Решение № 582 от 09.12.2019, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И E

№

В ИМЕТО НА НАРОДА гр.Плевен,………………г.

Плевенски окръжен съд, гражданска колегия , в публичното заседание на двадесет и осми ноември през двехиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕКАТЕРИНА ПАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:МЕТОДИ ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА ДИМИТРОВА при секретаря Анелия

Докузова като разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ

ПАНОВА възз.гр. дело № 931 по описа на Плевенски окръжен съд за 2019 г и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

258 и сл. От ГПК .

С решение № 1779 от 26.09.2019г по гр. дело № 2149/2019 г по описа на РС – Плевен състав на същия съд е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал1 от ЗЗД, че М.А.Б., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на “Топлофикация Плевен” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, Източна индустриална зона № 128, представлявана от изпълнителния директор Й.В. , сумата от 524,52 лева, от които сумата от 452,95 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,11,2012 г. – 30,04,2015 г., и сумата от 71,57 лева, представляваща лихва за забава за периода 03,01,2013 г. – 09,09,2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумите, която сума представлява вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№4585/2015 г. по описа на РС Плевен. Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.

Въззивна жалба срещу решението е постъпила от М.Б. чрез адв. Ф.П. като се правят оплаквания, че решението на РС е незаконосъобразно. Възразява се ,че по отношение на процесните задължения е изтекла тригодишна давност, което не е взето предвид от първоинстанционния съд. Претендира се отмяна на постановеното решение в атакуваната му част и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.

Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна. Възразява се ,че съдът е обсъдил всички доказателства по делото, вкл. и възражението за давност. Възразява се, че е приложима разпоредбата на чл. 422 ал.1 от ГПК и исковото производство пред Пл РС се счита образувано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Претендира се потвърждаване на атакуваното решение.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за установено следното:

СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на валидни и изискуеми задължения на въззивницата към другата страна, както и наличието на изтекла давност по отношение на процесните задължения

ЖАЛБАТА е

ДОПУСТИМА, НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА

Районен съд - Плевен е приел в решението си , че по делото е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК с предмет признаване за установено, че по отношение на ответника съществува вземане, претендирано от ищеца ”Топлофикация - Плевен” ЕАД гр.Плевен. От приложеното ч.гр.д. №4585/2015 г. по описа на ПлРС се установява, че ищеца се е снабдил по реда на чл.410 от ГПК със заповед за изпълнение спрямо ответника за процесните суми.

Не се е спорило, че ответницата е собственик на процесния топлоснабден имот.

От представената разбивка по пера и фактури, издадени за процесния период, се установяват конкретните начисления по месеци и по пера.

Предвид безспорния между страните факт, че ответната страна е собственик на процесния имот, за който има открита партида при ищцовото дружество с аб.№6617 и който се намира в топлоснабдена сграда, съдът е приел, че тя има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона /чл.150 от ЗЕ/ при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя.

По отношение възражението за изтекла погасителна давност в отговора на ИМ от процесуалния представител – съдът е приел същото за неоснователно по следните съображения - съгласно разпоредбата на чл.31, ал.1 от Общите условия, обвързващи страните по делото, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, т.е. падежа за плащане на дължимата за м.ноември 2012 г. главница е настъпил на 03,01,2013 г. В съответствие с нормата на чл.111, б."в" от ЗЗД, вземанията за стойност на доставена топлинна енергия се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок, тъй като се касае за периодични плащания и същият започва да тече не от датата на възникване на задължението, а от датата на изискуемостта му, според правилото на чл.114, ал.1 от ЗЗД. Поради това тригодишния давностен срок за главницата за м.ноември 2012 г. е започнал да тече от 03,01,2013 г. /датата на падеж на задължението/ и не е изтекъл към 14,09,2015 г., когато кредитора е депозирал заявлението си по чл.410 от ГПК.

По отношение възражението, че изпълнителното производство е образувано след изтичане на тригодишния давностен срок от влизане в сила на заповедта за изпълнение – 10,11,2015 г., съдът е съобразил следното: погасителната давност е юридически факт, който включва волеизявление на правно задълженото лице, с което то се позовава на изтекъл в негова полза срок, през който носителят на едно субективно право е бездействал.

Волеизявлението на правно задълженото лице, с което то се позовава на изтеклия в негова полза срок, е едностранна сделка, с която се упражнява едно потестативно право. Погасителната давност не се прилага служебно, не настъпва и по право.

