Решение № 2128 от 05.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2128 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20241110138276 по описа за 2024 година

Производството е образувано въз основа на подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Л. В. К. искова молба.

Ищецът твърди, че ответникът Л. В. К. е наследник на на Ж. В. К., починала на 30.03.2024г. Поддържа, че същата като собственик на ¾ от топлоснабдения имот, находящ се в ***, аб. №279814, е притежавала качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния период. Сочи, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни общи условия /“ОУ“/. Поддържа, че Ж. В. К. не е упражнила правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ и спрямо нея приложение намирали ОУ, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016г., съгласно които същата била задължена да заплаща сумите по издадените й фактури в 45-дневен срок, като лихва се начислявала само върху вземанията по общи фактури. Твърди, че в сградата се предоставяла и услуга за дялово разпределение на топлинната енергия съгласно чл.139 ЗЕ. Поддържа, че Ж. В. К. е използвала доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, като същата не е погасила задължението си за заплащане на нейната цена в срок, поради което същото е преминало към наследника й. С оглед на изложеното отправя искане към съда за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Л. К. чрез назначения му от съда особен представител- а. Р., с който се оспорват предявените искове. Изложени са съображения, че по делото не било установено дали имотът бил закупен от В. К. и Ж. К. в режим на СИО или била налице обикновена съсобственост. Твърди се, че не било ясно дали претендираният от ищеца размер 1 обхваща задължението за целия имот или за ¾ от същия, като не били представени и доказателства относно количеството доставена в него топлинна енергия. Релевира се възражение за изтекла погасителна давност. По изложените съображения се отправя искане към съда за отхвърляне на предявените искове.

Третото лице- помагач на страната на ищеца- „Далсия” становище по основателността на предявените искове.

ООД, не е взело

Съдът, като съобрази становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.149, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу Л. В. К. с искане ответникът да бъде осъден да заплати на топлофикационното дружество следните суми: сумата от 1 521,90 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. в топлоснабден имот, находящ се в ***, аб. № 279814, сумата от 178,90 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 19.03.2024г., сумата от 52,83 лева, представляваща цена на услуга дялово разпределение за период от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., както и сумата от 10,70 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за период от 16.07.2021г. до 19.03.2024г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба- 26.06.2024г., до окончателното изплащане на сумите.

За да бъдат същите основателни, в доказателствената тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и наследодателката на ответника, по силата на което дружеството е доставило топлинна енергия в твърдените количества и за последната е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и изпадането й в забава, съответно размера на дължимото обезщетение за забава.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.

Във връзка с установяването на първата предпоставка следва да се има предвид, че понятието „клиент на топлинна енергия“ е уредено в разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г.), според която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3 ЗЕ. Съгласно §1, т.2а ДР на ЗЕ (приложима редакция след 2

17.07.2012г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Така очертаният кръг от лица се допълва с разясненията, дадени с ТР №2/17.05.2018г. по тълк. д. №2/2017г. по описа на ОСГК на ВКС, според което клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да бъде доказано, като допустими са всички доказателствени средства, предвидени в ГПК.

В настоящия случай от представения по делото Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот №48, том II, рег. №2211, дело №232/2002г. се установява, че на 05.04.2002г. В. Г. К. и Ж. В. К. са закупили процесния имот, находящ се в ***.

Съгласно приложения Акт за женитба №1107/23.10.1955г., към датата на придобиване на собствеността върху него същите са били в брак, поради което приложение следва да намери разпоредбата на чл.19 СК /1985г., отм./, който предвижда, че „вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити.“ Видно от приетото Удостоверение за наследници от 06.08.2025г. В. Г. К. е починал на 25.01.2012г., като съобразно правилото на чл.28 СК /2009г./, според което след прекратяване на имуществената общност със смъртта на единия съпруг дяловете на съпрузите се считат равни, съпругата му Ж. В.

