Определение № 189 от 22.01.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 189 гр. София, 22.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20251000503535 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274 и следв. ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. С. К. /ищец пред първата съдебна инстанция/ чрез пълномощника му адв.П. срещу определение № 28463 от 06.11.2025 г. на СРС, ГО, І-10 с-в, постановено по гр.д.№ 4684 по описа за 2025 г., с което е върната исковата молба с вх.№ 49717 от 23.04.2025 г.

Жалбоподателят твърди, че съдебният акт на първата инстанция е неправилен и незаконосъобразен, защото в исковата молба ищецът изрично бил посочил, че се иска от съда да признае за установено по отношение на ответника Общинска банка АД, че не съществува задължение, което банката продължавала да претендира, тъй като същото било погасено чрез извършени от ищеца, плащания. Сочи, че в допълнителна молба в срока по чл.129, ал.2 ГПК бил ангажирал доказателства за сторено плащане. Тези доказателства съдът следвало да обсъди като се аргументира с разясненията в ТР №3/2023 г. та ОСГТК на ВКС, което било обнародвано на 21.11.2024 г. , както и на съдебна практика на апелативните съдилища /2024-2025 г./. В тези решения се приемало, че е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск /самите решения не са конкретизирани/. Независимо от това съдът бил приел, че не е налице правен интерес и прекратил делото. Това представлявало нарушение и на чл.7 и чл.235 ГПК. Счита, че е налице доказан 1 правен интерес за предявяване на иска по чл.124, ал.1 ГПК, тъй като ответника Общинска банка АД продължавал да поддържа претенция по отношение на него.

Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното определение и да върне делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

С частната жалба не се претендират разноски.

По допустимостта на жалбата:

Обжалваното определение е връчено на жалбоподателя на 18.11.2025 г.

Частната жалба е подадена на 25.11.2025 г.

Следователно същата е в срока по чл.275, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес; обжалваният съдебен акт подлежи на инстанционен контрол, поради което частната жалба е допустима.

По основателността на частната жалба:

Съдът е сезиран с искова молба в обстоятелствената част на която ищецът твърди, че е получил на 06.06.2021 г. съобщение от ЧСИ М. П., рег. № *** на КЧСИ, район на действие СГС, за образувано срещу него изп.дело.

Твърди се изп.дело да е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден в полза на ответника „Общинска банка“ АД по гр.д.№ 34647 по описа за 2015 г. на СРС, 67 състав, за сума в размер на 46 414,45 евро- главница по договор за банков кредит от 19.02.2009 г., ведно със законна лихва, неустойка за забава, разходи за нот.покана и разноски по делото. Сочи се, че в заповедното производство не били обсъдени документите, представени от заявителя в цялост, а заповедта за изпълнение била издадена само въз основа на подаденото от банката-кредитор, заявление. Сочи се, че в изпълнителния процес като взискател бил конституиран ответника „Колект БГ“ АД, като за цесията ищеца/длъжник не бил надлежно уведомен. Независимо, че от страна на длъжника били извършени плащания, това не било отбелязано върху изп.лист, както и не били представени документи в този смисъл в съдебното производство. Тези действия квалифицира като незаконосъобразни. Следвало да се вземе предвид и, че вземането било обезпечено с кредитна застраховка.

В петитума на исковата молба е посочено, че се иска от съда да признае за установено, че ответника „Общинска банка“ АД е получила неправомерно сума, платена от ищеца без правно основание като ответника се осъди да я 2 върне на ищеца или да се извърши прихващане; да се установи, че решението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е неоснователно и да се осъди ответника да възстанови условията на договора в първоначалния им вариант; да се обявят за невалидни клаузите на договора за кредит поради противоречие с императивни норми на закона, както и двамата ответници да бъдат осъдени да актуализират размера на задължението, лихвите и таксите, които били начислени в разрез със Закона и които представлявали претенция за неоснователно обогатяване, както и да се отчисли погасените по давност лихви от размера на задължението.