Това означава, че правозащитният орган не може да възбуди процес и да приложи погасителната давност по своя собствена инициатива. По принцип правото на длъжника да се позове на изтекла в негова полза давност може да се осъществи само като възражение: пред съд – при предявен иск – какъвто е процесния случай, или пред правозащитен орган – при предприети от кредитора действия по принудително изпълнение /привеждане в изпълнение на изпълнителен лист/. По изключение правото на длъжника може да се осъществи и чрез отрицателен установителен иск по реда на чл.439 от ГПК, като извънредно средство за защита в изпълнителното производство, при наличието на нови факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание /в частност след изтичане на срока за възражение по чл.414, ал.2 от ГПК, тоест влизане в сила на заповедта за изпълнение/. В общия случай, когато съдебното решение влезе в сила, почва да тече нова давност. Следователно началото на давностния срок в изпълнителното производство започва да тече от влизане в сила на съдебно изпълнително основание. В заповедното производство, след изтичане на срока за възражение и при неоспорване на заповед за изпълнение от длъжника, какъвто е настоящият случай, издадената заповед за изпълнение влиза в сила. Въпреки липсата на законов текст, който изрично да указва, че съществуването на вземането в този случай е установено със сила на пресъдено нещо, то доколкото влязлата в сила заповед за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание /въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение направо се пристъпва към принудително изпълнение/, следва, че след проведено заповедно производство нова давност почва да тече от влизането в сила на заповедта за изпълнение. Продължителността на новия давностен срок по правило е съответен на предходния давностен срок – общ, специален или особен, но предвид, че правото е установено със съдебно решение, давността се превръща в обща /пет години/. В процесния случай изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство по изп.д.№1346/2018 г. на ЧСИ П.Петков /данни за което се намират в приложеното към настоящото дело в.ч.гр.д.№114/2019 г. на ПлОС/, е издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение №2762/15,09,2015 г., в производство по реда на чл.410 от ГПК, постановена по ч.гр.д.№4585/2015 г. на ПлРС, а самото изпълнително производство е образувано на 20,12,2018 г. От правилото, че когато започва да тече „нова давност“ се възстановява съответният давностен срок – общ, специален или особен, и в предвид, че се прекъсва давностен срок, установен със съдебно решение /доколкото влязлата в сила заповед за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание/, поради което се е превърнал в общ, то и тази „нова давност“, като съответна, също е обща – петгодишна, и към момента на образуване на изп.дело не е изтекла. Ето защо, според РС, и това възражение за давност на ответницата е неоснователно.

На основание гореизложеното съдът е приел, че искът с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен като такъв.

Решението на РС е законосъобразно като краен резултат

РС –

Плевен е изложил мотиви за решението си, които в по-голямата си част се споделят от въззивната инстанция и не следва да се преповтарят във вида, в който са изложени.

Основният спорен въпрос е този за изтеклата погасителна давност. Неотносими към спора са разсъжденията на Пл РС относно това дали заповедта замества съдебно решение и дали последващата давност е винаги петгодишна. В конкретния случай е налице предявен установителен иск за вземания с начална дата 1.11.2012 г до 30.04.2015 г при подадено заявление по чл. 410 от ГПК на 14.09.2015 г . Съгласно чл.422 ал.1 от ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4.В този смисъл следва да се приеме, че е налице исков процес с начална дата датата на подаденото заявление, а по време на процеса за вземането давност не тече съгласно чл. 115 ал.1 б.“ж“ от ЗЗД. С подаването на заявление давността не се прекъсва, но се прекъсва с предявяването на установителния иск за вземането, а по отношение на него е прието от ГПК, че се счита предявен от датата на подаване на заявлението. Претендираните задължения са за период по – малко от три години назад от подаване на заявлението, поради което не може да се приеме, че е налице изтекла давност за което и е периодичните задължения.

Предвид гореизложеното следва да се потвърди атакуваното решение като краен резултат.

При този изход на делото следва да се присъди юрк. възнаграждение в размер на 100 лв на осн. Чл. 78 ал.8 от ГПК, вр.

С чл. 37 от ЗПП, което възнаграждение е в минималния размер по Наредбата за заплащане на правната помощ – чл. 24 от същата.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И

:

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 1779 от 26.09.2019г по гр. дело № 2149/2019 г по описа на Районен съд – Плевен КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО ОСЪЖДА М.А.Б., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН ЕАД със седалище и адрес на управление гр.Плевен, Източна индустриална зона № 128, представлявана от изпълнителния директор Й.В. юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :