Решение № 112 от 05.02.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Варна, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев мл.с. Бойко Ал. Мачорски при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Светла В. П. Въззивно гражданско дело № 20253100501615 по описа за 2025 година

Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на В. А. Д., действащ със съгласието на майка си и негов законен представител И. М. П., чрез адвокат В. В. срещу решение № 1155 от 04.04.2025 г., постановено по гр.д.№ 20243110112171на Районен съд – Варна, четиридесет и осми състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от въззивника против А. Й. Д. иск за изменение размера на присъдената с решение по гр.д.№ 9989/2019 г. на Варненски районен съд издръжка от 700 паунда на 1 300 паунда месечно, считано от датата на подаване на исковата молба /27.09.2024 г./, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска от падежа до окончателното й изплащане, на основание член 150 от СК, както и е осъден В. А. Д., действащ със съгласието на своята майка и законен представител И. М. П., да заплати на А. Й. Д. сумата от 500 лева - разноски в производството - на основание член 78, алинея 3 от ГПК.

Във въззивната жалба се излага, че решението в обжалваната му част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Сочи се, че от определяне на на предходната издръжка са изминали повече от 5 и половина години, което само по себе си е съществено изменение на обстоятелствата, тъй като в този период са настъпили трайни изменения в потребностите на детето, респективно са нараснали и разходите. И въпреки, че това обстоятелство е признато от първостепенния съд, то е направен последващ извод, че присъдената издръжка в размер на 700 паунда е актуална и съответна. Още повече, че по делото няма спор, а и е доказано посредством писмени доказателства, че детето страда от тежка форма на аутизъм и е с 85 % степен на увреждане с придружител. Потребностите на В. са изключително специфични и значително надхвърлят обичайните нужди на дете на неговата възраст.

Поради заболяването на детето и нуждата от придружител, майката не може работи.бащата работи като корабен инженер в Шотландия и получава значителни доходи, има и имущество 1 в България.

Иска се решението в атакуваната му част да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се уважи изцяло предявения иск.

Въззиваемата страна в срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозирала отговор по така подадената жалба чрез адвокат В. И., с който същата се оспорва, като подробно се излага, че решението в обжалваната му част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Набляга се, че сам по себе си изминалият реиод от време не е достатъчно основание за изменение на издръжката; че районният съд е взел предвид здравословното състояние на В. и специфичните му потребности. Твърди, че майката получава средства като личен асистент на детето, а самото то – ТЕЛК пенсия. Бащата е осигурил голямо жилище и заплаща комуналните услуги.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от

Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба се сочи, че ответникът е баща на ищеца В. А. Д.. С решение № 4827 от 11.11.2019 г., постановено по гр.д.№ 9989/2018 г. по описа на Варненски районен съд, двадесет и шести състав, по повод предявена от А. Й. Д. претенция по реда на член 127, алинея 2 от СК упражняването на родителските права по отношение на родените от съвместното съжителство между ответника А. ДД. и И. П. деца - Д. А. Д. и В. А. Д. – е предоставено на майката, на бащата е определен режим на лични отношения с децата, като наред с това бащата е осъден да заплаща издръжка в размер 700 британски паунда за В. и 300 британски паунда за Д.. Сочи се, че обстоятелствата, при които е определена горната издръжка са се изменили съществено с оглед на периода от почти пет години. Нуждите на децата са се увеличили значително. Цените на основните стоки също са поскъпнали съществено с оглед и на сериозните инфлационни процеси в страната, като се е увеличил и размера на минималната работна заплата. Присъдената първоначална издръжка е крайно недостатъчна предвид тези обстоятелства. Твърди се, че майката на децата не работи към момента, тъй малкото дете В. А. Д. страда от тежка форма на детски аутизъм и е с 85 % степен на увреждане с придружител съгласно експертно решение на ТЕЛК комисия към УМБАЛ "С. М.“ - В. и се нуждае от денонощни грижи. Бащата от своя страна работи при чуждестранен работодател с достатъчно висока заплата за българските стандарти, което не би го затруднило да заплаща по-голям размер на първоначално определената издръжка предвид възрастта на децата и здравословното състояние на В. Д..

Поради това и се предявява иск с правно основание член 150 от СК за увеличение размера на месечната издръжка за всяко едно дете от 300 британски паунда за Д. на 600 паунда и от 700 британски паунда за В. на 1 300 паунда, считано от датата на подаване на исковата молба /29.09.2024 г./, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е депозирал такъв, в който оспорва исковете. Счита същите за неоснователни, тъй като към момента заплаща за двете деца общо 1 000 паунда издръжка месечно. Сочи, че извън месечната издръжка която плаща, редовно изпраща на ищцата и много други парични суми за покриване на най-различни нужди на децата. Твърди, че от месец август 2022 г. до 12.08.2024 г. е изпратил на ищцата извън 2 издръжката общо 25 724 лева за допълнителни нужди на децата, около 1 225 лева на месец, само защото той реално се грижи за децата си и е имал такава възможност. Освен това е заплащал и сметките за вода, данъците на ап. 6 и ап.7, таксите за асансьор и поддръжка на блока и други. Счита исканото увеличение до невероятно високият размер на издръжка месечно от 1 900 британски паунда /почти 4 427,20 лева/ за неоснователно, още повече, че майката и двете децата обитават безвъзмездно с негово съгласие два функционално свързани, но отделно обособени самостоятелни обекти – апартаменти/ недвижими имота, като единият апартамент е негова собственост, а другият имот е собственост на трето лице.