С разпореждане № 10679 от 24.04.2025 г. първоинстанционният съд е дал указания на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба като посочи дали заповедта за изпълнение е влязла в сила и има ли проведено производство по чл.422 ГПК; ако заповедта е влязла в сила без да е подадена възражение – да посочи дали оспорва задълженията, за които е издадена заповедта за изпълнение, в хипотезата на чл.424 ГПК поради новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са му били известни до изтичането на срока за подаване на възражението; ако оспорва вземането на основания, възникнали след приключване на производството, по което е издадено изп. основание – иск по чл.439 ГПК, да посочи фактически твърдения как е погасено задължението; ако твърди нищожност на клаузи на договора за кредит –да посочи конкретните клаузи, които твърди да са невалидни и основанието за това; ако се оспорва единствено размера на задълженията да посочи какъв твърди да е претендираният размер и какъв е действителният размер на задълженията.

Указано е, че при неизпълнение в дадения от съда срок, следва връщане на исковата молба.

С молба от 20.05.2025 г. от страна на ищеца е посочено, че заповедта била влязла в сила като въз основа на нея било образувано изпълнително дело, по което ищецът започнал да погасява задълженията си; не било подадено възражение и исков процес не бил иницииран, а процедурата била завършила с издаването на заповедта за изпълнение. Задълженията били погасени чрез плащане в изпълнителното производство като платената сума възлизала на 142 хиляди лева и за установяване на конкретния размер е поискано допускане на съдебно-счетоводна експертиза. Наведени са доводи за неравноправни 3 клаузи във връзка с определянето на лихвите.

С разпореждане № 15005 от 12.06.2025 г. СГС отново е оставил производството по делото без движение като е указал на ищеца, че следва да формулирала правен интерес от предявяване на установителните искове с оглед твърдението, че задълженията са погасени чрез плащане, да конкретизира самите плащания, както и да представи удостоверение от ЧСИ относно страните и вземанията, предмет на принудителното изпълнение.

С молба от 02.07.2025 г. процесуалният представител на ищеца е посочила, че се оспорва действителността на сключената между двамата ответници, цесия. А конкретните задължения, които били погасени следвало да бъдат изчислени от вещо лице.

С разпореждане № 18911 от 28.07.2025 г. от страна на първоинстанционния съд се: ВРЪЩА исковата молба, по която е образувано гр.д. №4684/2025 г. по описа на СГС, I ГО, 10 състав, в частта по предявените от И. С. К. срещу ответниците „Колект БГ“ АД и „Общинска банка“ АД искове: за недействителност на Договор за банков кредит от 12.02.2009 г. поради неравноправност на клаузите за изменение на възнаградителната лихва; за липса на вземане в полза на взискателя „Колект БГ“ АД поради ненадлежно съобщаване на цесията на длъжника и за липса на задължения по изп.д. №20251100104684 поради погасяването им по давност. УКАЗВА се на ищеца в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба с препис за ответника да посочи какви плащания (по суми и дати) е извършил за погасяване на вземанията, за които е издаден изпълнителен лист от 30.06.2015 г. по ч.гр.д. №34647/2015 г. на СГС, 67 състав, без в тях да се включват сумите, плащани за погасяване на задълженията по гр.д. №1127/2023 г. на СГС /същите били предмет на друго изп.дело/, като уточни каква част от сумите са платени доброволно на кредитора и каква част – в рамките на образуваното изпълнително производство, както и каква част от разноските, лихвите и главницата твърди че е погасил със всяко плащане, съответно – какъв е непогасеният остатък. Указано е и, че при неизпълнение на указанията в срок исковата молба ще бъде върната.

Разпореждането за частично връщане на исковата молба е влязло в сила като необжалвано.

С молба от 21.08.2025 г. от процесуалния представител на ищеца са 4 посочени плащания за периода 2009 г.- 2019 г. в общ размер на 62 505,03 лв. и 42 446,13 евро /сумите не са конкретизирани по пера -главница, лихва, неустойка и т.н./, което означавало, че всички задължения са погасени и нямало непогасен остатък.

