Решение № 918 от 12.02.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 647/2025
- Вид
- Решение № 918
- Подписан
- 12.02.2026
- В сила
- 12.02.2026
- Състав
- Пепа Маринова-Тонева, Цветомир Милчев Минчев, Василена Дранчовска
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 25, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 26 · Закон за движението по пътищата
- чл. 43 · Закон за движението по пътищата
- чл. 43, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 918 гр. София, 12.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Пепа Маринова-Тонева
Членове:
Василена Дранчовска
Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20251100500647 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 16886 от 17.09.2024 г. по гр.д. № 13050/2023 г. Софийски районен съд, 59 състав осъдил „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК 200299615, да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 030269049, на основание чл. 411 КЗ сумата 1 903.12 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по сключена застраховка „Каско“ със застрахователна полица № 0320200801024440 за вреди, причинени на т.а. „Форд Рейнджър“ с рег. № ******** при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 18.11.2021 г. в гр. Пловдив в резултат на виновно противоправно поведение на водача на л.а.
„Форд Галакси“ с рег. № ********, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на ПТП при ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.03.2023 г., до окончателното изплащане, като отхвърлил иска за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 2 718.74 лв. Съобразно изхода на спора и правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК са разпределени 1 разноските по делото.
Срещу решението са подадени въззивни жалби от двете страни.
Ищецът „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД обжалва решението в отхвърлителната му част с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Районният съд неправилно приел, че водачът на т.а. „Форд Рейнджър“ е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, тъй като започнал маневра завой наляво без да се убеди, че намиращия се зад него автомобил не го изпреварва. С оглед установения факт, че ПТП е настъпило на кръстовище с равнозначни пътища, изпреварването на това място било забранено с чл. 43 ЗДвП и водачът на товарния автомобил нямало как да очаква, че намиращият се след него автомобил ще предприеме поведение, забранено от закона. По делото се установило, че водачът на застрахования при ищеца автомобил започнал маневрата си законосъобразно – на разрешено за това място и след като подал сигнал и се убедил, че може да извърши маневрата безопасно. Това се установило от показанията на водача, разпитан като свидетел. Районният съд не обсъдил и с каква скорост се е движел всеки от двата автомобила.
Необосновано съдът приел, че първи е започнал маневрата изпреварване водачът на л.а. „Форд Галакси“. От мястото на настъпване на вредите по процесния автомобил било видно, че същият вече е бил започнал своята маневра завой наляво, като е бил изнесъл автомобила си в насрещното платно, и в този момент водачът на лекия автомобил започнал изпреварването. Към момента на удара товарният автомобил вече бил навлязъл в платното за насрещно движение с предната част на своя автомобил. От писмените доказателства, показанията на св. К. и приетата САТЕ в неоспорената й част се установило, че пръв започнал маневрата си водачът на товарния автомобил, като същата била съобразена със закона, регулацията на пътя и местоположението на останалите участници в движението при започването й.
Едва след това водачът на лекия автомобил предприел маневрата изпреварване. При условията на евентуалност твърди, че дори да е било налице съпричиняване, то било в много по-малък размер от определения от СРС в размер на 30 %, а именно 10 %. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната отхвърлителна част и вместо това постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира 2 разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции съгласно опис в молба-становище от 27.10.2025 г. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД обжалва решението в частта, с която искът е уважен, с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът неправилно не отчел възражението на ответника за изключителна вина на водача на товарния автомобил и не отчел изобщо поведението му, въпреки наличните доказателства. Изключителната вина на този водач се установила от показанията на св. Петров, съгласно които водачът на товарния автомобил не подал светлинен сигнал, за да обозначи извършването на маневра завой наляво и по този начин обусловил напълно настъпването на процесното ПТП. Евентуално поддържа, че приносът на водача на товарния автомобил бил в много по-висок размер от приетите от съда 30 % - поне 50 %. Съдът неправилно кредитирал показанията на св. К., които били вътрешно противоречиви и хаотични. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната осъдителна част и вместо това постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск, евентуално – да го отмени частично предвид по-големия принос на водача на товарния автомобил за настъпване на вредите. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
С отговори по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК всяка от страните оспорва жалбата на насрещната страна и моли съда да я остави без уважение.
Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността им.
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата 2 718.74 лв., от които 2 703.74 лв. – регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди по т.а. „Форд Рейнджър“ с рег. № ********, причинени при ПТП, състояло се на 18.11.2021 г. в гр.
