Решение № 74 от 07.04.2021, Административен съд - Кюстендил
- Съд
- Административен съд - Кюстендил
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 38/2021
- Вид
- Решение № 74
- Подписан
- 07.04.2021
- В сила
- 07.04.2021
- Състав
- АСЯ ТОДОРОВА СТОИМЕНОВА, ИВАН ХРИСТОВ ДЕМИРЕВСКИ, МИЛЕНА ЙОРДАНОВА АЛЕКСОВА СТОИЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 212 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 63, ал. 1, изр. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 63, ал. 1, изр. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182, ал. 1, т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 74 от 07.04.2021 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на десети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
АСЯ
СТОИМЕНОВА при секретар Антоанета Масларска и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 38 по описа за
2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по касационна жалба от К.Ж.К., с ЕГН ********** и адрес: ***, срещу Решение №260093/24.11.2020 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) №717/2020 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е потвърден Електронен фиш серия К № 3589285, издаден от Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) – Кюстендил. С посочения електронен фиш на К. на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание глоба в размер на 400,00 лева за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В жалбата е наведено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението.
В съдебното заседание по делото К.К. поддържа жалбата.
ОД на МВР – Кюстендил не изпраща процесуален представител в съдебното заседание по делото и не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл.
210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния
14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК
. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет на въззивно обжалване е Електронен фиш серия К №
3589285, издаден от ОД на МВР – Кюстендил. От фактическата страна на спора е установено, че на 07.02.2020 г. в 17:00 часа на ПП I-6, км 4+700, в с.
Каменичка Скакавица, в посока на движение към ГКПП Гюешево, при разрешена за населено място скорост на движение от 50 km/h и приспаднат толеранс от 3% в полза на водача, е установено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, заснето с мобилна система за видеоконтрол TFR1-M, с фабричен № 523, при управление на лек автомобил марка „Ф.”, модел „Е.”, с рег. №КН****ВР, а именно
– управление на автомобила с превишена скорост от 34 km/h. Изготвен е клип № 19199. Електронният фиш е издаден срещу собственика на процесния автомобил – К.Ж.К.. Районният съд е приел от правна страна, че е спазена процедурата по установяване на нарушението с АТСС в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и процесното деяние е доказано. По посочените правни доводи съдът е потвърдил електронния фиш.
В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал.
2 от АПК и във връзка с неведеното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния закон – правилно.
Правните изводи на районния съд са съобразени с доказателствата по делото и приложимите нормативни разпоредби. Електронният фиш съдържа изчерпателно посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП реквизити.
Административнонаказващият орган е доказал, че процесната мобилна система е технически годна към датата на установяване на нарушението и е от одобрен тип средство за измерване, с оглед представените по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835/24.02.2010 г., издадено от Българския институт по метрология и Протокол № 2-21-19/29.05.2019 г. за проверка на мобилната система за контрол.
Нарушението по електронния фиш е безспорно доказано от приложените към административнонаказателната преписка клип № 19199 и Протокол за използване на АТСС от 07.02.2020 г. – приложение
№ 1 към чл. 10, ал.
1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Протоколът има нормативно установеното съдържание съгласно приложението към чл. 10, ал. 1 от посочената наредба. Видно от същия, на 07.02.2020 г. в с.
Каменичка Скакавица, ПП I-6, км 4+700, е използвана мобилна система за видеоконтрол TFR1-M, с фабричен №523, с начало на работа 13:00 ч. и край на работа 17:20 ч., в режим на измерване
„С” (стационарен) и посока на задействане – „П” (приближаващ). В протокола е отбелязано, че ограничението на скоростта е въведено с пътен знак Д11 („Начало на населено място”) и разстоянието от този пътен знак до мобилната система е 300 метра. В случая не е било дължимо попълване от контролния орган на графите в протокола „пътен знак за ограничение” и
„разстояние от пътния знак с въведено ограничение до АТСС в метри”, доколкото същите касаят допълнително въведено ограничение на скоростта с пътен знак по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. В процесния случай такова ограничение не е било въведено, а доказателствата сочат за наличие на нормативно предвиденото ограничение за населено място от 50 km/h по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно чл.
112, ал. 1 и 3 от Наредба № 18 oт
23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци пътен знак
Д11 се използва за сигнализиране на мястото, от което започват да важат правилата за движение в населено място и селищно образувание (ал. 1), а когато за територията на населеното място и селищното образувание е необходимо да се въведе допустима максимална скорост на движение, различна от определената по чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, се поставя и пътен знак В26 (ал. 3). Разпоредбата на чл. 40, ал.
6, изр. 1 от Правилника на прилагане на Закона за движението по пътищата (ППЗДвП) предвижда, че пътните знаци се поставят един под друг, а когато са над платното за движение – един до друг, при спазване отгоре надолу или отляво надясно на следния ред: предупредителен
– група „А”, с предписание – групи „В”, „Г” и „Д”, указателен
– групи „Е” и „Ж”. Съгласно чл.
55, ал. 4 от ППЗДвП ограничението на скоростта, въведено с пътен знак В26 („Забранено е движение със скорост, по-висока от означената”), поставен заедно с пътен знак Д11, важи за цялата територия на населеното място, освен ако с други пътни знаци е указано друго. По делото е безспорно установено, че на посочените в електронния фиш дата, час и място с процесния автомобил е извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, тъй като е установена скорост от 84 km/h (след приспаднатия толеранс от 3 km/h) при разрешена за населено място скорост от 50 km/h. Наказуемото превишаване от 34 km/h е съставомерно по чл. 182, ал.
1, т. 4 от ЗДвП.
Правилно електронният фиш е издаден на
К.К., като собственик на автомобила (съгласно справката от АИС – МВР), във връзка с регламентацията по чл. 189, ал. 5 и чл.
188, ал. 1 от ЗДвП. К. не е декларирал предоставяне на управлението на автомобила на друго лице. Предвид гореизложеното оспореният електронен фиш е законосъобразен и правилно е потвърден от районния съд.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 260093/24.11.2020 г., постановено по АНД №717/2020 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.