Решение № 340 от 12.10.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 340 гр. Пловдив, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария П. Петрова

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно търговско дело № 20235001000279 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №26 от 24.01.2023г., постановено по търг.дело №1410/2021г. по описа на Окръжен съд-С.З., „к. Л.И.“АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С. ....., община С., район С., бул.“С.ш.“№67А, е осъдена да заплати на М. Д. С. с ЕГН:********** и постоянен адрес: гр.С.З., кв.“Т.ч.“, бл.66, вх.0, ап.17, обезщетение в размер на 52000лв. към доброволно изплатената сума от 48000лв. след завеждане на делото за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на смъртта на баща й Д.Н. С. в резултат на ПТП, настъпило на 22.12.2019г., ведно със законната лихва, както следва: върху сумата от 48000лв. от 22.10.2020г. /датата на претенцията до застрахователя/ до 04.01.2022г. /датата на доброволно плащане от застрахователя/ и върху сумата в размер на 52000лв. от 22.10.2020г. /датата на претенцията до застрахователя/ до окончателното плащане, като иска за разликата над сумата 1 от 52000лв. до предявения размер от 120000лв. е отхвърлен като неоснователен; „к. Л.И.“АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С. ....., община С., район С., бул.“С.ш.“№67А, е осъдена да заплати на Н. Д.

С. с ЕГН:********** и адрес: гр.С.З., кв.“Т.ч.“, бл.22, вх.Б, ап.52, обезщетение в размер на 52000лв. към доброволно изплатената сума от 48000лв. след завеждане на делото за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на смъртта на баща му Д.Н. С. в резултат на ПТП, настъпило на 22.12.2019г., ведно със законната лихва, както следва: върху сумата от 48000лв. от 22.10.2020г.

/датата на претенцията до застрахователя/ до 04.01.2022г. /датата на доброволно плащане от застрахователя/ и върху сумата в размер на 52000лв. от 22.10.2020г. /датата на претенцията до застрахователя/ до окончателното плащане, като иска за разликата над сумата от 52000лв. до предявения размер от 120000лв. е отхвърлен като неоснователен; отхвърлен е предявения от Д.

Н. С. с ЕГН:********** и адрес: гр.С.З., кв.“Т.ч.“, бл.22, вх.Б, ап.52, против „к. Л.И.“АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С. ....., община С., район С., бул.“С.ш.“№67А, иск за заплащане на сума в размер на 30000лв. за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на смъртта на дядо й Д.Н. С. в резултат на ПТП, настъпило на 22.12.2019г., ведно със законната лихва от 23.10.2020г. – датата на претенцията до застрахователя, до окончателното заплащане; отхвърлен е предявения от Р. И. П. с ЕГН:********** и съдебен адрес: гр.С.З., ул.“К.Г.“№64-чрез адв.С. З., против „к. Л.И.“АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С. ....., община С., район С., бул.“С.ш.“№67А, иск за заплащане на сума в размер на 30000лв. за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на смъртта на дядо й Д.Н. С. в резултат на ПТП, настъпило на 22.12.2019г., ведно със законната лихва от 23.10.2020г. – датата на претенцията до застрахователя, до окончателното заплащане; „к. Л.И.“АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С. ....., община С., район С., бул.“С.ш.“№67А, е осъдена да заплати на М. Д. С. с ЕГН:********** и постоянен адрес: гр.С.З., кв.“Т.ч.“, бл.66, вх.0, ап.17, и на Н. Д. С. с ЕГН:********** и адрес: гр.С.З., кв.“Т.ч.“, бл.22, вх.Б, ап.52, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5275лв., съразмерно с уважената част от исковете; М. Д. С. с ЕГН:********** и постоянен адрес: гр.С.З., кв.“Т.ч.“, 2 бл.66, вх.0, ап.17, Н. Д. С. с ЕГН:********** и адрес: гр.С.З., кв.“Т.ч.“, бл.22, вх.Б, ап.52, Д. Н. С. с ЕГН:********** и адрес: гр.С.З., кв.“Т.ч.“, бл.22, вх.Б, ап.52, и Р. И. П. с ЕГН:********** и съдебен адрес: гр.С.З., ул.“К.Г.“№64чрез адв.С. З., са осъдени да заплатят на „к. Л.И.“АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С. ....., община С., район С., бул.“С.ш.“№67А, направените по делото разноски в размер на 66,66лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете; „к. Л.И.“АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С. ....., община С., район С., бул.“С.ш.“№67А, е осъдена да заплати сумата от 8000лв., представляваща дължима държавна такса в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт.

