Решение № 12557 от 27.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12557 гр. София, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20251110104247 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова молба, с която са предявени обективно кумулативно и субективно съединени при условията на евентуалност осъдителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва:

1 / главен иск срещу „П.П.“ ООД с искане да се постанови решение, с което ответникът да се осъди да заплати на ищеца сумите както следва: 1456,43 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 31.01.2024 г., ведно със законната лихва от 24.01.2025 г. до изплащане на вземането; 292,94 лв. – мораторна лихва за периода 01.07.2022 г. – 23.01.2025 г., 41,02 лева – главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 31.12.2023 г., ведно със законната лихва от 24.01.2025 г. до изплащане на вземането и 8,99 лева – мораторна лихва за периода от 01.07.2022 г. до 23.01.2025 г. върху главницата за дялово разпределение;

2/ евентуален иск срещу „Л.Т.Д.“ Е. с искане да се постанови решение, с което ответникът да се осъди да заплати на ищеца сумите както следва: 1456,43 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 31.01.2024 г., ведно със законната лихва от 24.01.2025 г. до изплащане на вземането; 292,94 лв. – мораторна лихва за периода 01.07.2022 г. – 23.01.2025 г., 41,02 лева – главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 31.12.2023 г., ведно със законната лихва от 24.01.2025 г. до изплащане на вземането и 8,99 лева – мораторна лихва за периода от 01.07.2022 г. до 23.01.2025 г. върху главницата за дялово разпределение.

Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че ответникът „П.П.“ ООД е потребител на топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден имот – магазин № 3, находящ се в /адрес/, но между страните липсва сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия, съобразно изискванията на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ и ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, тъй като е спестил разходи за цената на потребена топлинна енергия за процесния период. Освен стойността на доставената ТЕ, претендира дължимата сума за дяловото разпределение в имота и мораторна лихва, изчислена съобразно ОУ за доставка на ТЕ.

1

В условията на евентуалност претендира сумите от ответника „Л.Т.Д.“ Е., като сочи, че същият е наемател на процесния имот, както и че между страните не е сключен договор за продажба на топлинна енергия. Моли съда да уважи предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

Съдът като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно и субективно съединени при условията на евентуалност осъдителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба е формулирано искане за постановяване на неприсъствено решение, като такова беше формулирано от процесуалния представител на ищеца и в проведеното открито съдебно заседание.

Настоящият съдебен състав, като съобрази, че ответникът по главния иск не е депозирал отговор на исковата молба, не изпрати представител в първото по делото открито съдебно заседание без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, както и че от събраните по делото доказателства и заключенията на вещите лице по изготвените СТЕ и ССчЕ може да се направи извод за основателност на заявените искови претенции, намира че са налице предвидените в процесуалния закон предпоставки за постановяване на неприсъствено решение, с което исковете срещу „П.П.“ ООД да бъдат уважени, доколкото ответникът е предупреден за тази правна възможност, с разпореждането по чл. 131 ГПК.

За пълнота настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че приложените на л. 41-43 по делото Договор № 300003**** от 27.02.2024г., заявление от 27.02.2024г. и Декларация от 27.02.2024г., не променят извода, че претенциите срещу главния ответник следва да бъдат уважени, доколкото индивидуализираните документи удостоверяват като ползвател ответника по евентуалния иск, но за период след исковия с оглед датата на подписването им.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, ответникът по главния иск следва да заплати на ищеца разноски в общ размер на 1008.25лв. , от които 208.25лв. – държавна такса, 700.00лв. – депозит вещи лица и 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „П.П.“ ООД, ЕИК **********, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********** /адрес/, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите както следва: 1456,43 лева – главница, представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за стопански нужди до обект с абонатен № 42****, представляващ магазин № 3, находящ се в /адрес/, за периода от 01.05.2022 г. до 31.01.2024 г., ведно със законната лихва от 24.01.2025 г. до изплащане на вземането, 292,94 лв. – мораторна лихва за периода 01.07.2022 г. – 23.01.2025 г., 41,02 лева – главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 31.12.2023 г., ведно със законната лихва от 24.01.2025 г. до изплащане на вземането и 8,99 лева – мораторна лихва за периода от 01.07.2022 г. до 23.01.2025 г. върху главницата за дялово разпределение.

2

ОСЪЖДА „П.П.“ ООД, ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********** сумата от 1008.25лв. – разноски.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Т.“ ООД .

Решението, по аргумент от чл. 239, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3