Определение № 1090 от 15.11.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1090 гр. София, 15.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Дацов

Членове:

Димитър Фикиин

Стефан Милев като разгледа докладваното от Стефан Милев Въззивно частно наказателно дело № 20231000601354 по описа за 2023 година

Подаден от Софийската градска прокуратура (СГП) частен протест по чл. 249, ал.3 НПК е станал повод за извършената от САС въззивна проверка (гл.22 НПК) на протоколното определение № 5082/02.11.23 г., с което СГС (НО, 10 с.) е прекратил съдебното производство по н.о.х.д. № 2678/23 г. и е върнал делото на прокурора за отстраняване на процесуални нарушение по чл. 248, ал.1, т.3 НПК.

Несъгласието си с оспорвания съдебен акт прокурорът е формулирал в общо пет пункта, аналогични на изтъкнатите от първата инстанция аргументи делото да му бъде върнато - за времевия период на отделните изпълнителни деяния, включени в обвинението за продължавано присвояване по чл. 203, ал.1 НК, извършено от подс. И.

К.; за (не)яснотата защо левовата равностойност на щетите, инкриминирани в обвиненията срещу подсъдимите Т. Д. и И. Д., е изчислена съобразно фиксинга на БНБ; за това - ясно ли е дефиниран размерът на щетата по един от пунктовете на претендираната престъпна безстопанственост (100 000 лв.); за необходимостта (според СГС) да се уточни изрично и по отделно какъв е инкриминираният период на изпълнителните деяния на тази безстопанственост и кога е настъпил техният вредоносен резултат; с каква форма на вина са осъществени те и т.н.

Протестът е основателен и според САС внесеният по делото обвинителен акт следва да бъде разгледан по същество, а определението за неговото връщане на прокурора (чл. 249, ал.2 НПК) – отменено.

Засегнатите с това определение въпроси нямат връзка с института на съществените процесуални нарушения по чл. 249, ал.4, т.1, вр. чл. 248, ал.1, т.3 НПК, защото не оказват влияние върху яснотата на обвинителната теза и касаят проблеми, които следва да бъдат разрешени по реда на чл. 301, ал.1, т.1-2- НПК.

Застъпването „с един ден“ на периодите на отделните 29 присвоителни деяния, предявени като „задочно“ обвинение по чл. 203, ал.1, вр.чл. 201, вр. чл. 26, ал.1 НК срещу подс. К., не прави тезата на прокурора неясна или противоречива, защото формулираните дати (като начало и край на посочените периоди) обозначават възможните времеви рамки на тези деяния – подход, напълно допустим в практиката, когато доказателствата не позволяват точното фиксиране на съответния календарен 1 ден. Изискването за приложение на чл. 26, ал.1 НК е единствено периодите между деянията да са „непродължителни“ и от описанието на фактите става ясно, че това условие е спазено.

Дадените от Градския съд указания левовата равностойност на вредите от описаните престъпления да се изчислява „съобразно курсовете, възприети от ощетеното юридическо лице“ (т.2, л. 434 от н.о.х.д.), пък, нито касаят правото на защита на подсъдимите (защото са пряко свързани единствено с възможността за обезщетяване на вредите, претърпени от ощетената банка, които тя очевидно не е претендирала чрез граждански иск), нито са съобразени с принципните разяснения, че когато се преизчисляват в левове, причинените във валута вреди се оценяват „по найвисокия централен курс на Българската народна банка …“ (вж. разд. II от Т.р.1/98ОСНК).

Протестът е основателен и относно изтъкнатата от СГС неяснота как е калкулирана „инкриминираната сума от 100 000 лв.“ и включва ли тя отделно описаната като дефицит „сума от 4452 лв.“ (във връзка с обвиненията за непредпазлива безстопанственост към подсъдимите Д. и Д.). В обстоятелствената част на обвинението има конкретно дефинирани факти във връзка с механизма как въпросната щета е настъпила. Прокурорът е описал тези фактически твърдения, с които е решил да обоснове съставомерността на деянията на двамата подсъдими. Оттук нататък – доказват ли се те и съставляват ли престъпление от общ характер, първата инстанция следва да прецени при постановяването на присъдата. А евентуалните грешки в аритметичните изчисления са отстраними по друг процесуален ред (чл. 248а НПК).

Не е вярно, че описаните факти, с които се обосновава престъпната безстопанственост по чл. 219, ал.4, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК, не дават възможност да се разграничи кога (според обвинението) са извършени изпълнителните деяния на бездействието и кога (като време) е настъпил техният вредоносен резултат.

Изложението на преценените за съставомерни обстоятелства тук е последователно и еднотипно при всички инкриминирани деяния – посочено е кога (като дати) са извършени дължимите инвентаризации, как е проявено престъпното бездействие (очевидно възприето като изпълнително деяние на безстопанствеността) и кога е настъпила щетата от тях. Но прокурорът е прав и в тезата си, че използваният в обвинението израз, че подсъдимите Д. и Д. са „съзнавали“ допуснатите от тях нарушения по никакъв начин не затруднява правото им на защита за непредпазлива безстопанственост (какъвто упрек е отправен в оспорваното определение на СГС): първо – защото „съзнаването“ не е елемент единствено на прекия умисъл (в каквато насока е разсъждавала първата инстанция); и второ – защото няма никаква пречка правонарушенията (като проява на изпълнителното деяние), довели по непредпазливост до „значителни щети“ (като резултат по чл. 219, ал.1 НК), да са допуснати и „съзнателно“ (с пряк или евентуален умисъл), каквато очевидно е обвинителната теза.

Констатирайки „противоречие между постановлението за привличане“ и „съдържанието на ОА“ относно размера на щетата по пункт първи от обвинението на подс. Д., първоинстанционният съд е съпоставил неактуален по делото документ, защото – както изрично е изтъкнато в частния протест – в т.15 от досъдебното производство фигурира още едно (последно по време) постановление за привличане на Д. (от 15.03.2023 г.), чийто фактически и правни параметри изцяло отговарят на предявеното с обвинителния акт.

Казаното дотук е достатъчно, за да аргументира, че внесеното в СГС обвинение срещу тримата подсъдими отговаря на стандартите по чл. 246, ал.2-3 НПК и същото следва да бъде разгледано по същество, поради което – на основание чл. 345, ал.2 НПК, 2

Софийският апелативен съд, НО, VIII състав:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение № 5082/02.11.2023 г. за прекратяване на съдебното производство по н.о.х.д. № 2678/23 г. на СHС (НО, 10 с.).

ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3