Решение № 753 от 16.08.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 753 гр. Стара Загора, 16.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ваня Тенева при участието на секретаря Ивелина Б. Костова като разгледа докладваното от Ваня Тенева Гражданско дело №

20235530104284 по описа за 2023 година

Предявени са обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 26, ал.1 предл. първо от ЗЗД във вр. с чл. 143 ал.1 и чл. 146, ал.1 ЗЗП, както и във вр. с чл. 33 от ЗПК и чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК чл. 26 ал. 1 предл. трето от ЗЗД за прогласяване нищожност на следните клаузи: чл. 4 от Договор за паричен заем № 2770989/09.05.2023г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД на клауза, предвиждаща допълнително оскъпяване по Договор за поръчителство от 09.05.2023г., сключен с „Ай Тръст“ ЕООД както и отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи сума в размер на 1514,45 лева, представляваща допълнително оскъпяване за предоставяне на надлежно обезпечение по договор за поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД към чл. 4 от Договора за потребителски кредит.

Предявени са и насрещни искове от „Кредисимо“ ЕАД срещу ищеца: главен осъдителен иск за сумата от 715, 43 лева за вноски с настъпил падеж (от 3та до 7ма), вкл. главница в размер на 640, 94 лева и възнаградителна лихва в размер на 74, 40 лева по месечни погасителни вноски от 3та до 7ма, веднос със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане. и евентуален осъдителен иск за сумата от 1060, 56 лева, представляваща чистата стойност на кредита по Договор за потребителски кредит № 2770989, ведно със 1 законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане.

Ищецът Г. Н. Г. твърди в исковата си молба, че на 09.05.2023г. сключил с първия ответник „Кредисимо" ЕАД Договор за потребителски кредит №2770989, по силата на който му били предоставен заем в размер на 1 600лв. при следните параметри: ГЛП в размер на 16.07% и ГПР в размер на 17.31% и срок на погасяване на заема 12 месечни анюитетни погасителни вноски по Приложение № 1 към договора.

Съгласно чл. 4 от договора за заем, заемателят се задължавал в срок от броени часове, считано от датата на подаденото заявление за кредит да представи на заемодателя едно от трите обезпечения подробно описани в три точки. Неясно обаче защо от същата дата към контракта се появявал „Договор за поръчителство" сключен с втория ответник „Ай Тръст" ЕООД, със седалище - абсолютно идентично с това на кредитора по сключения договор за заем № 2770989. Твърди, че едноличен собственик на капитала на поръчителя „Ай Тръст" ЕООД, бил заемодателя „КРЕДИСИМО" ЕАД. Съгласно нарочно създадения „Договор за поръчителство" - потребителят дължал възнаграждение в размер на 1 514.45 лв., платим разсрочено на вноски - средно в размер на 126.20 лв. Вноските били дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по процесния договор за паричен заем.

Ищецът усвоил изцяло заемния ресурс, но твърди, че не дължи плащането на допълнителното оскъпяване от 1514, 45 лева, тъй като клаузите от договорите били нищожни.

Излага следните правни аргументи:

1. Клаузата по чл. 4 от Договора за кредит за осигуряване на обезпечение (да предостави банкова гаранция в срок от 10 дни в противен случай следва да сключи договор за поръчителство с одобрено от кредитора лице) е неравноправна поради задължение на потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка - чл. 26, ал.1, предл. първо от ЗЗД във вр. с чл. 143 ал.1 и чл. 146, ал.1 ЗЗП.

За да заобиколят изискванията, регламентирани в чл. 19 ал.4 от Закона за потребителския кредит, фирмите за бързи кредити въвели практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не можели да отговорят: осигуряване на поръчителство или гарант за обезпечаване изпълнението на заемното правоотношение при неизпълними условия / или предоставянето на реални обезпечения.

След като кредитодателите създали предпоставки за неизпълнението на тези задължения чрез поставянето на изисквания към потребителите, които те не можели да удовлетворят, те включили в договора за потребителски кредит за санкции или услуги заплащане на допълнително оскъпяване.

Според трайната съдебна практика такива клаузи за допълнително оскъпяване били 2 невравноправни. Ищецът твърди, че в договорите били създадени предпоставки за неизпълнението на тези задължения чрез поставянето на изисквания към потребителите, които те не можели да удовлетворят, но трансформирали и прикрили неустойката като тя изчезнала от Договора за потребителски кредит и се появил Договор за предоставяне на поръчителство, сключен с паралелно юридическо лице - поръчител. На практика обаче потребителите били задължени от по - силната икономически страна да сключват неизгодни и допълнително икономически обременяващи за тях клаузи като изпълнели поставеното им задължение по чл. 4, т. 3 и така дължали трансформирана неустойка като възнаграждение за поръчител по сключения по принуда Договор за поръчителство.

Според договора за предоставяне на поръчителство трансформираната неустойка (възнаграждение за поръчител) била включена в погасителния план, който пък бил неразделна част от сключения Договор за паричен заем. Чрез тази порочна практика финансови институции правели опит отново да си осигурят допълнителна печалба, която вече била калкулирана с договорената възнаградителна лихва като същевременно опитвали да преодолеят законовото изискване по чл. 19 ал. 4 от ЗПК за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума.

Преценката за действителността на клаузата на чл. 4 от договора за заем във връзка с договора за поръчителство и трансформирането на практика на неустойката във възнаграждение на поръчителя и за нейния обоснован размер следвало да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението при спазване на критериите, заложени в тълкувателната практика на ВКС, а именно че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичали от нейните функции както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения.