С разпореждане № 21181 от 25.08.2025 г. СГС е дал отново указания на ищеца да конкретизира плащанията които е извършил за погасяване на вземанията, за които е издаден изп.лист от 30.06.2015 г. по ч.гр.д.№ 34657/2015 г. на СРС, 67 състав, без в тях да се включват сумите, плащани преди 30.06.2015 г. или тези след 22.12.2019 г. за погасяване на вземания по ч.гр.д.№ 66012/2019 г. на СРС, като посочи общия размер на плащанията в лева.При съобразяване с представеното удостоверение от ЧСИ, да конкретизира каква сума твърди да е погасена и какъв е остатъчния дълг, ако има такъв. Указано е и, че при неизпълнение на указанията в срок исковата молба ще бъде върната.

С молба от 23.09.2025 г. процесуалния представител на ищеца е посочил плащания за периода от 2015 г. до 2018 г. с общ размер на 42 952 лв./пак без да са конкретизирани по пера/, които били погасявани от т.нар. „буферна сметка“, която банките ползвали при наложени запори от ЧСИ на банкови сметки.

Потвърдено е, че задълженията били погасени изцяло.

С ново разпореждане № 24563 от 01.10.2025 г. СГС е предоставил последна възможност на ищеца да отстрани несъответствието между обстоятелствената част и петитума на исковата молба - едновременно се предявявал иск по чл.439 ГПК за защита срещу принудителното изпълнение на вземанията по ч.гр.д.№ 34647/2015 г. на СРС, 67 състав, заповедта за изпълнение по която била влязла в сила на 06.11.2015 г. и от друга страна се въвеждало твърдение, че същите вземания са погасени чрез плащане, и като съобрази данните за дължими суми по изп.дело и извършените плащания съобразно собствените си твърдения, да посочи каква сума твърди да е погасена и какъв е остатъчния дълг, като формулира твърдения си петитум.

Отново са указани неблагоприятните последици от неизпълнение, както и, че се касае до последна възможност за отстраняване недостатъците на исковата молба.

С молба от 30.10.2025 г. е посочено, че се поддържа вече направената „разбивка“ в молбата от 21.08.2025 г. Поддържа се първоначалния петитум 5

/при положение, че с влязло в сила разпореждане исковата молба е частично върната/. Поискано е продължаване на процесуалните действия.

С обжалваното пред настоящата инстанция определение СГС като е констатирал предходни водени между страните дела – ч.гр.д.№ 34647/2015 г. на СРС, 67 състав, гр.д.№ 68439/2021 г. и гр.д.№ 8189/2021 г. на СГС, както и решението по гр.д.№ 1127/2023 г. на СГС, ІІІ-б състав, които е изискал /същите се намират в кориците на настоящето ч.гр.д./е приел, че е налице сила на пресъдено нещо по въпросите относно действителността на договора за банков кредит от 19.02.2009 г. и последващите извънсъдебно споразумение от 15.12.2015 г. и анекси, подписани между страните, вкл. относно клаузите за възнаградителна лихва. Като се е позовал на разпоредбата на чл.299 ГПК е достигнал до извода, че ищеца може да се позовава единствено на факти, настъпили след устните състезания по проведеното по делото за установяване на вземанията последно съдебно заседание, а всички останали възражения били преклудирани. Позовал се е и на факта, че с разпореждане от 28.07.2025 г., което било достигнало до знанието на ищеца, било прието, че единствения допустим иск е този по чл.439 ГПК- погасяване на вземането поради плащане след влизане в сила на заповедта за изпълнение, а останалите са приети за недопустими. Съдът неколкократно бил давал указания на ищеца за конкретизиране на претенциите му. С молбата от 21.08.2025 г., на която ищецът се позовавал, били включени плащания, които били извършени преди устните състезания по последното съдебно заседание по делото за установяване на вземанията, които както изрично било разяснено на ищеца с разпореждането от 28.07.2025 г., били преклудирани. Констатираното от съда несъответствие между обстоятелствената част на исковата молба и петитума – едновременно се предявявал иск по чл.439 ГПК за защита срещу принудителното изпълнение на вземанията по ч.гр.д.№ 34647/2015 г. на СРС, 67 състав, заповедта за изпълнение по която била влязла в сила на 06.11.2015 г. и от друга страна се въвеждало твърдение, че същите вземания са погасени чрез плащане, изцяло, не било отстранено с молбата от 23.09.2025 г. нито с тази от 30.10.2025 г. като последната препращала към молбата от 21.08.2025 г.