Определение № 4156 от 20.12.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4156 гр. София, 17.12.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Емилия Ат. Колева

Слави Г. Славов като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Въззивно частно наказателно дело № 20241100608053 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.243, ал. 8 НПК.

В Софийски Градски съд е депозиран протест от прокурор при СРП срещу определение на Софийски Районен съд - Наказателно отделение, 22-ри състав, от 03.10.2024г., по НЧД 8004/2024г. , с което е било отменено постановление на прокурор при СРП ,от 27.05.2021г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 280/2014г. по описа на СДВР; пр.пр.№ 46489/14г. по описа на СРП, образувано за престъпление по чл.127,ал.1 НК.

С протеста се претендира отмяна на атакуваното определение с изложени аргументи, касаещи твърдяна некоректност при анализа на материалите по делото, довела до необоснованост на съдебния акт и неправилно приложение на процесуалния закон от решаващия съд.

Настоящият съдебен състав намира, че протестът е подаден в срока, визиран в разпоредбата на чл.243, ал.7 НПК и от легитимирано лице,поради което е допустим.

При разглеждане по същество на депозирания протест въззивният съд приема, че същия е неоснователен по следните съображения:

Досъдебното производство е започнало на 04.11.2014г. и водено за това, 1 че за времето от 03.11.2014г. до 04.11.2014г. в гр.София неустановено лице склонило М.Т.Д. към самоубийство и е последвало такова-престъпление по чл.127,ал.1 НК.

В постановлението, с което прокурорът приема, че наказателното производство следва да приключи по реда на чл.243 НПК се коментира, че в хода на разследването са били събрани необходимите доказателства , които обосновават извод за липса на изпълнително деяние, годно да изпълни елементите от състава на престъпление по чл.127,ал.1 НК, тъй като липсвали доказателства за осъществени от друго лице действия, с които да е било упражнено въздействие върху М.Д., довело до решението й да сложи край на живота си.

Районният съд, осъществявайки съдебен контрол върху този акт на прокурора при СРП, не се е съгласил с изразеното от него становище, като е изтъкнал,че по делото не са били извършени всички необходими и възможни действия по разследването, съставомерните обстоятелства не са били изяснени в пълнота, извършения от прокурора анализ на доказателствата не е всестранен, поради което правните му изводи се явяват необосновани.

Най-напред коректна е отправената от районния съд критика към възприетия от прокурора подход за обективиране на приетите от него фактически и правни съображения,върху които е основал становището си. В оспореното постановление същите са изнесени от него фрагментарно , чрез посочване на извършените действия по разследването , без съпоставителен анализ на доказателствените източници и без аргументиране на обстоятелствата, които те евентуално обосновават , поради което процеса на формиране на неговото вътрешно убеждение за изхода на делото не е достатъчно ясно очертан,за да бъде поставен на съдебен контрол.

Правилно първоинстанционния съд е съобразил, че неизяснено е останало обстоятелството, касаещо поведението/последователността на придвижване и действията й/ на М.Д. в периода от напускане на учебното заведение на 03.11.2014г. до откриване на тялото й на 04.11.2014г., както и това,че тази празнота може да бъде запълнена чрез извършване на съответните допълнителни технически изследвания на мобилния й телефон и поддържаната,чрез него мобилна връзка в този период, както и чрез събиране на възможни/въпреки изтеклия период от време/ гласни доказателства, чрез 2 разпит на лица, които са обитавали жилища на същия адрес. В тази връзка от значение е и установяване часа/дори и приблизително/ на настъпване смъртта на Д., тъй като това би довело до ограничаване/стесняване/ рамките на възможния период , който към момента се определя единствено от показанията на свидетелката М.. Обосновано е становището на районния съд,че това би могло да бъде направено,чрез извършване на съответното допълнително медицинско експертно изследване. Тук е мястото да бъде посочено,че изтъкнатия от прокурора в неговия протест аргумент за липсата на обективна възможност пред вещите лица да го направят е несподелим,тъй като от една страна е спекулативен, защото такава задача не им/на вещите лица/ е възлагана, а от друга страна изразява необосновано съмнение в техните/на вещите лица/ професионални възможности, знания и опит.

От значение за изясняване на обстоятелствата по делото и най-вече за обосноваване,респ.опровергаване евентуалната съпричастност на трето лице към фаталния за Д. изход, е и установяване източника /Д. и/или друго лице/ на биологичните следи, открити върху иззетите по делото веществени доказателства/дрехи на пострадалата/,което може да бъде постигнато чрез указаните от районния съд допълнителни биологични /ДНК/ изследвания.

Въззивният съд също намира, че откритото на мобилния телефон на Д.

„предсмъртно“ послание следва да бъде подложено на указаното от районния съд автороведческо експертно изследване. Такова заключение е в състояние да обоснове,респ.да опровергае по убедителен начин обстоятелството дали същото действително е било изготвено от Д.. Освен това, при положителен отговор на този въпрос, същото/посланието/ би могло да бъде предмет и на психологично и лингвистично експертно изследване, което е от характер да предостави информация относно психичното състояние на неговия автор,за насочеността на посланието и за степента на убеденост във взетото от него решение за евентуално суицидно действие.

Правилно и в съответствие с приложимите процесуални и материално правни норми тази непълнота на събраните по делото доказателства, които са необходими ,за да обосновават категоричен извод за наличието или липсата на деяние, осъществяващо състав на престъпление по чл.127 НК, както и неизчерпването на процесуалните възможности за попълване на материалите по делото и с други доказателства и доказателствени средства, са били 3 оценени от районния съд, като обстоятелства, аргументиращи наличието на предпоставките на чл.243,ал.6,т.3 НПК, налагащи оспореното постановление на СРП да бъде отменено и делото върнато на прокурора за продължаване на разследването.

Горните обстоятелства мотивират извод,че атакуваното определение на СРС, с което е било отменено постановление на СРП за прекратяване на досъдебно производство № 280/2014г. по описа на СДВР, се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Поради това и на основание чл. 243, ал.8 НПК СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение , от 03.10.2024г., по НЧД 8004/2024г. по описа на СРС-НО, 22-ри състав, с което е било отменено постановление на прокурор при СРП ,от 27.05.2021г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 280/2014г. по описа на СДВР; пр.пр.№ 46489/14г. по описа на СРП, образувано за престъпление по чл.127,ал.1 НК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4