В настоящия случай, трансформираната неустойка във възнаграждение на поръчителя за неизпълнението на задължението за осигуряване на обезпечение е довело до загубване на присъщата на неустойката обезпечителна функция, защото чрез нея не се обезщетявали вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора ще настъпят евентуално при възникнала неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този случай нямало да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата, които щели да учредят лично обезпечение.

Преценката за обоснования размер на трансформираната неустойка следвало да бъде извършена с оглед претърпените вреди, тъй като съгласно чл. 92 от ЗЗД неустойката представлявала предварително определено обезпечение за вреди от неизпълнението.

Максимално тежките вреди, които един кредитор можел да претърпи, били от виновното пълно неизпълнение.

2. Клаузата, предвиждаща допълнително оскъпяване по Договор за поръчителство, е нищожна поради противоречие с чл. 33 от ЗПК и чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК – чл. 26 ал. 1 предл. първо от ЗЗД .

3

В чл. 33 от ЗПК е предвидено при забавено изпълнение на задълженията по договор за потребителски кредит, размерът на обезщетението да е законната лихва върху непогасената част от дълга. Следователно размерът на законната лихва бил максималното обезщетение за пълното неизпълнение на паричните задължения по кредитното правоотношение. Предвидената трансформирана неустойка в размер на 1 514.45 лв. излязла извън присъщата обезщетителна функция, до колкото тя не зависела от вредите от неизпълнението на основното договорно задължение и по никакъв начин не кореспондирал с последици от неизпълнението. Заемодателят не търсил обезпечение на вземането си по договор за кредит тъй като обезщетението не служило за обезпечаване на неизпълнение на задължението за погасяването на главница, а за неизпълнено условие за отпускане на кредит.

Предвиждането в процесния договор, че при трансформираната неустойка за осигуряване на лично и реално обезпечение кредиторът имал право на обезщетение надхвърлящо значително размера на дължимата мораторна лихва при неизпълнение не защитавало негов легитимен интерес и внасяло неравноправност в договорното съдържание с цел неговото облагодетелстване в ущърб на потребителя.

В договора били създадени препятствия пред потребителя да изпълни изискванията за осигуряване на обезпечение, за да възникнат условия кредиторът да начисли допълнително оскъпяване под скритата форма на възнаграждение на гаранта. Това вземане било допълнителна и гарантирана за него сигурна икономическа облага, поради което то съставлявало печалба за търговеца, скрита под формата на възнаграждение на поръчителя лихва. В този смисъл била и съдебната практика, която приемала, че когато търговецът създавал предпоставки да получи допълнителна парична облага от предоставения кредитен ресурс, независимо, че променял наименованието й, тази облага съставлявала печалба за него и като такава следвало да бъде обявена на потребителя като елемент на договорната лихва, особено щом бил елемент от погасителния му план.

Поради това, че възнаграждението на поръчителя била скрита лихва, кредиторът не е изпълнил условията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не е разписал съдържанието на договора действително приложените в правоотношението договорна лихва. Съгласно чл. 21 ЗПК, договорна клауза, която имала за цел или за резултат заобикаляне на изискванията на ЗПК била нищожна.

Твърди противоречие с чл. 19 ал. 4 от ЗПК тъй като от съдържанието на договора било видно, че от кредитоискателя се изисквало да предостави обезпечение при неизпълними условия. За кредит на такава ниска стойност от 1 600 лв. и с оглед специфичния профил на лицата ползващи финансиране от фирми за кредитиране по чл. 3а от ЗКИ осигуряването на обезпечение било икономически невъзможно да бъде осигурено от потребителите. Било известно, че към фирми за бързи кредити се обръщали лица, които не разполагали с доходи и имущество. Недобросъвестно и в ущърб на потребителя, небанковата финансова институция поставила към него неизпълними изисквания, за да обосновала получаването на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл. 19 4 ал. 4 от ЗПК.

Било налице и противоречие с правото на ЕС, защото поставянето на изисквания за осигуряването на лично, реално обезпечение противоречало на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. От чл. 8 параграф 1 от Директива 2008/48 в светлината на съображение 28 ставало ясно, че при сключването на договор за кредит, кредиторът бил длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя като при необходимост това задължение можело да включва да се направи справка в съответната база данни.

Задължение за кредитна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтичало и от разпоредбата на чл. 16 от Закона за потребителския кредит.

В този смисъл в съображение 26 от Директивата се посочвало, че в условията на разрастващ се кредитен пазар било особено важно кредиторите да не кредитирали по безотговорен начин или да не предоставяли кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следвало да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложели необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не преценявали по този начин.

Преддоговорно задължение на кредитора да направи преценка на кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото целило да предпази потребителите от свръх задлъжнялост и неплатежоспособност, допринасяло за постигането на целта на Директива 2008/48, която се състояла както ставало ясно от съображение 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области, която се приемала, като необходима, за да се осигурило на всички в Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се улеснило изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити, а не услужливо да му предоставяло нарочно създадена финансова институция за поръчител, с което да увеличил задълженията му като потребител. В този смисъл бил параграф 40-43 от решение от 27.03.2014г. по дело С- 565/12 на четвърти състав на СЕС.

Разпечатката съдържа 32 от 174 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d504e573-43c1-480d-9430-9bd178d4b13c