Счита, че стойността на безвъзмездното ползване на двете жилища следва да бъде отчетена при определяне на общия размер на издръжката, тъй като представлява значителна финансова подкрепа за децата.

Конституирана по реда на член 15 от ЗЗДт Дирекция „Социално подпомагане” – Варна е представила социален доклад, в който изразява становище за основателност на исковете, като по отношение на размера предоставя на съда.

Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата обстановка. Единствено следва да бъдат съобразени събраните пред въззивната инстанция доказателства – писмени доказателства за доходите на страните.

Пред въззивният съд се обжалва само решението досежно издръжката на детето В..

Предявеният иск е с правно основание член 150 от СК, съгласно която разпоредба присъдената издръжка се изменя при промяна на обстоятелствата, които е взел предвид съда при нейното предходно определяне.

Общото правило е, че размерът на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи. Задължението за даване на издръжка на непълнолетно дете е безусловно и законодателят отделя специално внимание. При определяне на конкретния размер на издръжката следва да се съобразят възможностите на дължащия издръжка и конкретните реални нужди на детето с оглед правилното му отглеждане, възпитание и развитие, както тези нужди биха били задоволени, ако родителите живееха заедно. Под възможност на родителя се разбира материалното му положение, движимо и недвижимо имущество, различните видове доходи, които той реализира, неговата възраст и трудоспособност, както и квалификацията му. Възможността се преценява към момента на постановяване на решението. Вземат се предвид грижите и издръжките в натура и усилията, които се полагат от родителя, който упражнява родителските права. Когато детето се нуждае от особени грижи, произтичащи от здравословното му състояние, интелектуалното му развитие или друго, в размера на издръжката следва да се добавят и средства за нейното осигуряване. Всички тези обстоятелства се определят обективно и конкретно.

Безспорно от датата на постановяване на решението, с което е била определена издръжка в размер на 700 британски паунда /803,49 евро/ за В. са изминали повече от пет години. За това време потребностите на детето са нараснали с оглед неговото физическо развитие, а и съществено са се изменили социално-икономическите условия.

При определяне на точния размер на дължимата издръжка следва да бъде отчетено, че според данните на НСИ общият разход на член от домакинство за третото тримесечие на 2025 г. е средно в размер на 1 709,56 евро. След изключване на групите разходи, които не са 3 необходими за непълнолетно лице /алкохол, тютюневи изделия, данъци, социални осигуровки, регулярни трансфери към други домакинства, влог, заеми и дългове/, размерът на средният разход за тримесечие възлиза в размер на 1 217,31 евро или месечно по 405,77 евро. Отчитайки, че това са средства за покриване на базисни потребности, а дете на 16 години има нужда от средства за образователни, спортни и социални активности, както и от лични средства, съдът намира, че необходимата месечна издръжка за което и да е дете е в размер на поне 400 евро месечно.

В конкретния случай исканото увеличение не се аргументира със заболяването на детето В., а със сериозните инфлационни процеси през последните 5 години, увеличение нуждите на детето, размера на минималната работна заплата и линията на бедност в страната.

Няма спор по това, че В. страда от тежка форма на детски аутизъм; че е с 85 % степен на увреждане с чужда помощ; че той и майка му живеят в жилище /обединени два апартамента/ - собственост на ответника и баща му /дядо на В./ -, като тези обстоятелства са отчетени при предходното определяне на издръжката.

И двамата родители нямат алиментни задължения към други лица към настоящия момент, тъй като детето Д. е навършило 18 години и понастоящем живее при ответника.

В хода на производството пред двете инстанции е установено, че В. получава социална пенсия за инвалидност по член 90а, алинея 1 от КСО и добавка за чужда помощ, считано от 23.05.2025 г., с пожизнен срок в месечен размер 683,63 лева /349,53 евро/, както и помощи по член 8д, алинея 1 от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/ в размер на 570 лева /291,43 евро/.

Майката И. П. за периода месец ноември 2024 г. – месец октомври 2025 г. е получила възнаграждение като личен асистент в размер на 13 451,62 лева или средномесечно – 1 120,97 лева.

Видно от приетите амбулаторни листове на В. Д. са изписвани лекарства /Хлорпротиксен, Рисперидон, Акинетон, Хедонин, Медориспер, Празине плива, Атаракс/, които са приемани в определен период от време, но не всички едновременно, а в подходяща за състоянието му комбинация, като има данни, че два пъти еднократно са му поставяни мускулни инжекции /Хлоразин, Диазепам/. От справка в сайтовете на аптеки /Ф., С./ се установява, че цената на така изброените медикаменти е сравнително ниска /Хлорпротиксен – около 1,70 евро за 30 таблетки, Рисперидон – около 6,40 евро за 20 таблетки, Акинетон – около 2,50 евро за 50 таблетки, Хедонин – около 7,50 евро за 60 таблетки, Медориспер – около 2 евро за 20 таблетки, Атаракс –около 1,80 евро за 25 таблетки, Хлоразин – около 0,70 евро за 1 ампула, Диазепам – около 0,50 евро за 1 ампула/. Доколкото В. не приема постоянно всички тези лекарства, а и обикновено предписаната доза е около 1 таблетка на ден, то средствата за осигуряване на лекарства на месец са сравнително ниски, примерно под 10 евро на месец.