Решение № 1829 от 22.12.2020, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1829 гр. Варна , 22.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Мария К. Терзийска

Елина П. Карагьозова

Ралица Ц. Костадинова

Христина З. Атанасова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Костадинова Въззивно гражданско дело № 20203100502893 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 261 839 /21.08.2020г., подадена от ЗАД ”ДаллБогг: Живот и Здраве”, ЕИК 200299615, със седалище: гр. София, ж.к. ”Дианабад”, бул. ”Г. М. Димитров” № 1, представлявано от изпълнителните си директори Б.Г.И. и Ж.С.К. срещу решение № 3659/03.08.2020г., постановено по гр.д. № 1222 / 2020г. на ВРС, 39 с-в, с което е осъден ЗАД ”ДаллБогг: Живот и Здраве”, ЕИК 200299615, със седалище: гр. София, ж.к. ”Дианабад”, бул. ”Г. М. Димитров” № 1 да заплати на С. Х. С., ЕГН **********, адрес: *****, сумата в размер на 684 лв.

/шестстотин осемдесет и четири лева/, частичен иск от общ размер 794.99 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат от настъпилото на 03.10.2019г. застрахователно събитие с увредения лек автомобил Пежо 407 с ДКН ******, ведно със законна лихва върху нея считано от датата на подаване на исковата молба – 31.01.2020г. до окончателното изплащане на сумата, на основание 405, ал. 1 КЗ и са присъдени разноски в полза на ищеца.

В жалбата се излага, че решението е направилно 1 постановено в нарушение на процесуалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при явна необоснованост. Конкретизира, че първоинстанционният съд не е разгледал направените с отговора на искова молба твърдения за извършени нарушения на Общите условия по застраховка „Каско на МПС" от страна на собственика на увреденото МПС. Счита, че така постановеното решение не е надлежно мотивирано и съдът не е разгледал всички спорни въпроси, с които е бил сезиран. В представените по делото Общи условия, ясно са регламентирани основания, по които застрахователят може да откаже да заплати изцяло или частично претенцията на застрахования. В Общите условия е предвидено задължението на ползвателя на застрахователни услуги да уведоми органите на МВР за настъпило ПТП, като те от своя страна извършват необходимите действия и установят обстоятелствата около, които е настъпило застрахователното събитие, както и виновния водач. Видно от представените с Исковата молба документи, собственикът на застрахованият автомобил е описал, че по автомобила му са настъпили щети вследствие на ПТП причинено от неизвестен извършител.

След установяването на настъпилото събитие, ищецът по първоинстанционното производство не е уведомил органите на МВР, като това му недобросъвестно поведение е довело до невъзможност за реализирането на регресното право на жалбоподателя. Твърди, че на следващо място, неправилно съдът е определил дължимото обезщетение в размер на 684 лв. частичен иск от 794, 99 лв. Първоинстанционният съд е приел за безспорно, че ответното дружество е изплатило сумата от 108,21 лв.

, като съдът не е мотивирал, защо при определянето на дължимото обезщетение не е приспадната тази изплатена сума от 108,21 лв. Не е ясно как е определено и дължимото обезщетение, като съдът не се е мотивирал и аргументирал, как е изчислил средната пазарна стойност на щетите. Не е ясно дали за средна пазарна стойност е приета цената на оригиналите части или тази на алтернативните. Моли се обжалваното решение да бъде изцяло отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, в евентуалност да бъде намален размера на обезщетението. Претендират се и сторените разноски за двете инстанции.

В открито съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя не се явява, депозира молба преди датата на о.с.з., в която изрично сочи, че поддържа въззивната жалба и прилага списък с разноски.

2

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК н е е постъпил отговор на въззивната жалба от С. Х. С., ЕГН **********, адрес: *****. В открито съдебно заседание, страната и процесуалният му представител не се явяват, депозират молба преди датата на о.с.з., в която изрично се сочи, че въззиваемият оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна, представя списък с разноски и моли съда да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционното решение.

За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази следното:

Първоинстанционното производство пред РС –Варна е образувано по предявен о т С. Х. С., ЕГН **********, срещу ЗАД ”ДаллБогг: Живот и Здраве”, ЕИК 200299615, иск с правно основание 405, ал. 1 КЗ за осъждане ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 1 лев /един лев/, представляваща частичен иск от общо 794.99 лв., обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат от настъпилото на 03.10.2019г. застрахователно събитие с увредения лек автомобил Пежо 407 с ДКН ******, ведно със законна лихва върху нея считано от датата на подаване на исковата молба – 31.01.2020г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В о.с.з. на 10.10.2020г., на основание чл.214 ГПК е допуснато изменение в размера на предявения иск чрез неговото увеличаване от сумата в размер на 1 лев /един лев/, заявена като частична от общ размер 794.99 лева, на сумата в размер 684 лв. /шестстотин осемдесет и четири лева/, заявена като частична от общ размер 794.99 лева, като същият се счита предявен за сумата в размер на 684 лв. /шестстотин осемдесет и четири лева/, заявена като частична от общ размер 794.99 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат от настъпилото на 03.10.2019г. застрахователно събитие с увредения лек автомобил Пежо 407 с ДКН ******, ведно със законна лихва върху нея считано от датата на подаване на исковата молба – 31.01.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