К. е придобила правото на собственост върху ½ ид.ч. от имота в лично качество. В същото време на основание чл.9, ал.1 ЗН тя е наследила и ¼ ид.ч. от имота в качеството си на наследник на починалия си съпруг, като останалата ¼ ид.ч. е преминала в собственост на общия им син- ответника Л. В. К.. От изложеното следва, че за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. Ж. В. К. е била клиент на топлинна енергия в качеството си на съсобственик, притежаващ право на собственост върху ¾ ид.ч. от процесния имот. Видно от приетото по делото Удостоверение за наследници от 25.07.2024г., същата е починала на 30.03.2024г., като е оставила за свой единствен наследник ответника Л. В. К., върху който е преминало задължението за заплащане на дължимата цена за доставената през процесния период топлинна енергия.

На следващо място, от представените по делото писмени доказателства се установява, че процесният имот е топлоснабден и консумираната в него топлинна 3 енергия е отчитана от третото лице- помагач на страната на ищеца- „Далсия” ООД С оглед установяване на реално доставеното количество топлинна енергия по делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Съгласно посоченото в него за исковия период от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. фирмата за дялово разпределение е разпределяла топлинна енергия за отопление по отчет на 4бр. ИРРО, за сградна инсталация, както и топлинна енергия за битово горещо водоснабядаване по отчет на два узаконени водомера за топла вода. Отбелязано е, че формулярите с отчетени показания на уредите за дялово разпределение на топлинна енергия са подписани от клиента. Уточнено е, че монтираният в абонатната станция топломер е преминавал през метрологични проверки през двете години, относими към процесния период.

По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано, от съдържанието на което се установява, че съобразно действащите цени общо начислените и незаплатени суми за топлинна енергия за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г. възлизат на 2 029,21 лева /прогнозни фактури 2 199,38 лева -изравнителни сметки 170,17 лева- платени 0,00 лева/. С оглед на изложеното и предвид липсата на данни за извършени от абоната плащания на процесната сума, съдът намира, че претенцията на топлофикационното дружество срещу Л. К. иск се явява основателна за 3/4 от фактурираната сума в общ размер от 2 029,21 лева или за претендирания размер от 1 521,90 лева.

На следващо място, според чл.139, ал.2 ЗЕ дялово разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е определен в закона. Съгласно чл.139в ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл.139а ЗЕ, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл.139б от ЗЕ, в който уреждат цените за нейното извършване. В настоящия случай видно от представените от ищеца Договор №1518/30.07.2002г. за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ чрез система за индивидуално отчитане и разпределение на топлинната енергия и Протокол от ОС на собствениците на бл.47 от ***, дяловото разпределение е възложено на привлеченото като трето лице-помагач дружество „Далсия“ ООД /с предходно наименование „Бруната България” ООД/. От представените от дружеството индивидуални справки за използвана ТЕ за процесния период и формуляри за отчет се установява, че същото е предоставяло възложената му услуга по дялово разпределение през процесния период. Съгласно чл.36 от ОУ на ищеца потребителите са длъжни да заплащат тази услуга на топлопреносното предприятие. От заключението по съдебно4 счетоводната експертиза се установява, че за процесния период от м.05.2021г. до м.04.2023г. стойността на услугата дялово разпределение е в общ размер на 70,45 лева, съответно ¾ от него се равнява на сумата от 52,83 лева, какъвто е и претендираният от ищеца размер.

По делото не са ангажирани доказателства за извършвани плащания, поради което следва да бъдат разгледани претенциите за мораторна лихва. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че съгласно чл.33, ал.1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, без да е необходимо същите да бъдат публикувани. Същевременно съгласно чл.33, ал.4 от ОУ, обезщетението за забава се начислява при неплащане на задължението в определения срок. Следователно при действието на ОУ от 2016г. задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл.84, ал.1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. От изложеното следва, че в настоящия случай ответникът е изпаднал в забава за плащане на главницата с изтичането на 45-дневния срок, поради което дължи мораторна лихва за процесния период. Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза мораторната лихва върху задължението за заплащане на предоставената топлинна енергия за периода от 16.07.2021г. /датата на изпадане в забава/ до 19.03.2024г. е в размер на 238,54 лева или за ¾ - 178,90 лева, какъвто е и претендираният от ищеца размер.