Определение № 468 от 17.02.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 468 гр. София, 17.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

М. Георгиева

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно частно гражданско дело № 20251000500297 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на П. Н. Н., чрез процесуален представител против определение № 15791 от 10.10.2024 год. на СГС, ГО, 9-ти състав, постановено по гр.д.№ 1853/23 год. в производство по чл.248 от ГПК. Жалбоподателя релевира доводи за неправилност на постановения съдебен акт, тъй като съдът неправилно е приел, че ответника не е дал повод за предявяване на иска, поради което следва да понесе отговорността за разноски. Отделно от това твърди, че не дължи на ответника и разноските, който съдът е присъдил в негова полза. Моли съдът да отмени обжалвания съдебен акт, като вместо него постанови друг с който молбата за изменение на решението в частта за разноските бъде уважена.

Ответникът по жалбата М. А. М., чрез процесуален представител депозира отговор с който оспорва същата и моли съда да я остави без уважение.

Софийски апелативен съд, след като обсъди оплакванията, изложени в частната жалба във връзка с обжалвания съдебен акт, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдебният акт е от категорията на обжалваемите по смисъла на чл. 274, ал.2 от ГПК, обжалващият е легитимиран и има интерес от обжалване, частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Пред първоинстанционният съд е образувано исково производство от П. Н. Н. против М. А.

М. по чл.127, ал.2 от ГПК за заплащане на сумата от 43 459,26 лева, представляваща половината от заплатените изцяло от ищцата в качеството й на солидарен длъжник погасителни вноски в периода от 15.08.2016 г. до 24.02.2022 г. по Договор за жилищен 1 кредит, сключен с „Банка ДСК“ ЕАД на 14.07.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от 16.02.2023 г. до окончателното й заплащане, както и иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3168,52 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 06.03.2020 г. до 15.02.2023 г.

Ответникът е депозирал отговор с който признава исковата претенция досежно главницата, като веднага след връчване на съдебните книжа по делото заплатил в полза на ищцата сумата.

Съдът с постановеното по делото решение е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.127, ал.2 от ЗЗД, като погасен чрез плащане в хода на процеса, приел е, че преди постъпването на исковата молба в съда на 16.02.2023 г. длъжникът не е изпаднал в забава, поради което исковата претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3168,52 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 06.03.2020 г. до 15.02.2023 г. е неоснователна. С постановения съдебен акт в полза на ищцата е присъдена законната лихва върху главницата от 43 459,26 лева, за периода, считано от датата на подаването на исковата молба – 16.02.2023 г. до датата на извършеното погасяване в хода на процеса - 01.08.2023 г. Съдът е приел искането на ответника по чл.78, ал. 2 ГПК за основателно, поради което сторените от ищцата разноски са останали за нейна сметка, а в полза на ответника е присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в общ размер на 2352,13 лева.

С молби процесуалния представител на ищеца е поискал изменение на решението в частта за разноските, като е твърдял, че ответника е дал повод за завеждане на иска и дължи разноски, като в същото време, на ответника не се дължат разноски, а отделно от съдът не е присъдил разноски върху уважената част от иска за присъждане на законната лихва върху главницата, но съдът с обжалваното определение я е оставил без уважение, като е приел, че не са налице предпоставките за това.

Определението е правилно.

За да останат в тежест на ищеца разноските, е необходимо съгласно чл.78, ал.2 ГПК наличието на две кумулативни предпоставки - признание на предявения иск и ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждането му. В случая първата предпоставка е налице, тъй като ответникът е признал осъдителният иск. Относно втората предпоставка настоящия състав приема, че същата е налице. За да изпадне ответника при регресен иск в забава, то следва да бъде поканен за плащане. За да постави длъжника в забава по отношение на себе си, ищцата е следвало да поиска от него изпълнение при условията на чл.84, ал.2 от ЗЗД, като с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД. Ирелевантен е моментът на извършеното плащане на вноските по кредита /на което се позовава ищцата/, тъй като то има значение само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава. В случая моментът на настъпване на изискуемостта и моментът на поставяне в забава не съвпадат, поради което забавата на длъжника не настъпва по силата на самото плащане. По делото е представена покана, изпратена от ищцата и връчена чрез ЧСИ на ответника на 14.12.2022 г., 2 но същата няма характер на покана съобразно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. С поканата ищцата е поканила ответника да уредят взаимоотношенията си, като в 7 -дневен срок от получаването й, ответника да представи справедливо предложение за уреждане на взаимоотношенията, което да бъде изпратено на посочен в поканата електронен адрес на упълномощения от ищцата представител. Законът не предписва особена форма на поканата, но от нейното съдържание трябва да стане ясно, че се иска изпълнение на конкретна по размер парична престация, какъвто размер в изпратената до ответника покана не се сочи.

Аргумент в тази посока е обстоятелството, че не може да бъде уважен иск от солидарен длъжник срещу другия такъв, без първия да е изпълнил, като е платил на кредитора такава част от задължението, която да надхвърля припадащата му се част. Поради това и узнаването единствено на факта на извършеното плащането посредством връчената на ответника чрез ЧСИ покана няма отношение към забавата на длъжника. Във всички случай кредиторът може, но не е длъжен да иска изпълнението веднага. Следователно нито от датата на извършените от ищцата плащания, нито от получаването на изпратената от ищцата покана, ответникът е бил в забава. Доколкото ответникът не е поканен надлежно от ищцата да заплати процесната сума за главница, както и същият е заплатил същата в първия възможен момент–незабавно след уведомяване за съдебното производство, то и настоящия състав приема, че ответникът не е дал повод за завеждане на регресния иск.

Неоснователно е искането на ищцата да бъде допълнено съдебното решение в частта за разноските с оглед присъдения размер на законната лихва върху главницата за периода, считано от датата на подаването на исковата молба до датата на извършеното погасяване в хода на процеса. Това е така, тъй като при предявен иск за парично вземане, ищецът има право да претендира законната лихва върху непогасеното от длъжника вземане за периода след завеждане на делото до окончателното плащане, като тази претенция не съставлява самостоятелен иск съгласно чл. 214, ал. 2 ГПК. Присъждането на законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането е правоувеличаваща последица от предявения иск, т.е. тя представлява законна последица от уважаването на иска и се присъжда само в случай, че е поискана в рамките на процеса относно главното вземане. В случая присъждането на законната лихва от датата на подаване на исковата молба не съставлява произнасяне по самостоятелен иск, поради което и доколкото не съществува самостоятелен иск, отговорността за разноските по делото следва да се разпредели в зависимост от изхода по главния иск с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, без значение какъв ще е резултатът на делото по претенцията за законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

На следващо място, на основание чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на ищцата следва да се възложат разноските, направени от ответника съобразно отхвърлената част от исковете, които съдът, с оглед правната и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия е определил в размер на 2 352.13 лева.

Поради съвпадение на изводите на настоящият състав с тези на първоинстанционният съд, то обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

3

Въз основа на изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 15791 от 10.10.2024 год. на СГС, ГО, 9-ти състав, постановено по гр.д.№ 1853/23 год. в производство по чл.248 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщението до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4