Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 54 от 13.08.2025, Районен съд - Велинград

Съд
Районен съд - Велинград
Дело
Административно наказателно дело 65/2025
Вид
Решение № 54
Подписан
13.08.2025
В сила
30.08.2025
Състав
ЛИЛИЯ ГЕОРГИЕВА ТЕРЗИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 638, ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 647, ал. 1 и ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 647, ал. 1 и ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. гр.Велинград, 13.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Административно наказателно дело № 20255210200065 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН

Образувано е по жалба на Ц. О. Ю., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Драгинова, ул. „Захари Стоянов“ № 6, против Наказателно постановление № 24-0367-001322 от 02.12.2024 г., на Началник група в ОДМВР Пазарджик, РУ Велинград, с което на осн. чл. 638, ал. 3 КЗ му е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв..

Срещу НП е подадена жалба от Ц. О. Ю., чрез адв. С. М., в която се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановлението и допуснати съществени процесуални нарушения и се моли то да бъде отменено. Твърди се, че е налице неправилно описание на процесното административно деяние в съставения АУАН и НП. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата редовно призован не изпраща представител.

Изпраща писмено становище, с което иска НП да се потвърди. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН-препис от обжалвания акт е връчен на жалбоподателя на 07.02.2025 г., а жалбата е подадена на 10.02.2025 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

При преценка на представените по делото писмени и гласни доказателства, съдът счита за установено следното от фактическа страна:

На 31.10.2024 г., около 00:36 ч., в гр.Велинград, на ул. „Св. Св. Кирил и Методий“, с посока на движение към кръстовището с ул. „Александър Стамболийски“, служителите на РУ Велинград младши автоконтрольор М. А.

1

Б. и свидетеля М. М. Е. спрели за проверка лек автомобил Мерцедес Ц 220 ЦДИ, с peг. номер РА9874КС, собственост на О.А. Ю., с водач Ц. О. Ю.. След извършване на справка от свидетелите Б. и Е. в служебния таблет, се установило, че автомобила е без валидна задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите.

Въз основа на установеното му бил съставен

АУАН

GA1321932/31.10.2024 г., за това че на 31.10.2024 г., около 00:36 ч. в гр.Велинград на ул. „Св. Св. Кирил и Методий“, с посока на движение към кръстовището с ул. „Александър Стамболийски“, Ц. О. Ю. управлява лек автомобил Мерцедес Ц 220 ЦДИ, с peг. номер РА9874КС, собственост на О.А.

Ю., без сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, в нарушение на чл. 638, ал. 3 КЗ.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е постъпило писмено възражение срещу АУАН, в което е направено искане за отмяната му поради това, че липсва извършено нарушение, доколкото за управляваното от него МПС е имало стикер с № 115892252, перфориран като валиден за периода от 21-31, на месец октомври 2024 г..

Възражението е оценено като неоснователно и въз основа на съставения АУАН и при идентично описание на обстоятелствата по извършване на нарушението е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели М. А. Б. и М. М. Е., които съдът кредитира като непротиворечиви, логични и взаимно допълващи се.

Показанията на свидетелите възпроизвеждат техните лични и непосредствени впечатления за осъществилите се в действителността съставомерни факти. От тези показания се установява начинът на констатиране на извършеното нарушение, фактите по същото, както и процедурата по съставяне на акта. В подкрепа на показанията на свидетелите са и представените и приети от съда писмени доказателства, а именно: НП № 24-0367-001322/02.12.2024 г., АУАН серия GA № 1321932 от 31.10.2024 г., Докладна записка № 36720366/28.11.2024 г. на инспектор „ПК“ Борис Боков, писма, справка за нарушител, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., писмо с вх.№ 2215/27.03.2025 г. ведно със Заповед № 312з-1590/10.09.2016 г., писмо вх.№ 3890/30.05.2025 г. депозирано от РУ – Велинград, ведно с приложени – стикер към възражение № 115892252, възражение с вх.№ 367000-9342/04.11.2024 г., копие на писмо до ЗК „Бул инс“ с вх.№ 367000-10011/25.11.2024 г..

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и възприетата по- горе фактическа обстановка, достигна до следните правни изводи:

При така установената фактическа обстановка, съдът счита, че АУАН № GA1321932/31.10.2024 г. и Наказателно постановление № 24-0367-001322 от 02.12.2024 г. са съставени от компетентни органи съгл. Заповед № 8121з2 1632/02.12.2021 г. и Заповед № 312з-1590/10.09.2016 г. и във вр. чл. 647, ал. 1 и ал. 2 КЗ, в сроковете по чл. 34 ЗАНН.