Недоволна от така постановеното решение е останала жалбоподателя Р.

И. П., която го обжалва в частта му, с която е отхвърлен предявения от нея иск за заплащане на обезщетение от 30000лв. за неимуществени вреди от смъртта на дядо й. Поддържа кръгът на пострадалите лица да включва не само децата на починалия, но и неговите внуци, намиращи се в много близки емоционални връзки, каквато в случая да е съществувала между нея и дядо й, давал й не само духовна, но и материална подкрепа и бил сигурната опора след развода на нейните родители, като не съществува нормативно изискване двамата да са живели в един дом или в едно и също населено място, а и дядо й, макар и регистриран по лична карта в с.Б.К., постоянно пребивавал в гр.С.З., където е и починал вследствие на пътно-транспортното произшествие, и между двете населени места има редовен градски транспорт.

Ответникът по жалбата „к. Л.И.“АД е депозирал чрез пълномощника юрисконсулт Л. С. писмен отговор със съображения за нейната неоснователност, според които, от събраните гласни доказателства не може да се обоснове извод за изключителност в близостта между жалбоподателя и нейния дядо по смисъла на Тълкувателно решение №1/2016г. на ОСНГТК извън обичайните отношения между такива родственици. Претендира за потвърждаване на решението в обжалваната му част и за присъждане на разноски за процесуално представителство за двете съдебни инстанции.

Въззивна жалба против решението е подадена и от „к. Л.И.“АД, чрез пълномощника юрисконсулт Л. С., посредством която то се атакува в неговите осъдителни части досежно присъдените в полза на М. Д. С. и Н. Д.

С. обезщетения от по 52000лв. за неимуществени вреди, ведно със законна 3 лихва от 22.10.2020г. до окончателното им изплащане. Поддържа така присъдените суми да са недължими, предвид факта на извършеното извънсъдебно плащане на застрахователно обезщетение, което е съобразено с действително претърпените от двамата неимуществени вреди, с оглед установените обстоятелства, съдебната практика и икономическата обстановка към 2019г., когато е настъпило произшествието, както и предвид съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия. По подробно изложените съображения претендира за отмяна на първоинстанционното решение в посочените осъдителни части и отхвърляне на исковете, както и за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците по тази жалба М. Д. С. и Н. Д. С. са депозирали чрез пълномощника им адв.И. П. писмен отговор на същата със съображения за нейната неоснователност, според които, със събраните гласни доказателства е установена изключително тясна и близка връзка между починалия и неговите деца, които ежедневно поддържали връзка и се грижели за него, тъй като същият бил вдовец, като загубата му била изключително тежка за тях, поради това, че като единствен родител им е давал духовна и емоционална подкрепа, а вследствие на преживения шок от смъртта му неговата дъщеря отключила тежко онкологично заболяване, заради което претърпяла тежка операция.

Оспорват твърденията за съпричиняване като недоказани и опровергаващи се от протокола за ПТП. Претендират за отхвърляне на жалбата и за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В хода на въззивното производство е починала на 02.07.2023г. въззиваемата М. Д. С., чийто единствен наследник е нейната дъщеря и жалбоподател Р. И. П., която оспорва жалбата на ответната застрахователна компания.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предмет на въззивно разглеждане са предявените от Р. И. П. в лично качество и като наследник и правоприемник на първоначалния ищец М. Д. С. и от Н. Д. С. против „к. Л.И.“АД искове с правна квалификация чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени вследствие смъртта на техния баща и дядо, настъпила 4 при ПТП на 22.12.2019г. в гр.С.З., кв.“Ж.“, причинено по вина на водача П.Х.Х. при управление на лек автомобил „С.И.“ с рег.№......, за който е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица №......... със срок на валидност до 27.12.2019г., за което е налице влязла в сила присъда по НОХД №2349/2021г. по описа на Окръжен съд-С.З.. Исковете са предявени в размер на 30000лв. за Р. П. като внучка на починалия и в размери на по 120000лв. за М. С. и Н. С. като деца на починалия, ведно със законната лихва от датата на предявяване на претенциите пред застрахователя. Исковете на последните двама са предмет на разглеждане пред настоящата инстанция до присъдените в обжалваните му от ответника в тези части с първоинстанционното решение размери от по 52000лв.

