Определение № 297 от 10.02.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 297 гр. Бургас, 09.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20212100501756 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.418, ал.4, вр. чл.417, т.3 ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Мелаинвест и партньори“ ООД, ЕИК 102826410, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, бул.“Демокрация“ № 162, представлявано от Николай Василев Тодоров, против Разпореждане № 6087/23.09.2021 г., постановено по ч.гр.д.№ 6587/2021 г. по описа на РС-Бургас, с което е отхвърлено подаденото от „Мелаинвест и партньори“ ООД заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК срещу длъжника „Гранд Камелия“ ЕООД, ЕИК 147001971, за заплащане на следните суми: 68 451 лв., представляваща сбор от обезщетение в размер на 34225.50 лв. и неустойкса в същия размер, дължими на основание чл.14 от договор за наем от 08.11.2013 г. с нотариална заверка на подписите на страните досежно СОС с идентификатор *** по КККР на гр.Несебър; 4680.49 лв., представляващи сбор от обезщетение в размер на 2340.24 лв. и неустойка в същия размер, дължими на основание чл.14 от договор за наем от 08.11.2013 г. с нотариална заверка на подписите на страните досежно СОС с идентификатор *** по КККР на гр.Несебър; 11 373.18 лв., представляващи сбор от обезщетение в размер на 5686.59 лв. и неустойка в същия размер, дължими на основание чл.14 от договор за наем от 08.11.2013 г. с нотариална заверка на подписите на страните досежно СОС с идентификатор *** по КККР на гр.Несебър; 22 966.22 лв., представляващи сбор от обезщетение в размер на 11483.11 лв. и неустойка в същия размер, дължими на основание чл.14 от договор за наем от 08.11.2013 г. с нотариална заверка на подписите на страните досежно СОС с идентификатор *** по КККР на гр.Несебър; 1880.74 лв., представляващи лихва за забава за периода от 08.07.2021 г. до 09.08.2021 г. върху 1 общата главница от 107 470.89 лв.; разноски по делото в размер 4499.99 лв.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на атакуваното разпореждане, като се сочи, че съдът неправилно е основал изводите си за отхвърляне на заявлението само на чл.14, ал.1 от договора за наем, игнорирайки ал.3 на същия член, с което е допуснал нарушение на чл.20 ЗЗД, за което са изложени съображения.

Не се оспорва, че липсва прехвърляне на обектите от наемодателя, но според жалбоподателя, смущаване на ползването, респ. създаването на пречки на ползването, е налице с насочване принудително изпълнение върху описаните обекти и изнасянето им на публичната продан, като се налага предоставянето на достъп до имотите за оглед от потенциалните купувачи, което пречи на нормалното ползване на обектите, като неминуемо ще се стигне до придобиването им от купувачи. Счита се, че ако заявителят се снабди с изпълнителен лист преди разпределението или в хода на проданта, то той ще има реална възможност да участва в същата със своето вземане, докато при търсене на правата си след влизане в сила на постановление за възлагане възможност да получи договорената финансова компенсация би била минимална. Сочи се, че в хипотезата на течаща продан на обектите, не само ще бъде смутено ползването им, но и жалбоподателят няма да може да се ползва от защитата по чл.237 ЗЗД. По тези съображения моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за заявените суми.

Съгласно чл.418, ал.4 ГПК, препис от жалбата не е връчен на длъжника.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в частна жалба, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

В случая, вземането на заявителя е основано на сключен между страните договор за наем от 08.11.2013 г. с нотариална заверка на подписите, по силата на който длъжникът „Гранд Камелия“ ЕООД е отдал под наем на заявителя „Мелаинвест и партньори“ ООД описаните в договора самостоятелни обекти от жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Несебър, в т.ч. и посочените в заявлението 4 броя СОС с идентификатори ***, ***,

*** и ***. Съгласно чл.14, ал.1 от договора, наемодателят дължи обезщетение на наемателя, ако последният бъде лишен от ползването на някои от наетите имоти и/или това право бъде смутено и накърнено преди изтичане на наемния срок, поради прехвърляне на някои от имотите. Според ал.2 на същия член, в случаите на ал.1 наемодателят следва да заплати дължимата сума за конкретния имот (в определен съгласно договорките размер)… и неустойка за лошо изпълнение и за забава в същия размер, а според ал.3 – същата неустойка се дължи от наемодателя при възникване на каквито и да е пречки за реализация на правата на наемателя, стига тези пречки да не са възникнали по вина на самия наемател, като тези 2 пречки могат да са свързани със смущаване ползването на имота или с изпълнение на други задължения по договора.

За да отхвърли подаденото от „Мелаинвест и партньори“ ООД заявление, районният съд е приел, че в случая не е налице неизпълнение на длъжника, тъй като съгласно чл.14, ал.1 от договора за наем обезщетението се дължи само, ако причина за лишаване на наемателя от ползването на наетите имоти, респ. смущаване на правата му, е прехвърляне на имотите, т.е. разпореждане с тях, при което наемодателят губи собствеността, а по делото няма такива доказателства, нито се твърди от заявителя да е налице прехвърляне на имотите. Прието е, че насрочването на публична продан не означава загубване на собствеността от длъжника, а евентуалното прехвърляне на имотите е бъдещо събитие и неосъществен към подаване на заявлението факт. Поради това, БРС е приел, че длъжникът не дължи обезщетение, както и неустойка за лошо изпълнение, защото и тя се дължи в случаите на ал.1 на чл.14, т.е. при прехвърляне на имотите, като не е налице смущаване ползването на имотите с образуваното принудително изпълнение, тъй като видно от приложеното запорно съобщение заявителят има качеството на пазач на вещите и може да ги стопанисва.

Бургаският окръжен съд намира обжалваното разпореждане за правилно и законосъобразно, като напълно споделя съображенията на първоинстанционния съд на основание чл.278, ал.4, вр. чл.272 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.418, ал.1 ГПК, кредиторът може да поиска постановяване на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист при наличието на представен документ по смисъла на чл.417 ГПК. При проверката, която заповедния съд извършва по чл.418, ал.2 ГПК, следва да се прецени дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, т.е. заявеното по реда на заповедното производство вземане трябва да бъде изискуемо към датата на подаване на заявлението. Ако изискуемостта на вземането е поставена в зависимост от изпълнение на насрещно задължение, то трябва да бъде установено с официален или изходящ от длъжника документ (чл.418, ал.3 ГПК). С оглед това, освен документа по чл.417 ГПК, кредиторът трябва да представи към заявлението и доказателства за настъпилата изискуемост.

В настоящия случай, въззивният съд намира, че не са налице предпоставките по чл.418, ал.2 и ал.3 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Съгласно нормата на чл.417, т.3 ГПК, документите, въз основа на които заявителят може да се снабди със заповед за незабавно изпълнение са нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи. Настоящото заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК е основано на договор за наем с нотариална заверка на подписите и представлява изпълнително основание по чл.417, т.3 ГПК. Същият обаче не удостоверява подлежащи на изпълнение вземания за обезщетение и неустойка, тъй като изискуемостта им е поставена в зависимост от неизпълнението на длъжника, а към заявлението не са представени доказателства по 3 чл.418, ал.3 ГПК. В случая, постигнатите между страните уговорки в чл.14 от договора за наем са за дължимост от наемодателя на обезщетение и неустойка, ако наемателят бъде лишен от ползването на някои от наетите имоти и/или това право бъде смутено и накърнено преди изтичане на наемния срок, поради прехвърляне на някои от имотите.

Тази клауза на договора е ясна и от съдържанието й следва, че претендираните със заявлението вземания са изискуеми само, ако е налице прехвърляне на имотите, т.е. при разпореждане от собственика. До обратен извод не води обстоятелството, че процесните имоти са предмет на принудително изпълнение и същите са изнесени на публична продан, доколкото тези обстоятелства не водят към момента до разпореждане с имотите, както неправилно се счита от жалбоподателя. Формираните в тази връзка изводи от БРС относно липсата на данни за неизпълнение от страна на длъжника са правилни и изцяло се споделят от настоящия състав, като изложените в жалбата доводи са неоснователни. Не е налице и смущаване, респ. пречки за нормалното ползване на имотите с необходимостта от предоставяне на достъп за оглед на евентуални купувачи, поради което тези доводи в жалбата също са неоснователни.

По изложените съображения, съдът намира, че макар и представения от заявителя документ – договор за наем с нотариална заверка на подписите да представлява извънсъдебно изпълнително основание по смисъла на чл.417, т.3 ГПК, същият документ не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, поради липсата на доказателства за изискуемост на вземането. Предвид това, заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК е неоснователно и правилно е отхвърлено от заповедния съд. Следва да се посочи, че жалбоподателят не е лишен от възможността да се снабди с изпълнителен лист за вземанията си, тъй като същият разполага с правото да ги установи в общия исков процес.

Ето защо, депозираната частна жалба е неоснователна и не може да бъде уважена, а поради съвпадане на изводите на двете инстанции, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното и на осн. чл.418, ал.4 ГПК, Бургаският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 6087/23.09.2021 г., постановено по ч.гр.д.№ 6587/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5