Решение № 53 от 02.04.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Пловдив, 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Г.

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова в присъствието на прокурора С. М. Л. като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско дело № 20255000500026 по описа за 2025 година

Производството е по реда на 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба вх.№12181/20.12.2024г. от Д. П.

Г., ЕГН **********, понастоящем в Затвора П., чрез адв. Г. против Решение №375/04.11.2024г. по гр. д. № 230/2024г. по описа на Окръжен съд-П., с което отхвърля като неоснователен искът с правно основание чл.2в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, във вр. с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, предявен от Д. П. Г., ЕГН********** изтърпяващ наказание доживотен затвор без замяна в Затвора гр.П. против Районен Съд – П. за осъждане на ответника да заплати обезщетение в полза на ищеца в размер на 30 000 лв. - неимуществени вреди поради съществено нарушение на правото на ЕС, изразяващо се в отказ на Пазарджишкия районен съд да му предостави правна помощ по гр.д.№1424/2023г. и обективно съединения с него иск по чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати лихва за забава върху главницата, считано от 31.10.2023г., до окончателното изплащане на сумата.

В жалбата се поддържат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, за което се излагат конкретни и подробни 1 съображения. Иска се същото да бъде отменено и да се постанови друго, с което да бъдат уважени предявените от ищеца искове.

В законния срок, от ответника Районен съд-П. не е подаден отговор на жалбата. Не е постъпило становище и от Прокуратурата.

Пловдивският апелативен съд, като взе предвид твърденията и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, прие следното:

Ищецът Д. П. Г., ЕГН ********** е предявил иск с правна квалификация по чл.2в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ за осъждане на Районен съд-П. да му заплати сумата от 30 000 лв обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца поради съществено нарушение на правото на ЕС, изразяващо се в отказ на Пазарджишкия районен съд да му предостави правна помощ по гр.д.№1424/2023г. под формата на процесуално представителство, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 31.10.2023г., до окончателното изплащане на сумата. В ИМ са изложени са твърдения, че ищецът е поискал предоставяне на правна помощ по горепосоченото дело чрез процесуално представителство от адвокат, тъй като е правно неграмотен и дори няма средно образование. Посочва се, че с Определение №2666/17.10.2023г. по гр.д. №1424/2023г. по описа на Пазарджишкия районен съд, искането му за предоставяне на правна помощ бил оставено без уважение.

Поддържа се, че с това си произнасяне, Районен съд-П. е нарушил чл.47 и чл.52, пар.2 и 4 от ХОПЕС, вр . чл.6 от ЕКПЧОС, вр. чл.6, пар.3 от ДЕС и чл.56 от Конституцията на Република България.

Установените от практиката на Съда на ЕС кумулативно изискуеми елементи на фактическия състав на иска по чл.2в от ЗОДОВ, са следните: 1. нарушена правна норма от правото на ЕС или нарушен принцип, установен от правото на съюза; 2. нарушените правни норми на общностното право да предоставят права на частноправни субекти; 3. нарушението да е достатъчно съществено и 4. нарушението, респ. неизпълнението на задължението на държавата да е в причинно-следствена връзка с настъпилия за засегнатото лице вредоносен резултат

По делото няма спор, а и се установява от материалите по същото, че Д.

П. Г. е подал до Районен съд-П. искова молба от 19.04.2023г., по която е образувано гр.дело №1424/23г. по описа на посочения съд, с която са 2 предявени иск за осъждане на Г.“-С., да му заплати сумата от 8 000 лв имуществени вреди, както и иск срещу същия ответник да му заплати сумата от 10 000 лв обезщетение за неимуществени вреди. Исковете са основани на твърдения, че ищецът е имал вземане срещу Република България за сумата от 20 000 лв, представляваща обезщетение по сключено споразумение с Министерски съвет по повод жалба №73516/2016г. пред ЕСПЧ (G. срещу България). Посочената сума била внесена по личната му партида (набирателна сметка) в Затвора – гр.П., но във връзка с получено запорно съобщение от ЧСИ Г.С., рег.№*, р-н на действие ОС-П., част от нея, в размер на 8 000 лв, била преведена от личната партида на ищеца по сметката на ЧСИ.

Поддържано е, че съгласно чл.446а от ГПК, получените като обезщетение парични средства са несеквестируеми, поради което ищецът е поискал осъждането на Г. да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 8 000 лв, както и сумата от 10 000 лв обезщетение за неимуществени вреди, заради претърпените унижение, безсилие, психически тормоз от държавни институции.

Установява се, че едновременно с подаването на ИМ по гр.дело №1424/23г. по описа на Районен съд-П., ищецът е подал и молба да бъде освободен от държавна такса по делото, както и да му бъде назначен служебен адвокат, поради липса средства.

С Определение №2296/11.09.2023г. по гр.дело №1424/23г. по описа на Районен съд-П., ищецът е освободен от държавна такса, след направена справка относно наличността по личната му партида, както и предвид декларираните данни за липса на пари, имущество, възрастта, здравословното състояние, изтърпяването на наказание доживотен затвор и др. относими данни.

С определение

№2666/17.10.2023г. по същото дело, първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на ищеца за предоставяне на правна помощ чрез процесуално представителство от адвокат. За да постанови това, съдът е приел, че въпреки доказаната липса на средства на ищеца, предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която би му донесла. Съдът се е мотивирал, че в случая няма действия, които за е необходимо да се извършват от ищеца и чието извършване изисква правна квалификация, от ищеца са изложени твърденията 3 и исканията му, а при негативно решение по делото, той може да обжалва същото и без правни познания, вкл. е освободен и от държавни такси. В определението е посочено, че същото подлежи на обжалване в тази част в 1седмичен срок от съобщението, пред Окръжен съд-П..