В хода на административнонаказателното производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи самостоятелни основания за отмяна на обжалвания акт. Спазени са императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Налице е описание по идентичен начин в АУАН и в наказателното постановление на обективните обстоятелства от състава на нарушението, в степен позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и да организира защитата си. Установените релевантни факти правилно са субсумирани под съответната законова разпоредба. Посочено е времето и мястото на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено и установено. Индивидуализиран е и нарушителят.

Спазена и процедурата по предявяване и връчване на акта за установяване на нарушението, който жалбоподателят лично е получил.

Жалбоподателят безспорно е имал качеството на водач на моторно превозно средство при проверката, което не отрича и което се установява от показанията на свидетелите Б. и Е., следователно е адресат на посочената нормативна забрана и субект на административнонаказателна отговорност, когато извърши нарушение на предписаното правило за поведение.

Чл. 638, ал. 3 от КЗ, вменява в задължение на всяко лице, което притежава и управлява МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение, да сключи договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Нарушението е безспорно установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Жалбоподателят законосъобразно е санкциониран за извършено нарушение с правна квалификация чл. 638, ал. 3 КЗ, съгласно който "лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лева". Безспорно по делото се доказа, че към 00:36 часа на 31.10.2024 г. лек автомобил Мерцедес Ц 220 ЦДИ с рег. № РА9874КС е нямал активна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Административното нарушение е съставомерно и от субективна страна като обстоятелството, заявено от жалбоподателя, че автомобилът е имал стикер, на който е отбелязано, че същият е с валидна застраховка, не променя извода, че нарушението е извършено виновно и водачът е бил длъжен да знае дали за управлявания от него автомобил има валидна задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите. Още повече, че от доказателствата по делото и в частност копие на писмо до ЗК „Бул инс“ с вх.№ 367000-10011/25.11.2024 г. се установява, че това възражение е неоснователно.

При определяне на вида и размера на административното наказание АНО се е съобразил с разпоредбата на чл. 638, ал. 3 КЗ, като е наложил 3 предвиденото. наказание - глоба в неговия фиксиран размер от 400 лева.

Наказанието е определено като фиксирано в посочената правна норма, поради което пред съда не стои въпроса за неговото намаляване, още повече че в този си размер същото би постигнало целите на административно наказателната репресия заложена в чл.12 от ЗАНН.

Освен това, процесното нарушение не може да се приеме за маловажно по смисъла на чл.28, ал.1 от ЗАНН, защото е с типичната си за вида обществена опасност и с нищо не разкрива по - ниска степен на засягане на обществените отношения от останалите нарушения от този вид. От една страна, законодателя окачествявайки този вид нарушение като административно нарушение е определил по този начин и неговата обществена опасност, която с оглед на естеството на нарушението не е ниска, за да се стигне до извода за маловажност. И от друга страна, обществената опасност на дееца не би могла да се характеризира като такава, която да може да обоснове маловажност на случая, като се има предвид приложената по делото справката за нарушител/водач на жалбоподателя, от която е видно, че на него са съставяни фишове и АУАН и са издавани наказателни постановления, от където следва изводът, че у него е налице трайна склонност да нарушава ЗДвП.

При този изход на делото на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, във вр. чл.

143, ал. 3 АПК.

Съдът като съобрази, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, че са проведени две открити съдебно заседания, на които процесуалния представител на ответника не е присъствал, счита че следва да се присъди на ответника юрисконсултско възнаграждение в минималния предвиден размер на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, а именно 80,00 лв., които да бъдат заплатени в полза на ОДМВР Пазарджик.

По изложените съображения, съдът:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0367-001322 от 02.12.2024 г., на Началник група в ОДМВР Пазарджик, РУ Велинград, с което на Ц. О. Ю. с ЕГН: ********** и адрес: с. Драгинова, ул. „Захари Стоянов“ № 6, на осн. чл. 638, ал. 3 КЗ му е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв..

ОСЪЖДА Ц. О. Ю. с ЕГН: ********** и адрес: с. Драгинова, ул.

„Захари Стоянов“ № 6, да заплати на ОДМВР Пазарджик разноски в размер на 80,00 лв. /осемдесет лева/.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административния съд Пазарджик по реда на Глава дванадесета от АПК.

4

Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________ 5