Определение № 2724 от 21.10.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2724 гр. София, 21.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно гражданско дело № 20251000502442 по описа за 2025 година Производството е по чл.274,ал.1,т.2 ГПК, във вр. с чл.83,ал.2.

Образувано е по частна жалба на ответника в първата инстанция „ГРИЙНЛАЙФ-ПРОПЪРТИ“-ЕООД против определение №13268 от 09.07.2025г., постановено по гр.д.№9517/2023г. на СГС, ГО, 1-12 състав, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за освобождаване от заплащане на държавна такса в полза на САС в размер на 2472,,30 лева по подадената въззивна жалба от 22.04.2025г.

Жалбоподателят поддържа незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди, че действително разпоредбата на чл.83,ал.2 ГПК се отнася само до ФЛ, които при наличие на посочените предпоставки могат да бъдат освободени от държавна такса. Но в практиката на ЕСПЧ било признато правото на ЮЛ да бъдат освободени изцяло или частично от д.т., като се сочат конкретни решения.

Твърди, че съдът не е обсъдил достатъчно твърденията за негативните последици от пандемията от COVID-19 и наличието на задължения на дружеството към банкови институции, които следва да обслужва. Освен това, дружеството било страна и по други дела със сходен предмет. Затова задълженията към банкови и публични институции, продължаването на работата по завършване на строежа и въвеждането в експлоатация на обектите в него и заплащането на държавни такси по делата вече му били непосилни и ограничава правата му да защити правата си в съда.Моли за отмяна на обжалваното определение и освобождаване от държавна такса по делото.

Препис от частната жалба е връчен на другата страна – ищцата П. Б., която в срок чрез пълномощника си адв.П. П. е депозирала писмен отговор, в 1 който развива доводи за неоснователност на частната жалба. Твърди, че първоинстанционният съд своевременно е указал на жалбоподателя да представи доказателства за финансовото състояние на търговското дружество, за да може да се прецени дали е във възможност или не да заплаща държавни такси и разноски в производството, съобразно цитираната от него практика на СЕС.

Твърди, че към момента на подаването на частната жалба дружеството е разполагало с десетки имоти, които прехвърлило на „Резидиа Груп“-АД през м.август 2025г. и с оглед на това обстоятелство няма как жалбоподателят да е бил в невъзможност да заплати определената от съда държавна такса за обжалване на решението, тъй като разполага със средства от постъпилите суми по продажните цени.

Моли за потвърждаване на определението като законосъобразно.

Претендира разноски в частното въззивно производство във връзка с изготвянето на отговор на частната жалба, което да бъде присъдено в полза на адв.П. на основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата, осъществил безплатна адвокатска помощ на жалбоподателката. Към отговора е приложен Договор за правна защита и съдействие, както и препис от Имотния регистър, установяващ извършването на коментираните в отговора продажби от жалбоподателя.

Софийският Апелативен съд като прецени данните по делото във връзка с оплакванията в частната жалба, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законния срок. Разгледана обаче по същество е неоснователна по следните съображения:

Настоящият жалбоподател „ГРИЙНЛАЙФ-ПРОПЪРТИ“-ЕООД, ответник в първата инстанция, е сезирал съда с молба по чл.83,ал.2 ГПК като е поискал да бъде освободен от заплащането на държавна такса по подадената въззивна жалба против първоинстанционното решение. Твърденията, посочени в молбата по чл.83,ал.2 ГПК до СГС, са идентични с тези, поддържани и в настоящата частна жалба. При условията на евентуалност е направено искане за продължаване срока за внасяне на дължимата държавна такса, на основание чл.63 ГПК.

Съдът е указал на молителя в едноседмичен срок да представи счетоводен баланс към 31.12.2024г., доказателства за пазарната стойност на активите на дружеството, както и на едноличния собственик на капитала, както и други доказателства, установяващи невъзможността на дружеството да внесе държавна такса по подадената въззивна жалба.

В указания срок доказателства, установяващи какво е финансовото състояние на дружеството, не са постъпили от молителя.