С отговора на исковата молба ответникът „ЗК Л.И.“АД е оспорил предявените от М. С. и Н. С. искове за размера над по 48000лв. за всеки от двамата, оспорвайки твърденията им за тежестта на настъпилите вреди и за обема и степента на негативни емоционални и психологически последици от произшествието и навеждайки обстоятелства за съпричиняване в съотношение 50% от страна на пострадалия Д. С., според които той е предприел пресичане на пътното платно на нерегламентирано за това място – на 4,3м от пешеходната пътека при червен сигнал на светофара, без да се огледа за приближаващи автомобили, както е прието в мотивите на присъдата на наказателния съд. Оспорил е изцяло предявения от Р. П. иск, позовавайки се на Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС относно кръга на материалноправно легитимираните да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък лица. Оспорил е този иск и по размер като прекомерно завишен и несъобразен с приноса на починалия към настъпването на деликта.

С първоинстанционното решение исковете са приети за допустими, съгласно чл.498,ал.3 от КЗ и предвид депозираната от ищците в изпълнение на чл.380 от КЗ молба от 22.10.2020г. за заплащане на застрахователни обезщетения по доброволен път. Прието е за безспорно установено с влязлата в сила на 23.12.2021г. присъда №11/14.09.2021г. по НОХД №2349/2021г. по описа на Окръжен съд-С.З., че на 22.12.2019г. в гр.С.З. П.Х.Х., управлявайки лек автомобил „С.И.“ с рег.№...... по бул.“Б.“, в посока от изток на запад, в района на кръстовището с ул.“Т. Г.“, е нарушил правилата за движение по 5 пътищата, регламентирани в чл.20,ал.2,изр.2 от ЗДвП, като не е намалил скоростта и не е спрял автомобила при възникнала опасност за движението – пресичащ пътното платно пешеходец, в резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на Д.Н. С., за което престъпление по чл.343,ал.1,б.В във връзка с чл.342,ал.1 от НК е признат за виновен и му е наложено наказание „лишаване от свобода“, при което са налице елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД. Въз основа на застрахователна полица №......... със срок на валидност до 27.12.2019г. е прието към датата на произшествието да е било налице валидно застрахователно правоотношение с ответния застраховател, който на основание чл.432,ал.1 от КЗ е пасивно легитимиран да обезщети причинените от застрахования вреди. Прието е въз основа на показанията на ангажираните от ищците свидетели И.Л. и З. И., че, макар и Д.

С. да е живеел в с.Б.К., а децата му М. и Н. в гр.С.З., те са ходели постоянно при него, полагали са непрекъснати грижи, като М. е готвела и шетала, а Н. е поддържал къщата и двора, и привързаността помежду им е била силна и взаимна, съществували са отношения на обич и разбирателство, характерни за връзката между родител и дете, силна духовна близост и уважение, при което загубата му по непредвидим и нелеп начин им е причинила огромни болки и страдания и е направила преждевременната му загуба особено тежка. При тези обстоятелства и прилагайки принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД, съдът е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 100000лв. за всяко от двете деца на починалия, от което е приспаднал доброволно заплатеното от ответния застраховател с платежни нареждания от 04.01.2022г. обезщетение в размер на по 48000лв., и е присъдил разликата от по 52000лв., считайки възражението за съпричиняване за неоснователно, поради липса на ангажирани от ответника, в чиято тежест е, доказателства за твърдените обстоятелства, на които се основава. Прието е ищецът Р. П. да не е от кръга на най-близките лица с право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дядо й, тъй като от свидетелските показания е установено, че двамата са живеели в различни населени места и тя е посещавала дядо си през почивните дни, при което помежду им е имало обич и привързаност, типична за отношенията внук-дядо, но не и надхвърляща същите по интензитет и времетраене, обосноваваща извод за изключителност по смисъла на Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС.