Решение № 368 от 28.02.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 368 гр. Пловдив, 28.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20225330204992 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от С. А. А., ЕГН **********, против Наказателно постановление № 002143/ 11.08.2022г. на Началника на отдел „Контрол и правоприлагане“ в НТУ към АПИ гр. София, с което му е наложено административно наказание – глоба в размер на 1800 лева за нарушение на чл. 139, ал.7 от Закон за движение по пътищата / ЗДвП/, на основание чл. 179, ал.3а, вр. чл. 139, ал.7 от ЗДвП.

Жалбоподателят С. А. А., по съображения, изложени в жалбата и в допълнителни писмени бележки, моли съда да отмени процесното наказателно постановление като незаконосъобразно и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Редовно призован, не се явява лично в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител.

Въззиваемата страна АПИ СОФИЯ, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от юрк. В., който пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

Претендира разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото 1 доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

С Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 002143/21.02.2022г., съставен на

25.02.2022г., е ангажирана административната отговорност на С. А. А. затова, че:

След извършена проверка от страна контролните органи било установено, че на 21.02.2022г. в 21:18 часа. пътно превозно средство (ППС) с регистрационен № **, управлявано от жалбоподателя А., вид: влекач, марка и модел „ВОЛВО ФХ“, с обща техническа допустима максимална маса 20 500 кг., брой оси – 5, попада в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (3П). Цитираното превозно средство е засечено на 21.02.2022 г., 21:18 часа, по път А-1 км. 118+599, Бенковски - Съединение, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППC не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10. ал. 1. т. 2 от ЗП.

Като място на нарушението било прието посочен път А -1 км. 118+599, за който се събира такса за изминато разстояние - тол такса, съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20 февруари 2020 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние - тол такса.

За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запис /доклад/ от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП № 002143/21.02.2022г., който заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения видеозаписи, представлява доказателство за отразените в него обстоятелства, относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението па техническото средство /контролно устройство с идентиификатор № 20052/ част от системата.

Следва да се има предвид, че тол таксите се дължат за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3.5 тона и се диференцират в зависимост oт техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категория на на пътното превозно средство и броя на осите, екологичните му характеристики и се определят за всеки отделен път или пътен участък, като заплащането на 2 дължимата тол такса се извършва чрез Електронна система за събиране на тол такси и дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена да измине определено разстояние между две точки.

Прието и отбелязано в АУАН било, че процесното ППС е с обща технически допустима максимална маса 20 500 кг. и съответно — при движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа е дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП и съобразно доклада от Електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, който установява, че пътно превозно средство с per. № ** е с обща технически допустима максимална маса над 12 тона и брой оси 5. Тази информация се установила и след справка в Националния регистър на превозните средства и техните собственици, воден от Министерство на вътрешните работи, чрез средата за междурегистров обмен (RegiX), в резултат на която е установено, че ППС с per. № ** е с обща техническа допустима максимална маса 20 500 килограма. Установено било, че дължимата такса не е заплатена коректно, доколкото бордовото устройство на товарния автомобил било настроено на 2 оси по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, с оглед подадената тол декларация за влекач над 12т. с 2 оси, чието движение на превозното средство е отчетено в Електронната система за събиране.

Водачът на товарното ППС бил спрян на място на 25.02.2022г. в 09:30ч. от контролните органи, след подаден до тях сигнал. Мястото било ГКПП „Капитан Андреево“ при трасе км 0.766 на трасе „изход тежки камиони“.

Посочено било констатираното нарушение на водача и му била разяснена възможността за заплащане на компенсаторната такса по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата. Жалбоподателят А. отказал, при което срещу него, св. В.

М. М. съставил процесният АУАН № 002143/ 21.02.2022г. от 25.02.2022г. за нарушение по чл. 139, ал.7 от ЗДвП, който бил подписан от нарушителя с възражения.

След извършената проверка на дата 25.02.2022г. А. заплатил дължимата независимо от съответната административнонаказателна санкция такса по чл.

106. ал. 5 от Закона за пътищата в размер на 119.00 /сто и деветнадесет/ лева.

Въз основа на АУАН, било издадено обжалваното наказателно постановление, с което за същото нарушение на основание чл. 179, ал.3а, вр. чл. 139, ал.7 от ЗДвП, на А. било наложено административно наказание – глоба в размер на 1800 лева.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото и приложените по преписката доказателства, както и от гласните доказателства – разпитания актосъставител в съдебно заседание, който потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като достоверни, логични, последователни и съответстващи на писмените доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Движението на ППС на дата 21.02.2022 г. се установява от доклад от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, ведно с приложените статични изображения. От доклада се установява, че гореописаното ППС е пътно превозно средство с peг. № ** е с обща технически допустима максимална маса над 12 тона и брой оси 5, а подадената тол декларация за 3 влекача - над 12т. с 2 оси, чието движение на превозното средство е отчетено в Електронната система за събиране.

Съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства, относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство - част от системата.

От своя страна жалбоподателят А. не оспорва управлението на конкретното МПС в процесното време и място, както и притежанието му от дружеството, а и писмените и гласните доказателствата по делото са в тази посока. От същия се изтъква като оплакване, че дружеството-собственик на ППС-то имало сключен договор, по силата, на който другата страна – доставчикът е бил задължен да върши плащанията към АПИ. Съдът намира възражението му за неоснователно, доколкото твърденията му от една страна не се доказаха и са от чисто организационен характер, дори неизпълнението, включително и несвоевременното изпълнение на договорни задължения са въпроси, чието разяснение би могло да се потърси по друг път. Това, което обаче е релевантно, е че изрично както в материалната, така и санкционна норма, субектът, който в случая следва да понесе отговорност за противоправното си поведение, е именно водачът.

В отговор на това оплакване по смисъла на чл.139, ал.7 от ЗДвП, жалбподателят А., в качеството на водач на процесното пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.

С оглед събраните устни и писмени доказателства съдът прие, че описаната в АУАН, възпроизведена и в наказателното постановление фактическа обстановка, е обективно и правилно установена.

Водачът, който не е изпълнил това законово изискване, следва да бъде санкциониран на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движение по пътищата, предвиждаща налагане на административно наказание „глоба“ във фиксиран размер, а именно в размер на 1800 лева, който не подлежи на ревизиране от страна на съда.

При проверка, относно спазване на изискванията за съставяне на акта за 4 установяване на административно нарушение и за издаване на наказателното постановление, съдът не констатира допуснати процесуални нарушения.

АУАН е съставен от лице, с необходимата материална компетентност, с оглед Заповед № РД-11-486/20.04.2021г. Налице е и съответната материална компетентност на административнонаказващия орган, като доказателство за това са приложените заверени копия на Заповед РД-11-167/08.02.2021 г., Заповед № ЧР-НТУ-33/23.01.2019г. АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление отговарят на изискванията, предвидени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Във връзка с направено възражение за сгрешена дата на АУАН, прави впечатление, че датата 21.02.2022г. фигурира единствено като част от номера на акта, а именно № 002143/21.02.2022г., който номер всъщност отговаря на номера на доказателствения запис в системата по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, когато е отчетено нарушението, а като дата на съставянето на АУАН навсякъде и безпротиворечиво се сочи датата 25.02.2022г., когато е бил съставен в присъствието на жалбоподателя, подписал го от същата дата. Посоченото безспорно се потвърждава и от показанията на разпитания актосъставител М.. Ето защо, съдът намира, че не е допуснато процесуално нарушение от кръга на съществените, доколкото не е рефлектирало върху правото на защита на жалбоподателя, който безсъмнено е разбрал за какво нарушение е ангажирана отговорността му, включително кога се приема да е извършено и кога е бил съставен актът във връзка с това.

Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и за издаване на наказателното постановление, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.

Не са налице основания за приложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите нарушения от същия вид. Изпълнение на задължението след констатиране на нарушението, не освобождава жалбоподателя от отговорност.

Ето защо, съдът намира, че като правилно и законосъобразно, обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото и при направено искане от ответната страна в тежест на жалбоподателя следва да бъдат възложени сторените по делото разноски. С оглед това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер от 80 лева, предвид 5 факта, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност.