Определение № 3099 от 01.10.2020, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 3099

Окръжен съд – Варна

01.10.2020 г.

Град Варна

I състав

На 01.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Светла В. Пенева

Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20203100502755 по описа за 2020 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ – Варна срещу решение № 2325 от 15.06.2020 г., постановено по гр.д.№ 16094 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, девети състав, с което е осъдена ОД на МВР – Варна да заплати на П. С. С. сумата от 1 518,10 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден /нощен/ труд от 222 часа, получен след преизчисляване на общо положения труд за периода 07.10.2016 г. – 07.10.2019 г. с коефициент от 1,143 по правилата на член 9, алинея 2 от НСОРЗ, ведно със законната лихва върху вземането, от депозиране на исковата молба /08.10.2019 г./ до пълното изплащане, а също и сумата 202,45 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода 23.10.2016 г. – 07.10.2019 г., на основание член 178, алинея 1, точка 3 във връзка с член 187, алинея 5, точка 2 и алинея 6 от ЗМВР и член 86 от ЗЗД; както и е осъдена е въззивната страна да заплати на П. С. С. сумата от 218,79 лева, представляваща сторените по делото пред първата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, на основание член 78, алинея 1 и алинея 5 от ГПК, както и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 110,72 лева – държавна такса за уважените срещу него искове, а също и сумата 161,91 лева – платен от БСВ хонорар за ССчЕ според уважения интерес, на основание член 78, алинея 6 от ГПК.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението.

Излага се, че съгласно член 187, алинея 3 от ЗМВР е установена осемчасова продължителност на нощния труд, полаган от работещите на смени държавни служители, какъвто е ищецът, поради което разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не следва да се прилагат по отношение на него. Извънреден труд би бил налице, ако служителите работят извън нормативно определеното време, а това не е така в конкретния случай. Установената по-голяма продължителност на работното време на държавните служители в МВР се явява по-голяма от общата нормална продължителност на 1 работното време по трудови правоотношения съгласно КТ, като това различие се дължина обусловените функции на служителите от МВР, вменени им от член 2, алинея 1 от ЗМВР.

Също така се навеждат доводи, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че в ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за прослужено време, размер на основния платен годишен отпуск, по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд, множество обезщетения. Сочи се, че от една страна съдът потвърждава заплащането на положеният нощен труд от служителя в размер на дължимото и потвърдено от събраните доказателства, а от друга – приема превръщането на часовете нощен труд в извънреден такъв и се допуска заплащане на извънреден труд в неговата повисока стойност, който реално не е положен, при положение, че е безспорно доказано посредством заключението на вещото лице, че нощният труд на ищеца е напълно заплатен от ответника. Не е изследван и въпроса дали изплатеният извънреден труд е извънреден, защото е над нормата за съответното тримесечие. Дори и при прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си, е незаконосъобразно преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи за генериране на извънреден труд. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.

Отговор на жалбата от насрещната страна не е постъпил.

На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от ГПК, отговаря на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК. В жалбата не са обективирани искания за събиране на нови доказателства. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.11.2020 г. от 09,00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78, 2 алинея 9 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3