 41/2020г. по описа на РС Трън по което с присъда от 09.04.2021г. е оправдан, ведно със законната лихва върху сумата от датата на влизане на присъдата в сила- 13.07.2021 г. до окончателното изплащане;
Да бъде осъден ответника да заплати на ищеца- Р. Г. П. сумата от 2 600лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в стойността на заплатените от ищеца адвокатско възнаграждение по образуваното срещу него НОХД № 41/2020г. по описа на РС Трън и по ВНОХД № 176/2021 г. по описа на Окръжен съд Перник. Претендират се разноски в настоящето дело.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна. Предявените искове са оспорени по основание и размер. Наведено е твърдение, че между повдигнатото срещу ищеца обвинение и заявените от него негативни емоционални изживявания, отсъства причинноследствена връзка. Сочи се, че досъдебното производство, във връзка с повдигнатото обвинение е протекло в кратки срокове, като ответникът в досъдебната и съдебната фаза не е разпространявал 2 каквато и да било информация за него. В хода на съдебното производство не са присъствали други лица, освен участниците в процеса. Затова счита, че не следва да отговаря за евентуално уронен авторитет на ищеца в обществото.
Оспорва се размера на предявения иск. Изразено е становище за прекомерност на претендираното обезщетение. Предвид изложените съображения ответникът намира, че предявената претенция в размер на 5 000 лева е прекомерна и не е съобразена с разпоредбата на чл.
52 ЗЗД и трайната съдебна практика.
Искането към съда е да уважи заявените в отговора възражения.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния му представител адв. М. К. от САК, поддържа предявените искове. Моли съда да ги уважи в цялост.
В съдебно заседание ответника Прокуратурата на Република България, чрез Районна прокуратура – Перник и процесуалния си представител прокурор, участващ в производството и в качеството на контролираща страна по смисъла на чл. 10., ал. 1 от ЗОДОВ оспорва предявения от ищеца иск, като неоснователен и недоказан по изложените съображения в подадения писмен отговор. Моли да бъде отхвърлена исковата претенция като неоснователна и недоказана по основание и размер, ако съдът счетял, че са налице предпоставките за обезщетение, то размерът да бъде определен съгласно чл. 52 от ЗЗД по справедливост.
Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намери следното:
Искът е предявен от надлежно процесуално легитимирано лице и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим.
Разгледан по същество е частично основателен по следните съображения:
Съгласно правилата на чл. 154 от ГПК , във вр. с чл. 2, ал. 3 от ЗОДОВ за уважаване на предявения иск в тежест на ищеца да установи, че е бил обвинен в извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда, в причинна връзка, с което обвинение е претърпял неимуществени вреди.
От приложеното по делото НОХД 41/2020 г. по описа на Трънски районен съд и от ДП № 10/2020г. по описа на РУ Трън, се установява, че на 03.09.2020 г. с постановление на разследващ полицай при РУ – Трън е бил привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство – № 10/2020 г. по описа на РУ – гр. Трън за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. С посоченото постановление не е взета мярка за неотклонение спрямо ищеца.
Действията по разследването са приключили на 21.10.2020 г., когато разследващият полицай е изготвил- мнение за предаване на съд. Обвинителен акт е внесен в Трънският районен съд от наблюдаващия прокурор при Районна прокуратура Перник на 27.10.2020 г. След проведени шест съдебни заседания, отлагани поради нередовно призоваване на страните и неявяване на свидетели, първоинстанционното производство по делото е приключило на 09.04.2021 г., когато с постановената присъда съдът е признал подсъдимият Р. Г. П. за невинен по повдигнатото му обвинение в престъпление по чл. 343б, ал. 2, във вр. ал. 1 от НК и го е оправдал.
Срещу постановената присъда на 13.04.2021 г. е бил депозиран протест от прокурор при Районна прокуратура Перник. Въззивното производство пред Окръжен съд Перник е протекло в едно съдебно заседание и е приключило с постановено на 13.07.2021 г. решение, с което е потвърдена първоинстанционната оправдателна присъда. Решението на въззивния съд, като 3 необжалваемо е влязло в сила на 13.07.2021 г.
Наличието на повдигнато обвинение, по което Р. Г. П. е оправдан обоснова предпоставките за ангажиране отговорността на Прокуратурата на РБ, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ .
Съгласно чл. 4 ЗОДОВ на обезщетение подлежат всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконно повдигнатото обвинение, т. е. на обезвреда подлежат само онези вреди, настъпването на които е сигурно и закономерно следствие от незаконосъобразната наказателна репресия.
При определяне размера на обезщетението съгласно чл. 52 ЗЗД , настоящият състав съобразява, че страхът от наказателна отговорност и дискомфорта от упражнената принуда са емоционални страдания, които са освен фактическа последица, но така също и правна последица, тъй като целта на наказанието е да възбуди страх, а на принудата да подчини. Правните последици са включени в диспозицията на правната норма и не се доказват, за тях се прави извод от приложението на закона. Ето защо, когато се претендира обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение, ищецът не е длъжен да твърди и доказва преживения обичаен страх от наказателната отговорност и получения обичаен дискомфорт от упражнената принуда, като притеснения, страх от бъдещия изход на делото, неудобство, напрежение в семейния и социалния кръг. За всички останали болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, е необходимо да има твърдения и доказателства, съгласно правилото, че ищецът е длъжен да докаже основанието на иска и съдът може да ги уважи само при успешно проведено от ищеца главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка. В тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо, което в случая е станало с незаконосъобразното обвинение, с което искът е доказан по основание, като в тежест на пострадалия е да докаже всяко свое негативно изживяване (в гореизложения смисъл е и Решение № 53 от 7.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3528/2018 г., III г. о., ГК и др.).
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел, предявяването на горепосоченото обвинение за извършено престъпление от общ характер се е отразило на Р. Г. П. крайно неблагоприятно в емоционален аспект. Същият претърпял морален тормоз, рефлектиращ върху честта, психоемоционалното му състояние и достойнството му, затворил се, не искал да излиза, притеснявал се какво ще говорят хората за него, бил под стрес от постоянната наказателна репресия, изпаднал в депресивно състояние, отчуждил се от света, имал затруднения с работата си тъй като колата му била задържана и разчитал на др. хора, а преди това бил изключително благ и общителен човек, накърнени били достойнството и честта му.