За да отхвърли молбата за освобождаване от държавна такса, съдът 2 се е позовал на константната практика на ВКС, с обсъдени в нея разрешения, дадени от ЕСПЧ и СЕС, приемаща по изключение, че и ЮЛ може да бъде освободено от заплащане на държавна такса, но само когато внасянето на таксата ще представлява за лицето непреодолимо препятствие за достъпа до съд и изискването й е несъвместимо с принципа на ефективната съдебна защита, закрепен в чл.47 от Хартата за основните свободи на ЕС. Съдът е приел, че в случая молителят не е ангажирал съответни доказателства, които да подкрепят твърдението му за трайна невъзможност да заплати ДТ в размер н а 2472,30 лева по подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, поради което е оставил молбата без уважение.

Въззивният съд намира определението за правилно и съобразено със закона и константната практика на ВКС.

Според разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид доходите на лицето и неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства.

От горното е видно, че разпоредбата на чл.83,ал.2 ГПК, която е императивна, предвижда възможност при определени условия и след преценката на посочените обстоятелства съдът да освободи дадено физическо лице от заплащането на държавна такса в производството. В настоящия случай обаче частният жалбоподател е юридическо лице, което препятства уважаването на молбата му за освобождаване от държавна такса. За юридическите лица законът не предвижда такава възможност.

Съдът е запознат с цитираната в частната жалба съдебна практика на ЕСПЧ и СЕС. Тази практика е обсъдена и от ВКС в Определение № 1787 / 2024г. по ч.т.д. № 1214/2024 г., II т.о., в което е обобщена и съдебната практика на ВКС до момента. В същото действително е прието, че в определени случаи е възможно освобождаване от държавна такса на юридически лица, въпреки отсъствието на разпоредба в националното законодателство на държавата членка, признаваща на юридическите лица правото на освобождаване от държавна такса за производствата пред съда.

ВКС обаче приема, че за юридическите лица, извън споровете за нарушаване на правото на ЕС, освобождаването от държавна такса не е гарантирано от императивни норми на правото на ЕС и е възможно по изключение тогава, когато внасянето на таксата ще представлява за лицето непреодолимо препятствие за достъпа до съд и изискването й е несъвместимо с принципа на ефективната съдебна защита, закрепен в чл. 47 от ХОПЕС.

Видно от представената молба за освобождаване от държавна такса за обжалване на първоинстанционното решение, жалбоподателят не е 3 представил каквито и да било доказателства, подкрепящи твърдението му за трайна невъзможност да заплати следващата се държавна такса в размер на 2 472,30 лева, която по разбиране на съда не е и непосилна и прекалено висока за едно търговско дружество, занимаващи се със строителство. Посочените от частния жалбоподател общоизвестни обстоятелства, създаващи затруднения на търговците при осъществяване на търговската им дейност, са валидни за всички, вкл. и за ФЛ. Затова случаят не е по-особен от останалите, като липсват представени доказателства в противоположната посока.

С оглед представените от насрещната страна писмени доказателства с отговора – извлечение от Имотния регистър, установяващо извършването през м.август 2025г. на разпоредителни сделки от дружеството жалбоподател – продажба на апартаменти на друго дружество, може да се направи извод, че дружеството е получило парична престация за това, поради което едва ли е в невъзможност да заплати държавната такса, която не е прекомерно висока.

Това налага обжалваното определение да бъда потвърдено. Частната жалба е неоснователна.

При този изход на делото ответникът по частната жалба има право на разноски за изготвянето на отговор, с оглед представения Договор за правна защита и съдействие. В същия е отразено, че адв.П. П. е оказал на ищцата безплатна правна помощ, поради което на същия следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата. Според чл.9,ал.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатското възнаграждение в случая съдът определя в размер на 400 лева.

Така мотивиран, Софийският Апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №13268 от 09.07.2025г., постановено по гр.д.№9517/2023г. на СГС, ГО, 1-12 състав.

О С Ъ Ж Д А „ГРИЙНЛАЙФ-ПРОПЪРТИ“-ЕООД, ЕИК-203511753, представлявано от управителя Х. Ч. да заплати в полза на адв.П. В. П. от САК – гр.***,п.к.****, бул.“***“ №*, ет.*, ап.* на основание чл.38,ал.2 от ЗА сумата 400 лева адвокатско възнаграждение в частното въззивно производство пред САС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му, при наличие на предпоставките по чл.274,ал.3, във вр. с чл.280,ал.1 и 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5