3

В исковата молба ищецът твърди, че на 14.11.2018г. между него и ответника възникнало застрахователно правоотношение, обективирано в застрахователна полица „Каско МПС” № BG 0201 18 000002563 с валидност от 30.12.2018 г. до 29.12.2019 г.. Предмет на договора бил лек автомобил, собственост на ищеца, марка Пежо 407 с ДКН ******. Автомобилът бил оценен на стойност 7 000 лева, като застрахователната премия, която следвало да заплати ищеца съгласно застрахователния договор била в размер на сумата от 469.20 лв. Премията била изцяло заплатена. На 03.10.2019 г. установил увреждания по паркирания на ул. ***** зад бл. 8 автомобил - счупено дясно огледало. На 04.10.2019 г. уведомил ответника за настъпилото застрахователно събитие, като била регистрирана щета номер ***/2019 - 01 г. На 04.10.2019 г. служител на застрахователната компания извършил оглед на автомобила и съставил опис - заключение за вреди на МПС: Корпус странично дясно огледало - подмяна. На 24.10.2019г. по банкова сметка получил застрахователно обезщетение в размер на 108.21 лв.

Счита, че определеното обезщетение не овъзмездява претърпените имуществени вреди. Твърди, че за отстраняване на щетите била необходима сумата в размер на 903.20лв., като след приспадане на заплатеното обезщетение, застрахователят му дължал сумата в размер на 794.99 лева. Ето защо има правен интерес да претендира обезщетение за отстраняване на щетите по автомобила. Моли в тази връзка за постановяване на положително решение по предявения частичен иск.

В срока по чл.131 ГПК ответникът „Далл Бог Живот и Здраве” АД е депозирал писмен отговор, с който е изразено становище за неоснователност на иска. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение с ищеца по застрахователна полица „Каско МПС” № BG 0201 18 00002563, валидна от 30.12.2018 г. до 29.12.2019 г. Оспорва наведените в исковата молба фактически твърдения досежно механизма на настъпване на произшествието. Оспорва и твърдяната причинно-следствена връзка между описания механизъм и сочените за настъпили вреди по МПС. Твърди, че ищецът не е изпълнил задължението си, посочено в раздел X, т. 57.8 от Общите условия за предоставяне на необходимата информация във връзка с настъпване на щетите по МПС. Сочи се нарушаване и на задължението по раздел X, т. 57.3 от Общите условия, за регистриране застрахователното 4 събитие пред компетентните органи в деня на настъпването му или узнаването за него. Навежда доводи, че съгласно раздел X, т. 68.1 от Общите условия, при събития, доказвани изключително с декларация на застрахования и без документи, издадени от компетентните държавни органи, удостоверяващи настъпването на застрахователното събитие или без двустранен констативен протокол (ДКП) за ПТП, съставен съгласно изискванията на приложимото право, както и при невъзможност на застрахования да представи необходимите документи, застрахователят обезщетява вредите, като общият размер на определените не може да надвишава 10% от застрахователната сума на МПС. Така максималният размер на обезщетението за имуществени вреди възлизал на 700 лв. В условията на евентуалност се излага, че изплатеното обезщетение е справедлив еквивалент на претърпените от ищеца имуществени вреди и достатъчен за тяхното репариране. Възразява се срещу пълния размер на претенцията с твърдения, че същият е прекомерно завишен и несъответстващ на средните пазарни цени, по които е възможно да се отремонтира автомобила. Моли за отхвърляне на иска.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до неправилност на изводите на съда относно дължимостта на претендираното застрахователно обезщетение – неяснота как се формира размера му и липса на произнасяне по отправено с отговора на исковата молба възражение, че въз основа на клауза от ОУ следва да се намали 5 размера на евентуално дължимото обезщетение до 10% от застрахователната стойност.

Въззивната жалба разгледана по същество се явява частично основателна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният иск е с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ, съгласно който при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Съобразно чл. 400 от КЗ и съдебната практика по приложението му, застрахователното обезщетение по договор за имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, а за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност. Съгласно императивната правна норма на чл. 386, ал. 2 от КЗ застрахователят е длъжен да заплати обезщетение равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. А съобразно чл.

387 от КЗ, страните по застрахователния договор могат да определят договорена застрахователна стойност, която е фиксирана парична сума, като в този случай чл. 386, ал. 2 не се прилага. Договорената застрахователна стойност се смята и за стойност на застрахователния интерес при настъпване на застрахователното събитие и не може да бъде оспорвана от страните, като за различните застрахователни рискове по един застрахователен договор могат да бъдат определени различни застрахователни стойности.