Пловдив, на ул. „Орловец“, по вина на водача на л.а. „Форд Галакси“ с рег. № ********, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника, и 3
15 лв. – ликвидационни разноски. Претендирана е и законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба в съда на 13.03.2023 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 18.11.2021 г. в гр. Пловдив, на ул. „Орловец“, водачът С.Е.П., управляващ л.а. „Форд Галакси“ с рег. № ********, предприел маневра за изпреварване на намиращия се пред него и вече предприел маневра за завиване наляво т.а. „Форд Рейнджър“ с рег. № ********, управляван от К.К. К., при което реализирал ПТП със същия.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът е оспорил исковете по основание и размер с възражения, част от които не се поддържат в настоящото производство. Оспорил е ПТП да се е състояло при описания в исковата молба механизъм и твърди, че изключителна вина за настъпване на ПТП имал водачът на товарния автомобил – К. К.. Твърди, че ПТП се състояло при следния механизъм: На процесната дата и място т.а. „Форд Рейнджър“ бил в спряно положение, ситуиран в дясната част на пътното платно; с цел избягване на ПТП движещият се по същата улица и направо водач на л.а. „Форд Галакси“ предприел маневра за заобикаляне на спрелия към този момент т.а. „Форд Рейнджър“; в хода на извършване на маневрата, предприета от лекия автомобил, водачът на товарния автомобил без каквато и да е индикация предприел маневра за завиване по улицата, находяща се вляво. С поведението си водачът на товарния автомобил нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, тъй като предприел маневрата без да съобрази участниците в движението, както и на чл. 26 ЗДвП, тъй като не подал светлинен сигнал преди извършване на маневрата завой наляво или включване в платното за движение, поради което водачът на лекия автомобил бил в обективна невъзможност да предвиди извършването на маневрата от страна на водача на товарния автомобил. В условията на евентуалност е релевирал възражение за съпричиняване от страна водача на товарния автомобил. Искал е от съда да отхвърли иска.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
4
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение не е постановено в нарушение на императивни материалноправни норми, то е правилно и следва да бъде потвърдено, като въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд съгласно процесуалната възможност за това, изрично установена с разпоредбата на чл. 272 ГПК, а предвид разпоредбите на чл. 269, изр. 2 и чл. 272 ГПК намира жалбите за неоснователни и по следните съображения:
Ангажирането на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на причинителя на вредата при иск с правно основание чл. 411 КЗ е свързано с установяване на следните кумулативно дадени предпоставки:
1.
Валидно застрахователно правоотношение между увреденото лице и застрахователното дружествоищец; 2. Настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора и заплащане на застрахователно обезщетение от дружеството-ищец;
3. Предпоставките по чл. 45 ЗЗД по отношение на причинителя на вредата – противоправно деяние, вина, вреди и причинно-следствена връзка между деянието и причинените вреди; 4. Наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП с дружеството-ответник относно МПС, с което са причинени вредите. В тежест на ищеца е да докаже тези предпоставки (с изключение на субективната предпоставка по чл. 45 ЗЗД – вината, по отношение на която чл.
45, ал. 2 ЗЗД установява законова презумпция), както и действителната стойност на вредите, определена по средни пазарни цени към датата на настъпване на застрахователното събитие – чл. 386, ал. 2 КЗ.
Съгласно чл. 52, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Съпричиняване на вреди от увредения е налице тогава, когато за настъпването на вредата са допринесли най-малко две лица – делинквентът и увреденият. Предпоставките на съпричиняването са: обща каузалност, две причини за вредата, като едната задължително следва да бъде поставена от делинквента, а другата – от увредения.
Спорни пред настоящата инстанция са само въпросите относно 5 механизма на ПТП и по вина на кой от двамата водачи е реализирано, както и налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на застрахования при ищеца автомобил, а ако това е така – в каква степен е допринесъл за настъпването на вредите.
Доводите в жалбата на ищеца процесното ПТП да се състояло единствено по вина на водача на л.а. „Форд Галакси“, както и тези в жалбата на ответника ПТП да се състояло единствено по вина на водача на т.а. „Форд Рейнджър“ въззивният съд намира за неоснователни.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства – двустранен констативен протокол за ПТП, свидетелски показания, които правилно са ценени от районния съд, от заключението на САТЕ, прието в първоинстанционното производство и обясненията на вещото лице, както и от заключението по допуснатата във въззивното производство допълнителна САТЕ, което не е оспорено от страните, а съдът кредитира като обективно и компетентно се установява, че процесното ПТП е настъпило при следния механизъм: На 18.11.2021 г. около 15:00 ч. т.а. „Форд Рейнджър“ с рег. № ******** се движи в гр. Пловдив по ул. „Орловец“, с посока на движение от бул. „6-ти септември“ към ул. „Арчарица“, и в района на Тобразно кръстовище водачът предприема маневра за ляв завой, при което траекторията му на движение се пресича с попътно изпреварващия го отляво л.а. „Форд Галакси“ с рег. № ********. При ПТП са увредени предна дясна част на лекия автомобил и предна и задна леви врати на товарния автомобил.