От материалите по делото е видно, че ищецът не се е възползвал от правото си да обжалва отказа да му бъде предоставена правна помощ, поради което определението е влязло в сила.

Впоследствие, по делото е проведено само едно открито съдебно заседание. След даване ход на делото, във връзка с възражение от представителя на Г., че производството следва да се прекрати, тъй като Дирекцията не е надлежен ответник, предвид факта, че не е удържала никакви пари, а това е сторено от Министерство на правосъдието, ищецът е заявил, че държи да си получи парите от Г. независимо от данните от представените по делото документи, че процесната сума е удържана, респ. преведена на ЧСИ от Министерство на правосъдието. След изслушване на позициите на страните, съдът е обявил проекта за доклад на делото за окончателен, не са събирани никакви доказателства, приключено е съдебното дирене, даден е ход по същество и делото е обявено за решаване. С постановеното по делото решение, исковете са отхвърлени, като от ищеца не е подадена въззивна жалба, поради което същото е влязло в сила с изтичане на срока за обжалване.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.1 от Закона за правната помощ, същият урежда правната помощ по наказателни, граждански и административни дела пред всички съдебни инстанции, както и при извънсъдебни процедури. Правната помощ по този закон се осъществява от адвокати и се финансира от държавата (чл.2).

Целта на закона е регламентирана в чл.3, а именно - да гарантира равен достъп на лицата до правосъдие чрез осигуряване и предоставяне на ефективна правна помощ. Средствата за правна помощ се осигуряват от държавния бюджет (чл.4), като такава се предоставя на физически лица на основанията, посочени в този и в други закони (чл.5).

Съгласно чл.21 ЗПП, Видовете правна помощ са:

1. консултация и/или подготовка на документи с оглед на постигане на споразумение преди започване на съдопроизводството или за завеждане на 4 дело, за започване или провеждане на производство за издаване на индивидуален административен акт и/или неговото оспорване по административен ред, включително консултация и/или подготовка на документи по глава пета "а", раздел ІІ;

2. процесуално представителство;

3. представителство в извънсъдебни процедури;

4. представителство при задържане по чл. 72, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи, по чл. 16а от Закона за митниците, по чл. 13 от Закона за военната полиция и по чл. 124б, ал. 1 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност".

Според чл.23, ал.2 ЗПП, Системата за правна помощ обхваща и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това.

Съгласно чл.24, т.1 и 2 ЗПП, „Правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 не се предоставя:

1. когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ;

2. когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима.“

Принципът, установен в чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗПП, е възприет и в чл. 47, § 1 ХОПЕС, според който правна помощ се предоставя, ако е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие.

В съдебната практика се приема, че една от хипотезите по т.1 на чл.24 ЗПП е например когато в производството няма да има устни прения или ако има само такива, т.е. страната вече е изготвила и входирала необходимите документи и те са били редовни, а това, което предстои и за което се иска правна помощ, е единствено процесуално представителство в насрочено заседание по делото.

В настоящия случай, е налице хипотезата на чл.24, ал.1, т.1 ЗПП.

Ищецът е подал сам исковата молба, по която е образувано гр.дело №1424/23г.

5 на РС-П., в която е изложил конкретните факти, на които основава исковете си, вкл. цитирал е относими законови текстове, формулирал е и доказателствени искания, впоследствие сам е отстранил нередовностите й.

Наред с подадената ИМ, ищецът е изготвил сам и аргументирана молба за освобождаване от ДТ и за предоставяне на правна помощ, декларирайки изискуемите по закон факти и обстоятелства. Съдът е счел исковата молба за редовна и е изпратил препис от ИМ на ответната страна, а след получаване на отговор, е насрочил делото в о.з. с проект за доклад. В съдебното заседание не са извършвани действия по събиране на доказателства, поради което е приключено съдебното дирене и е даден ход по същество, като е делото е обявено за решаване в законния срок.

Във връзка с горното, съдът не кредитира показанията на разпитания пред първата инстанция свидетел Н.А., според които последният пишел всички искови молби и други документи по делата на ищеца, тъй като Д. Г. бил неграмотен. Самият свидетел признава, че пребивава в един и същ затвор с ищеца, със същата присъда (доживотен затвор без замяна) и поддържат приятелски отношения от години, вкл. и двамата водят дела срещу Държавата, което сочи на пристрастност от негова страна в полза на ищеца. Освен това, съдът намира, че не допустимо със свидетелски показания да се доказва, респ. оспорва автентичността на изходящи от самия ищец документи. Също така, в ИМ няма наведени твърдения, че друго лице е писало исковата молба и другите документи по делата, изходящи от ищеца, като това се споменава за първи път от св.А., който освен това не поискан и допуснат за установяване на тези факти, а само за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Ето защо, направените във въззивната жалба възражения относно недаване вяра на показанията на този свидетел в тази част са неоснователни.

При така описаната фактология на процесуалното развитие на делото, се налага извод, че предоставянето на поисканата от ищеца правна помощ не е било оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ, по смисъла на чл.24, т.1 ЗЗП, което е законно основание да му бъде отказано предоставяне на такава. В тази връзка, следва да се отбележи, че твърденията на ищеца, че е правно неграмотен, не кореспондират с подадените от него процесуални документи и извършените по делото действия, които сочат, че дори при безспорния факт, че не притежава юридическо образование, ищецът е имал добра представа как 6 сам да извърши процесуалните действия по инициирането на делото и движението му по-нататък до етап, в който съда да се произнесе по същество по предявените искове.